Дейността на пчелите е тясно свързана с условията на околната среда. В живота на пчелното семейство се различават сезон на активна дейност, през който пчелите отглеждат пило, размножават се, събират и преработват хранителните запаси, и сезон на относителен покой (есенно-зимния период), когато пчелните семейства съществуват благодарение на икономичното изразходване на натрупаните хранителни запаси. В зависимост от климатичните условия тези сезони са по-силно или по-слабо изразени. В суровите северни условия периодът на покой е по-продължителен и, обратно, в тропика и субтропика е значително по-кратък или дори липсва. 1. Период на подмяна на старите презимували пчели. При нашите климатични условия пчелната майка започва да снася в края на зимуването (началото на февруари). Усилва тази си дейност след пролетното очистително облитане и особено когато има прясно пренесен цветен прашец и нектар. През първите няколко седмици на активния сезон в състава на семейството настъпват качествени изменения. Броят на членовете на семейството не се изменя (семействата не нарастват), а се променя само неговият състав. Старите пчели постепенно измират и се заменят от ново излюпените физиологично неизтощени млади пчели. 2. Период на интензивно нарастване на пчелното семейство. С подобряването на температурните условия, започването на цъфтежа на ранната медоносна растителност (леската, минзухара, подбела, дряна и др.) майката засилва снасянето до няколко стотици яйца дневно. Увеличеният принос на цветен прашец и нектар създават благоприятни условия и едно нормално по сила семейство отглежда месечно по 3000 - 4500 пчели. Консумацията на храна в семейството силно нараства, Благодарение на създадените благоприятни условия в пчелното гнездо (увеличаването на броя на младите пчели) и извън него (топлина, наличие на нектар и прашец) площта на пилото по питите се увеличава. Увеличава се и броят на питите, заети с пило в гнездото. Продължителността на този период зависи от силата на семейството в началото на активната му дейност. При силните семейства е сравнително кратък, а най-силните след подмяна на старите пчели направо преминават към следващия период. 3. Период на натрупване на резерв от млади пчели и размножаване на пчелните семейства. Този период продължава различно време при различните по сила семейства. Броят на излюпващите се пчели постепенно започва да се увеличава. В кая на периода броят на пчелите в семейството надхвърля 40 000. При слаба поддържаща паша голяма част от пчелите не могат да бъдат ангажирани в работа (отглеждане на пило, пренасяне и преработване на нектар и др.). В резултат на това пчелите са физиологично неизтощени, а семейството запазва работоспособността и енергията си. Натрупването на резерв от млади, неангажирани с работа пчели е характерна особеност на този период. Измененията, възникващи в семейството сега, имат голямо биологично значение. Те осигуряват възможност на пчелното семейство най-пълно да използва пчелната паша, да събере и да натрупа в жилището си максимално количество хранителни запаси. Настъпило е пълното биологично развитие на семейството. Ако в това време пашата е слаба и не може да ангажира всички пчели в работа, жизненото напрежение намалява и в семействата се възбужда инстинктът за роене. При евентуално роене роевите пчели (имащи запазена енергия) са в състояние бързо да изградят новото гнездо, да събират достатъчно хранителни запаси и да се развиват като нормално пчелно семейство за успешно презимуване. Освен че се увеличава броят на пчелните семейства, в природата през размножителния период се обновяват питите в гнездото и се сменя майката. Новите семейства (роевете) имат висока жизнеспособност, тъй като са с млада майка и с ново изградени пити. 4. Период на подготовка за зимата. След последната главна паша в пчелното семейство се проявява инстинктът за най-икономично изразходване на натрупаните хранителни запаси. Изразява се в ликвидиране на всички възможности за излишна консумация на мед (изгонване на търтеите, постепенно спиране на отглеждането на пилото), поддържане на наличните хранителни запаси и подготвяне за зимата. При нашите условия този период започва от средата на август и приключва през октомври. Сезонът