През различните годишни сезони животът на пчелното семейство значително се изменя, като пчелите му се приспособяват за извършване на един или друг вид дейност в зависимост от настъпващия сезон. Основните изменения в живота на семейството през годината са във връзка с измененията на околната среда. При благоприятни условия активността на семейството бързо се увеличава, а при настъпване на есента и зимата (неблагоприятни условия) бързо намалява и затихва. Целогодишният живот на семейството може да се раздели на два периода: период на активна дейност и период на относителен покой. Периодът на активна дейност започва със снасянето на първите яйца от пчелната майка. Това става обикновено към края на януари или първата половина на февруари с излюпването на първите личинки. Макар и вътре в пчелното кълбо, активността на пчелите се повишава. Тя е свързана с храненето на личинките и с повишаването на температурата в пчелното кълбо. Докато количеството на пилото е малко и външните условия са неблагоприятни, активността на пчелите е относително слаба. При повишаване на външната температура до 12-13° С пчелите извършват първото си облитане след зимуването и се освобождават от насъбралите се в дебелите им черва не-смилаеми остатъци от храната. Това облитане има голямо значение за по-нататъшната нормална дейност на пчелното семейство. След облитането на пчелите и постепенното повишаване на външните температури количеството на пилото в пчелните семейства бързо се увеличава. Със зацъфтяването на най-рано цъфтящите медоносни растения в кошерите започва да постъпва, макар и нередовно, повече цветен прашец, а понякога и малки количества нектар. Постъпващата отвън прясна храна действа силно възбуждащо на пчелите в семейството. Те започват да хранят по-усилено пчелната майка, а тя увеличава количеството на снесените яйца. Количеството на пилото също се увеличава. Това постепенно увеличаване на пилото достига своя максимум през май, а за полупланинските и планинските райони - през юни, когато майката за едно денонощие снася 1500-2000 яйца. Наред с увеличаване количеството на пилото постепенно се сменят старите зимуващи пчели с млади, отгледани в началото на пролетта. Тази подмяна завършва обикновено докъм средата на април и има голямо биологично значение за пчелното семейство. Старите пчели са силно изтощени от зимуването и дейността им в семейството е много слаба. При започване на пролетното развитие на семейството те бързо умират. След цялостната подмяна на старите зимували пчели започва период на усилено нарастване на пчелното семейство. То е в резултат на максимално увеличение на количеството на пилото и на излюпване на все повече млади пчели. За да не се нарушава този процес на бързо нарастване вследствие на внезапно влошаване на външните условия (дъждове и застудявания), пчелните семейства трябва да бъдат осигурени с достатъчно мед (8-10 kg) и с 1-2 пити с цветен прашец. Много важно е също така своевременното и правилно разширяване на пчелните гнезда с изградени пити, за да не се задържа темпът на яйценосната дейност на пчелните майки поради липса на достатъчно свободни килийки по питите в гнездото. През пролетта цялата енергия на пчелното семейство е насочена към подготовка за главната паша. Подготовката трябва умело да се направлява с оглед развитието на семейството да завърши до нейното настъпване. При нашите условия и в зависимост от качествата на майката и системата на кошера, от времето на настъпване, от силата и продължителността на медобера тази подготовка е различна. Поради това има известни различия и в работата на пчелните семейства по време на медобера и след него. В полупланинските и планинските райони, общо взето, пашата настъпва по-късно, трае по-дълго, но е сравнително по-слаба. В полските райони тя настъпва по-рано, трае по-кратко време, но е по-силна. С настъпването на постоянно хубаво време започват да цъфтят основните медоносни растения. В кошерите започва да постъпва нектар в големи количества. Възбуждането и активната дейност на семейството достигат своя максимум. Това е времето на главната паша, времето за събиране и натрупване на хранителни запаси, които ще осигурят живота на семейството през цялата година, т. е. до