Поради някои отрицателни страни на естественото роене и вредата от него за пчеларя и пчеларската практика все повече се утвърждава и се прилага като основен начин на размножаване изкуственото роене. Изкуственото роене може да даде добър резултат само при условие, че се спазват някои основни правила при неговото практикуване. Преди всичко семействата трябва да бъдат достатъчно силни. За размножаване се подбират най - добрите семейства с високи показатели за медосбор, восъкоотделяне, устойчивост на заболявания и др. Избягването на близкородственото размножаване е също важно условие за успех в работата. Времето за изкуственото роене трябва да бъде съобразено с две важни обстоятелства - то зависи от натрупването на достатъчно количество пчели в пчелното семейство и от времето за настъпване на медобера и неговата продължителност. Във всеки случай към изкуственото роене се пристъпва колкото се може по - рано напролет. Това е необходимо, за да може младите семейства да се развият до главната паша и да я използват добре. Ето защо отводките се формират поне 50 дни преди настъпването на най - силната паша. Ако няма такава възможност, те се формират поне 50 дни преди настъпването на най - силната паша. Ако няма такава възможност те се формират към края на основния медобер. Особено важно при образуване на отводките е да не отслабват основните семейства. Начините на изкуственото роене са в зависимост от местните условия и са най - различни. По - съществени са следните: а) формиране на отводки; б) разделяне на семействата с разделяне ня летящите пчели; в) налитане при пчелната майка. Всички тези начини се основават на известни биологични особености на младите и старите пчели в семейството. Старите пчели, при преместване на близки разстояния се връщат, откъдето са взети, а младите нелетящи пчели остават на новото място, където са поставени. Формиране на отводки. В районите, където първата главна паша е от бяла акация, отводките трябва да се правят след нейното прецъфтяване, за да не се отслабват основните семейства. Ако след около 30 - 35 дни се очаква втора главна паша от слънчоглед и др., също трябва да се избягва правенето на отводки. Най - добре е те да се правят след нейното преминаване. В случай, че на пчелина са останали запасни майки (презимували в нуклеуси на цели пити), те могат да се развият в нормални семейства, като периодично се подсилват със зряло пило и гнездата им се разширяват с изградени пити, съдържащи малки количества мед. Формираните отводки с пити, пчели, храна и пило взети от едно семейство се наричат индувидуални. Те се образуват, като от силно семейство, имащо 11 - 12 пити, покрити с пчели, и на 7 -8 пити с пило, се вземат 2 - 3 пити с пило и пчели и се слагат в празен кошер на ново място. От двете им страни се слага по една пита с мед и прашец. След това от две пити с открито пило в отводката се тръсват или се смитат намиращите се по тях пчели, а питите се връщат в основното семейство. Отстрани отводката се ограничава с преградни дъски, зад които се поставят затоплящи материали. Отгоре се поставят покривно платно или дъсчици и горна възглавница, също запълнена със затоплящ материал. Входът на отводката се стеснява на 2 - 3 см и повече, за да могат да се предпазят от нападението на чужди пчели. Няколко часа след образуването на отводката се дава зрял маточник или млада оплодена майка в клетка. На другия ден майката се освобождава. Отводките се формират при хубаво време и добър летеж на пчелите. Семейството, от което ще се прави отводка, се преглежда, за да се изясни добре състоянието му - сила, количество на пилото, качество на майката и др. След като се намери майката, заедно с питата, тя се слага в края на гнездото, за да не се пренесе случайно в отводката. След това се вземат пити със зряло пило и пчелите по тях и се слагат на новото място в празния кошер. Няколко дни след това тя се подсилва с една пита зряло люпещо се пило. След като по - голяма част от него излезе, подсилването се повтаря, като се дават две пити зряло пило наведнъж. По - нататък се следи за наличие на пило и необходимо ли е разширяване на гнездото. Освен отводката от едно семейство се правят и сборни отводки, като се вземат по 1 - 2 пити от няколко семейства. Трябва особенно да се внимава да не се пренесе в отводката някоя от майките на основните семейства, от които се вземат пити с пчели и пило. Ето защо най - добре е майката заедно с питата и пчелите временно да се постави в преносимо сандъче и след вземане на пити и пило да се върне обратно. Добре е в един кошер да се правят по две или повече отводки в зависимост от обема му, като входовете им се отварят на различни страни. Когато в кошера стане тясно, оставя се една отводка, а другата се изважда в друг кошер. Такова размножаване се прилага удобно и лесно в кошери лежаци, но може да се извърши и в 12 - рамкови и многокорпусни кошери. Денем при добър летеж на пчелите се провежда самото разделяне. За да бъде разделено семейството през пролетта, то трябва да бъде достатъчно силно, а пчеларят трябва да разполага