Най-сигурен и прогресивен начин за размножаване на пчелните семейства е изкуственото роене. При него пчеларят може да подбере за размножаване най-подходящите пчелни семейства, може да планира размножаването за най-подходящия период в зависимост от пашата. Така не само се подобряват качествата на пчелните семейства, но се повишава и средната продуктивност на пчелина. Изкуствено роене може да се прилага успешно само при добро познаване на биологичните особености на пчелите и спазване на основните правила за практикуването му. Изкуственото размножаване се основава на някои характерни биологични особености на пчелите и пчелните семейства. Известно е, че при определени условия пчелното семейство е склонно да приема нова пчелна майка. Летящите пчели при преместване на близко разстояние се връщат на старото място (имат създаден рефлекс за място на кошера), а младите (нелетящите) пчели поради липса на такъв рефлекс може да бъдат премествани навсякъде, без да има опасност да се върнат в стария кошер. По принцип пчелните семейства може да се размножават през целия активен период. Най-целесъобразно е това да стане рано напролет, но зависи главно от силата на семейството и от пашата (време за настъпване и продължителност). Към изкуствено размножаване трябва да се пристъпва, преди да възникне естествено роене. Пчеларят трябва да знае, че колкото по-рано създаде новото семейство, толкова по-силно ще бъде то по време на главната паша и ще даде повече продукция. За изкуствено роене се избират здрави, силни семейства, постигнали най-високи показатели по медопродуктивност, восъкопродуктивност и т.н. В пчелина се осигуряват необходимият брой празни кошери, преградни дъски, затоплящи материали, изградени празни пити със запечатан мед, захар за подхранване, пчелни майки или маточници и други помощни материали и инвентар. Съществуват няколко начина за изкуствено размножаване на пчелни семейства. Създаване на семейства от нуклеуси. През пролетта им се създават благоприятни условия за развитие, като се затоплят и се запасяват с качествена храна (4 - 5kg мед или захарен разтвор). Ако нуклеусите са зимували по два в един кошер, с разселването им в отделни кошери не трябва да се бърза, тъй като, когато са сдружени по два, взаимно се затоплят, по-добре и по-бързо се развиват. След като гнездото на нуклеуса бъде запълнено с пити, пчели и пило, семейството се премества в друг, по-голям кошер. При нужда нуклеусът може да бъде подсилен с пило и млади пчели от други, по-силно семейства. Обикновено добре презимувал нуклеус без проблеми в здравословното състояние бързо нараства, добре се развива (тъй като има млада майка) и през летния период от него се получава стокова продукция. Формиране на отводки. В зависимост от предназначението си отводките се създават в отделни кошери или в същия кошер до основното семейство с отделен вход (втори или трети корпус, когато се използва хоризонтална плътна преграда, или в единия край на плодника, когато се използва вертикална плътна преграда). В отделни кошери се формират отводки с основна цел създаване на нови семейства. Формирането на отводки за увеличаване на медодобива е целесъобразно само когато пчелите, отгледани в тях, успеят поне частично да използват главната паша. Оптималният период за формиране на отводки е 51 дни преди началото и 29 дни преди края на главната паша. . През този период се отглеждат пчели, участващи непосредствено в пашата. Пчеларят може да определи оптималния период за формиране на отводки, ако знае датите на началото и края на главната паша. Отводките може да се създават със запечатан маточник, с неплодна или с плодна майка. Когато се използва плодна майка, началото на снасянето в отводката може да се ускори с две седмици, а оттам и значително да се повиши продуктивността. Според начина на създаването отводките са сборни и индивидуални. Индивидуална отводка се формира от едно семейство. От силно, здраво семейство със 7-8 пити с пило и 11-12 междурамия пчели се взимат 2-3 пити със запечатано пило, покрити с пчели. Пчелната майка на основното семейство заедно с питата временно се изолира в преносимото сандъче. Подбират се пити с млади пчели и запечатано пило, което в близките дни ще се излюпи. Подбраните пити се поставят в празен кошер и към тях се прибавя по една пита от двете им страни с мед и прашец. Допълнително в така формираната отводка се добавят (тръсват се) пчелите, които покриват две пити с