следващата главна паша. В началото на главната паша семейството достига най-високата точка в своето развитие през годината. От друга страна, пчелите започват да запълват питите с нектар, с което се ограничава яйценосната дейност на пчелната майка. Тя губи доста време да търси свободни килийки, в които да снася яйца. В резултат на това намалява количеството на пилото. Летящите пчели работят по 12-14 h през деня, а нощем участват в преработването на нектара в мед и във вентилирането на кошера. От тази напрегната работа те бързо се изтощават и животът им значително се съкращава. В зависимост от надморската височина, от релефа на местността и от медоносната растителност работата на пчелните семейства е различна. В полските райони поради бързото заливане на свободните килийки с нектар рязко намалява яйценосната дейност на майката. По същата причина и количеството на откритото пило бързо намалява. В резултат на това пчелите, ангажирани с отглеждане на пилото, се освобождават и се включват в събирането и преработването на нектара в мед, преди още да са стигнали определената за тази работа възраст. Десетина дни след това силно намалява и запечатаното пило, тъй като в момента на настъпване на главната паша то вече се е почти излюпило и пчелите запълват освободените от него килийки с нектар и мед. Количеството на хранителните запаси в гнездата бързо се увеличава. За сметка на това впоследствие бързо намалява общият брой на пчелите. След като премине главната паша, настъпва период на слаба дейност на пчелите. Пренесеният нектар вече се е превърнал в мед и отново се освобождава част от килийките. Наново се увеличава количеството па пилото до настъпване на втората главна паша, ако има такава. Ако има слаба поддържаща паша, което не е типично за полските райони, пилото значително се увеличава, а по-късно и броят на пчелите. Това може да доведе до естествено роене на отделни семейства. Съвсем друго е положението в семействата, които не се готвят за роене. При тях работата протича нормално. В гнездата им има пило от различни възрасти и пчелите усилено излитат за събиране и пренасяне па нектар. За да се избегне подготовката за роене, необходимо е да се осигури достатъчно място на пчелната майка за снасяне на яйца. Това се постига чрез разширяване на гнездото предимно с изградени пити. В полупланинските и планинските райони има по-голямо разнообразие на медоносни растения и семействата се развиват по-добре. Главната паша не настъпва изведнъж, както в полските райони. По време на главната паша обикновено няма такива резки изменения.в количеството на пилото. Понякога тя се слива с поддържащата паша, вследствие на което при своевременно разширяване на гнездата семействата се развиват добре и винаги в тях има много пило. Хранителните им запаси обаче са сравнително малко. При тези условия семействата изпадат в роево състояние по-рядко. С оглед да се събира достатъчно мед по време на главната паша за тези райони е целесъобразно временно да се намали яйценосната дейност на пчелните майки, за да се ангажират повече пчели за събиране на нектар и да се изразходва по-малко храна за отглеждане на пило по това време. След приключване на основната паша в семействата има много пчели и пило. Отделянето на восък и градежът на пити също протичат с известни различия. В полските райони градежът настъпва сравнително по-рано и е по-силен, но трае по-кратко време. В полупланинските райони настъпва по-късно и трае по-продължително време, но, общо взето, е по-слаб. След приключване на главната паша настъпва период на относително слаба дейност и пчелите започват да се готвят за зимуване. Пчелните майки още веднъж рязко увеличават своята яйценосна дейност с цел да се отгледат достатъчно млади пчели за зимуване. Това има голямо значение. В засушливите полски райони този процес протича слабо и се налага подбудително подхранване за засилване яйценосната дейност на пчелните майки. В полупланинските райони обикновено има поддържаща паша и такова подхранване е нецелесъобразно. Друго важно изменение е изчезването на инстинкта за размножаване поради променилите се външни условия. Пчелите започват да изгонват търтеите от кошерите. Те започват да подреждат по определен