на относителен покой започва със захлаждането на времето през есента. С понижаването на температурата и излюпването на последното пило пчелите се събират на кълбо. Така те взаимно се топлят. Кълбото опира до питите с мед и през зимата се премества назад и нагоре. В гнездото се поддържа температура 14 - 25°С и се увеличава съдържанието на С02 (до 3-4 %). Колкото по-силни са пчелните семейства, толкова по-оптимално е съдържанието на С02 в кълбото, по-равномерна е температурата и е по-малък разходът на храна за единица жива маса. За успешното презимуване голямо влияние оказват физиологичното състояние на пчелите и качеството на хранителните запаси. Най-успешно зимуват тези семейства, в които преобладават младите неизтощени от работа пчели и които са зазимени с доброкачествен нектарен мед. Към края на зимата майката започва да снася яйца, в пчелното кълбо се повишават температурата и обмяната на веществата, пчелите започват усилено да се хранят и семейството преминава към активна дейност. Значение на силните пчелни семейства. Пчеларската наука и практика многократно са доказали, че само от силните и здрави пчелни семейства може да се получат повече продукти, да се образуват нови семейства и да се получи по-добро опрашване. Силата на пчелните семейства влияе върху редица прояви от жизнената дейност на пчелите. Благодарение на по-големия брой пчели силните семейства си създават по-добри условия в гнездото и по-лесно понасят зимата. Опитите показват, че слабите семейства (заемащи 4-5 междурамия) изразходват средно по 1,9 kg мед на междурамия, а силните семейства (8-9 междурамия) изразходват почти два пъти по-малко мед (1 kg на междурамия). След като са изразходвали повече храна и енергия при зимуването, пчелите от слабите семейства са силно изтощени и бързо измират. Семействата силно отслабват и се развиват с много по-бавен темп в сравнение със силните семейства. Пчелите на силните семейства са по-жизнеспособни и здрави, смъртността при тях е по-малка, през пролетта те се развиват по-бързо, достигат максималната си сила по-рано и могат да използват пълноценно ранна паша. Благодарение на по-големия брой пчели развитието на силните семейства започва много по-рано през пролетта. Пчелите от силните семейства отглеждат повече пило, но в сравнение със слабите с по-малко напрежение. По-големият брой пчели кърмачки в силните семейства по-добре хранят и отглеждат пилото и от него се излюпват пълноценни и добре развити пчели. Опитно е доказано, че отгледаните в силни семейства пчели живеят 6 дни повече, тяхната мускулатура, крака и крила са по-развити, а медовото им стомахче е по-обемисто в сравнение с пчелите, отгледани в слаби семейства. При отглеждането на силни семейства пчеларят изразходва по-малко труд и средства. Намаляват значително прегледите, допълнителните подхранвания, затопляния, стеснявания на гнездото и т.н. Силните семейства имат по-големи възможности за изпълняване и на други функции. Те изграждат повече пити, произвеждат повече восък, натрупват повече хранителни запаси, по-активно опрашват растенията, по-устойчиви са на заболявания, по-рядко биват нападани от пчели крадци и по лесно се справят с неприятелите. Между слабите и силните семейства съществува не само количествена, но и качествена разлика. При еднакви условия на отглеждане дейността на слабите семейства се ограничава главно в отглеждане на пило. Те не са в състояние да натрупат големи количества хранителни запаси, тъй като по-голямата част от събрания мед изразходват за собствени нужди. При силните семейства има по-голям брой млади пчели (много повече от необходимите за отглеждане на пилото). Тези пчели (т.нар. резервни пчели) участват във всички други дейности на семейството (събиране и преработване на нектар, восъкоотделяне и т.н.), откъдето идва по-голямата продуктивност на тези семейства. Предимствата на силните семейства пред слабите се изразяват особено силно в райони с ранна, силна, но краткотрайна паша. В райони с късна и по-продължителна паша при силните семейства трябва да се взимат мерки за предотвратяване на роенето. В своята работа пчеларят трябва да се стреми главно към създаване и поддържане на силни, здрави и активни пчелни семейства през цялата година.