незапечатано пило. Питите, останали без пчели, както и временно изолираната в преносимото сандъче пита с майката се връщат в основното семейство. Гнездото на така формираната отводка се ограничава с преградна дъска, намалява се входът на 2 - 3cm и се затопля добре отстрани и отгоре. Отводките се създават през деня по време на летеж на пчелите, когато в основното семейство останат предимно младите нелетящи пчели. След 2-3 часа се придава пчелна майка или зрял маточник. Обикновено след 2-3 дни майката (ако е плодна) започва да снася яйца. Няколко дни на отводката се осигурява вода (до започването на летежа на пчели от нея). Икономически изгодно е в един кошер да се заселват две и повече отводки, плътно разделени една от друга, с отворени входове в различни страни. По този начин отводките взаимно се затоплят и по-бързо се развиват. След като в кошера стане тясно, в него се оставя една отводка, а другите се заселват в отделни кошери. Когато се използват много корпусни кошери от семейства, заемащи 2-3 корпуса, горният корпус се отделя с плътна преграда, без да се търси майката. Открива се отделен вход на корпуса срещуположно на основния вход и след няколко часа в осиротялото отделение се придава запечатан маточник или плодна майка. Размножаването на пчелните семейства чрез формиране на индивидуални отводки довежда до значително отслабване на семейството, от което се взимат пчели и пило. Сборна отводка се формира, когато основните семейства са с недостатъчна сила. Отличава се от индивидуалната отводка по това, че пило и пчели се взимат не от едно, а от няколко пчелни семейства. Сборни отводки трябва да се създават само на пчелини, в които няма заразни заболявания. В зависимост от времето, което остава до настъпването на главната наша, се формират отводки с различна сила. Ако остава повече от месец до пашата, формира се отводка с 4 пити запечатано пило и 2 пити с мед и прашец. Ако до пашата остават 10 - 15 дни, необходими са 6 пити със запечатано пило и 2 пити с мед и прашец. В пчеларската практика при формирането на сборни отводки най-често се използват две или три силни пчелни семейства, от които се взимат по 2 - 3 пити запечатано пило с пчелите по тях и по една пита с мед и прашец. На тяхно място в основните семейства се поставят изградени пити или восъчни основи за градеж (внимава се да не се пренесе майка от използваните основни семейства). Подбраните пити с пило, пчели и мед се поставят в празен кошер и им се придава плодна майка. Така се формира отводка на 6 или 8 пити. След две седмици, когато запечатаното пило се излюпи, пчелите на отводката ще покриват 10 - 12 пити. Плодната майка от първия ден започва да снася яйца и след 2 седмици в гнездото има пило от всички възрасти. Най-добри резултати се получават, когато формираната сборна отводка се премести на друг пчелин. В този случай летящите пчели, пренесени в отводката, няма да се върнат в кошерите, от които са взети. Предимството на сборните отводки е в това, че майчините семейства (от които се взимат пчели и пило) не отслабват, тъй като от всяко семейство се взимат относително малко пчели и пило. Същевременно за сметка на няколко семейства (без съществена загуба за тях) се създава отводка, която е в състояние до няколко седмици да се развие в силно семейство и да участва в пашата. Формирането на силни сборни отводки преди главната паша, от една страна, намалява възникването на роевия инстинкт в основните семейства, а, от друга, създава възможност да се получи допълнително количество стокова продукция от силните сборни отводки. Временна отводка (сборна или индивидуална) се създава обикновено зад хоризонтална или вертикална плътна преграда (в зависимост от кошера), встрани от основното гнездо с цел да се отгледат допълнителен брой пчели. Създадените отводки при настъпването на главната паша се обединяват с основните семейства, като се Оставя по-добрата майка и се отстранява плътната преграда. Не трябва да се обединяват по-рано, тъй като това може да доведе до роево състояние, което значително намалява продукцията на мед. Понякога при особено благоприятни условия отводката и основното семейство се развиват много добре. В такива случаи не е необходимо да се обединяват, а се използват като ново семейство, временната отводка се присъединява към майчиното семейство през есента при подготвянето за зимуване. Тъй като майките, отгледани рано напролет и използвани за формиране на ранните