с оплодени майки или зрели маточници и празни кошери. Разделяне на семейството с разделяне на летящите пчели. При 18 - рамковите лежаци, след като са пълни с пчели, се отварят двата входа (в двата края). Още по - добре е единият вход да бъде на задната или на страничната стена на кошера. Самото разделяне се извършва, като в средата на кошера се извади една пита и на нейно място се постави плътна преградна дъска. Питите с пило и храна се разпределят равномерно. В кое отделение ще остане пчелната майка не е от значение. Отделението, останало без майка, се познава по това, че пчелите му се вълнуват, движат бързо около входа и по предната страна на кошера. Още по - добре е, ако се види в кое отделение е майката. Привечер на отделението без майка се дава млада, оплодена майка или зрял маточник. След известно време едно от семействата (ако е необходимо) се изважда в празен кошер. Когато кошерът е с един вход и с недостатъчен обем, подбират се други два празни кошера с еднаква форма и цвят. Те се поставят от двете страни на кошера, който ще се разделя. След това се извършва самото разделяне, като в двата кошера трябва да се сложат еднакъв брой пити и еднакво количество пило и храна. Освободеният кошер се измества настрани. На кошера, останал без майка се дава майка или зрял маточник. Летящите пчели, завръщайки се от паша, не намират своя вход и започват да се въртят във въздуха, след което се пребасочват към входовете на двата кошера. За по - равномерно разпределяне на пчелите, кошерът в който има по - голямо налитане, се измества по - настрана, а другият се доближава към него. След като пчелите свикнат с местоположението на кошерите, те се преместват всеки ден с по 0,5 м вляво и вдясно, докато се установят на постоянните места, където ще се оставят. Предимството на този начин се състои в това, че в двете семейства остават пчели от всички възрасти и нормалната дейност на семействата не се нарушава. Такива семейсрва се развиват бързо. Този начин на размножаване обаче не може широко да се практикува широко през пролетта, защото, когато семействата станат достатъчно силни, вече започва усилен медобер и от едно силно семейство ще се получат две слаби. По - добре е емействата да се делят към края на медобера и да се използва есенното нарастване, за да се получат още преди зазимяването достатъчно силни семейства, които напролет ще се развият нормално. Налитане при майката. Този начин се състои в това, че от семейството се отделят майката и летящите пчели, които образуват отделно семейство. Това изкуствено роене трябва да се извършва само при силни семейства, готови да използват медобера. Техниката на роенето е следната: към семейството, което ще се дели, се пренася по време на усиления летеж на пчелите празен кошер, подобен на този, който ще се рои. В него се поставят няколко пити (6 - 8). Половината от тях са неизградени и се редят през една. Пчелната майка заедно с питата, на която е намерена, и пчелите по нея се слага в средата на гнездото в новия кошер. От двете страни се прибавя и по една пита със зряло пило. След това кошерът се поставя на мястото на основното семейство, а то се измества на ново място. По такъв начин всички летящи пчели, излизайки от преместения кошер, се връщат на старото място при старата майка. Старият кошер остава само с млади пчели и без майка. Привечер на него се дава оплодена майка или зрял маточник. Ако семейството се е подготвило за роене, всички маточници се унищожават. Остава се само един в останалото без майка семейство. В една от крайните пити се налива чиста вода. След 4-5 дни от кошера започват да излизат пчели, като количеството им постоянно ще се увеличава. След съешаване на майката, гнездото трябва своевременно да се разширява. По такъв начин това семейство се включва в медосбора по - късно, но все пак успява да използва по - късните медобери. Съсредоточените в новото семейство летящи пчели се включват веднага в медобера и го използват много добре, като събират достатъчно количество мед. За разлика от другите начини на изкуствено роене този начин, използван дори при семейства, изпаднали в роево състояние, спомага за неговото сигурно прекратяване, тъй като семейството оставя без летящи пчели. За отводките трябва да се полагат съответните грижи. Трябва да се проверява за излюпването и оплождането на майките или дали са приети предадените им оплодени майки. В продължение на 6 - 7 дни е необходимо да им се дава вода, която се налива в празните килийки на крайната пита. Особено важно е отводката да има поне 5 - 6 кг мед. При недостатъчна храна трябва да се попълват запасите чрез даване на пити за разширяване с мед или да се извършва подхранване със захарен сироп при добро странично и горно затопляне. Основните семейства трябва своевременно да се разширяват (при ранни отводки), а при наличие на восъкоотделяне, да им се дават монтирани восъчни основи. При продължително влошаване на времето, да се проверяват и допълват хранителните им запаси. Иван Парашкевов Материалът е от книгата на Бижо Бижев „Отглеждане на пчели"