Пчелният мед е бил любима храна на първобитния човек, който, за да се добере до него, трябвало да разбива хралупите или да разкъртва скалите, в които обикновено медоносна пчела е устройвала своето гнездо. Това било свързано с труд- ности и опасности и принудило човека да прибере пчелите на по-удобни места, близо до своето жилище. За тази цел той отсичал хралупите с пчелите или хващал пчелни роеве и ги заселвал в специално приготвени за тях жилища -- издълбани дървени пънове, глинени съдове или из плетени от тънки пръчки или слама кошници. Така първобитният човек започнал да се занимава с пчеларство и създал така наречените нераз-борни (примитивни) кошери; някои от тях и сега се срещат в различните страни. От неразборните кошери у нас е разпространена тръвната, която представлява конусовидно кошче, изплетено най-често от тънки върбови пръчки или повет и измазано отвън със смес от глина, говежди извержения и дървесна пепел. Неразбориите кошери, в това число и тръвната, имат редица съществени недостатъци. Преди всичко притях питите са заловени за стените на кошера и не могат да се изваждат и отново да се поставят, поради което не може да се извърши и преглед на пчелните семейства. Малкият обем на тези кошери не позволява в тях да се развият силни пчелни семейства, които да съберат и много мед. първият разборен кошерЗа добиване на меда питите трябва да се изрязват и смачкват, а пчелите да се убиват или да се присъединяват към други семейства. Понеже при това се унищожават най-добрите семейства, които дават и най-много мед, то по този начин системно се пречи за подобряване поредните качества и за повишаване продуктивността на пчелните семейства в пчелините. Медът, добиван от неразборните кошери, не е качествен, тъй като в него при смачкване на питите попадат цветен прашец и остатъци от пилото. При примитивните кошери не може редовно да се сменят старите пити и майки, както и своевременно да се откриват болестите по пилото, което доста много затруднява борбата срещу тях. Те не са пригодни за подвижното пчеларство, което има за цел да се използва по-добре пчелната паша, както и да се извърши по-пълно опрашване на селскостопанските култури. Поради тези свои недостатъци навсякъде неразборните кошери се изместват от разборните кошери. Пръв видният руски пчелар Прокопович е изобретил разборен кошер с подвижни рамки в 1814 год. Кошерът на Прокопович е бил 3--4-етажен и се е отварял отстрани, откъдето са се изваждали и рамките. След Прокопович през 1851 год. Лангстрот напарвил в Америка разборен рамков кошер с горен капак: рамките на този кошер били висящи и се изваждали отгоре, което улеснява прегледа на пчелните семейства. По-късно в света се създават най-различни системи разборни кошери, някои от които поради своите предимства са добили най-широко разпространение.