отводки, не са от най-високо качество, не се препоръчва да останат след обединяването в основното семейство. По-добре е да се използват един сезон, а основните майки да се произведат по време на пашата. Разделяне на семейството. Този начин е малко по-сложен от формирането на отводки. Основното му предимство е, че във всяко семейство се запазва нормалното състояние между пчелите от различни възрасти, продължава летателната дейност на пчелите и в резултат майките (старата и новата) снасят повече яйца. Разделя се силно семейство с 8 - 9 пити пило и 11 - 12 междини, заети с пчели. До кошера се поставя празен кошер със същата форма и цвят. Семейството се разделя в обедните часове на тих слънчев ден. В празния кошер се поставят половината пити с пило, пчели и хранителни запаси. Добавят се 2 - 3 изградени пити във всеки кошер и ако е необходимо, пити с мед. Гнездата се ограничават с преградни дъски и затоплящи материали. След това двата кошера се поставят така, че входовете им да бъдат на един метър от мястото, където е бил входът на основното семейство. На семейството, останало без майка, се придава майка или зрял маточник. Летящите пчели, завръщайки се от паша, не намират своя вход, започват-да се въртят във въздуха и приблизително равномерно се разпределят в двата кошера. За по-равномерно разпределяне на пчелите кошерът, в който има по-голямо налитане, се измества встрани, а другият се доближава до мястото на бившия вход. След като пчелите свикнат с новото разположение, кошерите постепенно се преместват встрани, докато достигнат постоянните си места. Така създадените семейства се развиват бързо. Обикновено този начин се използва за разделяне на високопродуктивни семейства с цел да се увеличи броят на семействата в пчелина. Разделянето не трябва да се извършва по-късно от 40 дни преди главната паша с оглед на нейното рационално използване. По-добре е семействата да се разделят в края на главната паша и да се използва есенното нарастване за получаване на достатъчно силно пчелни семейства за зазимяване. До есента двете създадени семейства се развиват добре, презимуват успешно и участват в първата главна паша през следващия активен сезон. Нови пчелни семейства се създават чрез разделяне на летящите пчели много лесно при семейство, заселено в 18-рамков лежак. Запълненият с пчели лежак се разделя, като от средата се изважда една пита, а на нейно място се поставя плътна преградна дъска. Входът на кошера се затваря и се отварят двата входа в края на кошера. Питите с пило, мед и прашец се разпределят равномерно. На отделението, останало без майка, се придава плодна майка или запечатан маточник. По-късно,, ако е необходимо, едното семейство се изважда в отделен кошер. Разделянето на пчелните семейства чрез разделяне на летящите пчели има съществен недостатък. Пчелите от осиротялата половина по-трудно приемат новата пчелна майка. Налитане при майката. Състои се в това, че от семейството се отделят майката и летящите пчели, с които се образува ново семейство. В тих слънчев ден към семейството, което се размножава, се пренася празен кошер. В него се поставят 5 -6 празни пити. Половината от тях са неизградени и се поставят през една. Намира се пчелната майка и заедно с питата, на която е открита, се поставя в средата на гнездото в новия кошер. От двете й страни се поставя по една пита със зряло пило. На преместените пити не трябва да има маточници. Кошерът с така подреденото гнездо се поставя на мястото на основното семейство, а то се измества на ново място. По този начин всички летящи пчели се събират в новия кошер, където е старата майка. От пилото се излюпват млади пчели и така се получава ново пълноценно семейство. Съсредоточените в този кошер летящи пчели се включват веднага в главната паша, използват я много рационално и събират значително количество мед. В преместеното на ново място семейство остават само млади, нелетящи пчели. Привечер, след отстраняване на маточниците, се придава плодна майка или зрял качествен маточник. През първите 5-6 дни е необходимо да се дава и вода. Впоследствие при нужда двете семейства своевременно се разширяват. Недостатък на този начин е рязкото разделяне на пчелите по възраст, в резултат на което известно време се нарушава нормалната жизнена дейност на семействата. Прилага се при силни семейства, готови да използват пашата, и като средство за борба срещу роенето (при семейства, изпаднали в роево състояние).