Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от септември, 1974 г.



Изминаха три десетилетия от онзи септемврийски ден на 1944 г., който постави началото на социалистическото летоброене на нашата родина. Извървян е дълъг път, увенчан с исторически завоевания, ознаменуван с дълбоки икономически, социално-политически и културни преобразования. Страниците на това бурно време ще запазят за идните поколения подвизите и мъжеството, дръзновението и себеотрицанието на трудовите хора от градовете и селата, които сътвориха  велики дела.

Юбилейната година е един прекрасен повод да вникнем в преживяното, повод за размисли, за преценки и заключения. Назад останаха много трудни години, много тревоги и неволи, много напрежение и онези с нищо несравними радости от първите плодове на свободния човешки труд. Пред нас е равносметката на една колосална работа, на една неудържима, освободена за творчество енергия на милионите трудови хора.

Ако се обърнем към томовете на статистиката, ще намерим неопровержими доказателства — цифрите и диаграмите, които очертават релефно картината на три десетилетието. Разстоянието от началото до днешния ден е един стремителен възход, победоносен марш на социалистическото творчество. Върху която и област на живота да спрем поглед, ще съзрем и ще почувствуваме взрива на енергията на народа, размаха и мащабите на съзиданието. През тези години се борихме с революционна страст, воювахме и побеждавахме не само вековната изстаналост на страната. Борихме се и срещу консерватизма, и срещу неверието, за да възтържествува оптимизмът и вярата в историческата правда на нашето дело.

Тогава, в първите години, мечтаехме за много неща. Мечтаехме за индустрия. И я създадохме. Сега за една година произвеждаме 47 пъти повече промишлена продукция в сравнение с буржоазна България. Гордеем се с такива гиганти на индустриалната мощ на родината като металургичния комбинат Кремиковци, атомната електроцентрала край Козлодуй, нефтохимическия комбинат край Бургас, енергийния комплекс Марица—Изток и много други.

По онова време, когато създадохме първите социалистически предприятия, когато теглехме първата кооперативна бразда, когато завършвахме първия язовир, с гордостта и възторга на победители се спирахме и се дивяхме пред тях. Радвахме се, когато прибирахме по десетина — петнадесет крини зърно от декар.  Днес смятаме за нормално да получим по 400—500 и повече килограма. 
Полагаме много усилия, за да създадем големи кравеферми, свинекомплекси, птицезаводи и пчелини. В кооперативните стопанства се борехме да има повече волове и коне, повече плугове, за да орем земята. Техниката отдавна сложи край на тези наши грижи. Тогава се събирахме, за да отидем от време на време в града на кино и на театър, а днес в селското читалище редовно се ползваме от тези придобивки. В онези години много от хората, които трябваше да ръководят заводи и кооперативни стопанства, нямаха специално образование. Днес специалистите с виеше и средно образование са голяма армия, която е начело на техническия прогрес в народното стопанство.

Големи са нашите успехи. Много са измеренията, които разкриват пред нас съдържанието на тридесетилетието. Но сред тях се откроява едно от най-великите ни завоевания — новият човек. Колко много е израснал той! До какви духовни върхове се е извисил! Той не е вече онзи българин, който мислеше с мащабите на парчето земя. Не! Той духовно се е обогатил, мисловно се е преобразил. И това може да видим, когато той със самочувствието на стопанин се гордее с постигнатото, когато с вещина говори за утрешния ден, когато отправя гневни думи срещу нередностите, които хвърлят сянка във ведрата атмосфера на нашия живот. Партията и социализмът го научиха да обича и да цени хубавото. И да се бори за него. Нашият съвременник се превърна в страстен поборник за честта и името на голямото семейство, наречено колектив. И тъкмо в това, в преобразената психология, в дълбоките бразди, прокарани в съзнанието на хората, се корени силата на нашия строй, силата на нашето движение напред, силата и размахът на творчеството. Защото помним думите на Ленин, че социализмът започва там и тогава, когато в това велико дело бъдат въвлечени милионите.

Да вземем един пример. В началото на годината партията призова трудещите се да превърнат юбилейната година в година на ударен труд. И станахме свидетели на всенародното движение, на могъщия прилив на енергия. Колко много инициативи се родиха от народа, въплътил в себе си и мисъл, и талант, и размах, и несломима воля и стремеж да вървим по-бързо напред. Не може да има никакво съмнение, че това движение ще се увенчае с нови успехи. На такъв всеобщ политически и трудов подем е способен народ, който е осъзнал своята историческа мисия, своя дълг като строител на новото, комунистическото общество. На такъв подвиг е способен народ, който е освободен материално и духовно от веригите на експлоатацията, от предразсъдъците на миналото, който е осъзнал голямата истина, че твори за себе си.

Социалистическа България е обновена, изпълнена с неизчерпаема жизнена сила, благодарение на правилната марксистко-ленинска политика на нашата партия.

Днешна България е великолепен венец, възвеличил дългогодишната смела и самоотвержена революционна борба на Българската комунистическа партия и особено на нейната априлска линия.

Социалистическа България е дело на съзидателния труд на работническата класа, на селяните, на народната интелигенция, сплотени в монолитно морално-политическо единство около партията.

Днешна България е блестящо доказателство за силата и историческата непреходност на българо-съветската дружба, за плодотворното и все по-тясното всестранно сътрудничество със Съветския съюз и с другите социалистически държави, доказателство за силата на социалистическия интернационализъм.

През юбилейната година правим не само равносметка на нашия тридесетгодишен труд. Даваме и отчет пред хилядите герои, които се сражаваха и паднаха под знамето на борбата, за да стигнем до победата, за да имаме слънце и въздух, за да имаме свобода и щастие. Ние, живите, осъществихме техните най-съкровени мечти. И в здравите темели на красивата сграда на социализма са техните кости и тяхната кръв. В нашия устрем и вяра са и техният устрем и вяра. Със своето безсмъртие те завинаги влязоха в нашия живот. И винаги ще чувствуваме голямата топлина, излъчвана от пламъка на подвига им. Всяко поколение, което ще поема щафетата по пътя на социализма и комунизма, ще се вдъхновява от саможертвата на своите предшественици.

Никола НИКОЛОВ