начин хранителните запаси в гнездата. Бързо намалява и количеството на пилото поради намаляване на снесените от пчелната майка яйца. Активността в пчелните семейства постепенно намалява. Пчелите започват да замазват пукнатините на кошера с пчелен клей и да прибират меда от крайните по-празни пити към средата на гнездото. Летежът на пчелите силно намалява, като само отделни пчели излитат. В отделни дни в тихо и слънчево време пчелите извършват облитания. Със захлаждане на времето те започват да се събират по-плътно между питите към средата на гнездото. Пчелите, охраняващи входа на кошера, също се прибират навътре. Вече е прекратено яйцеснасянето от майката и в кошера се излюпва последното пило. Пчелите се намират в неактивно състояние. Със спадането на температурата към 13-14° С те започват да се събират плътно между питите и образуват пчелно кълбо. Така започва вторият период в живота на пчелното семейство - периодът на относителния покой. Събраните в кълбо пчели взаимно се топлят през зимата. С горната си част кълбото захваща част от меда, от който се хранят пчелите. След изконсумирването му пчелното кълбо постепенно се придвижва нагоре и назад (към задната стена на кошера). След това, ако има възможност, то се придвижва вляво или вдясно. Ако в питите има достатъчно мед, придвижването на кълбото вляво или вдясно не се налага. Когато обаче медът е малко, пчелите го изконсумирват и още към средата на зимата се налага да се преместят на страничните пити. Това преместване е трудно за тях. Те го извършват, като минават над горните летвички на рамките (където е най-топло), ако има оставено място за преминаване. Ако няма такова място, пчелите много трудно могат да се придвижват и най-често умират от глад въпреки наличието на мед в съседните пити. Ето защо, когато се подреждат питите в гнездото за зимуване, в него трябва да се оставят пити, които имат най-малко по 2 kg мед всяка. Броят на оставените пити зависи от количеството на пчелите. В кълбото пчелите поддържат температура в границите от 14 до 25° С. Температурата извън кълбото е много по-ниска. По такъв начин (без да топлят пространството извън кълбото) пчелите изразходват много икономично храната. За запазване топлината в кълбото по повърхността му се нареждат плътно една до друга пчели, които образуват нещо, подобно на покрив. Тези пчели са почти неподвижни и предназначението им е да запазват отделянето на топлината от кълбото навън. Те стоят известно време, след което влизат навътре в кълбото и биват замествани от други пчели. Вътре в кълбото пчелите са по-активни. Те извършват слаби движения с краката, гръдните мускули или с цялото си тяло и в резултат на тези движения се отделя необходимата топлина. Колкото е по-студено, толкова по-усилени са тези движения. Топло образуването вътре в кълбото не е непрекъснато. Когато температурата започне да спада и наближи към 14° С, пчелите наново преминават в активно състояние, тъй като това е критична за тях температура. Под 14° С те започват да се вцепеняват и ако допуснат спадане на температурата под тази граница, цялото семейство замръзва и загива. Към края на зимата температурата започва да се повишава, като достига 28-30° С. Пчелите започват да шумят по-силно. Повишаването на температурата се дължи на това, че дебелите черва на пчелите са се напълнили с остатъци от изядената храна по време на зимуването. Повишаване на температурата над 25° С в кълбото има и тогава, когато външната температура спадне под -7° С. Това е необходимо, тъй като при голямо застудяване температурата в кълбото бързо спада и има опасност да се понижи под критичната за пчелите. Така по време на относителния покой пчелите извършват слаба дейност, консумират относително малко храна и поддържат сравнително ниска температура. Това значително облекчава живота на пчелното семейство при неблагоприятните външни условия. Нарушаването на покоя на зимуващите пчели от неприятели, недоброто затопляне на кошерите или неправилното зазимяване на пчелните семейства има тежки последици, защото рязко се изменят условията в гнездото. Това води към усилена консумация на храна и към преждевременна смърт на голяма част от пчелите, а понякога и на целите пчелни семейства.