Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от ноември, 1974 г.



Избелване на пчелния восък

Станчо Станчев
Плевен

Пресният пчелен восък, когато още е на тънки люспи, е безцветен, почти бял. По-късно се примесва с цветен прашец, клей, остатъци от ларви и други и променя цвета си. Най-често добива жълт, слабо зелен, червен, кафява до тъмнокафяв оттенък. Жълтият цвят се дължи на веществото хризин. Когато вощината се преработва в поцинковани, чугунени или железни съдове, восъкът има тъмносив до тъмнокафяв цвят, а полученият от стари, черни пити, които предварително не са накиснати в мека или дъждовна вода, е тъмен.

За някои производства е необходим избелен восък, например за козметичната промишленост, в хуманната и ветеринарната медицина, в зъботехниката, за реставрирането на художествени картини, похабени от неблагоприятните външни условия, и други. Малки количества избелен пчелен восък  
са необходими за приготвяне на луксозни рамки с мед.

Пчелният восък, който ще се избелва, трябва да бъде от доброкачествена бяла, кремава или леко кафява вощина. Най-добре се избелва восък, получен със слънчева восъкотопилка от отпечатъците на килийките, от бели далаци и от строителната рамка. Подходящ за избелване е восъкът, който се получава, като се потопи студена дървена бъркалка в стопен восък и след като се охлади се отдели с ръка. Восъкът от стара тъмнокафява и черна вощина трудно се избелва.

Вощината за избелен восък се начупва на малки парчета и се залива с мека или дъждовна вода, в която престоява 3—4 дни, като водата се сменя на 2—3 пъти. След това вощината се стопява при температура до 80°С и восъкът се охлажда бавно Восъчната пита се почиства от троптината, полепнала по долната страна, начупва се на дребни късчета и отново се претопява в мека вода. Преди да се загрее се добавя 1 % концентрирана сярна киселина (спрямо общия обем вода и восък). Киселината се прибавя в студената смес внимателно на тънка струя. Работникът трябва да бъде с предпазни очила. Полученият восък се оставя бавно да се охлади. Восъчната пита се почиства от фините утайки.

Восъкът може да се избели с различни химични вещества или като се остави на прякото действие на слънчевите лъчи. Той се настъргва или се начупва на малки парчета и се поставя в плитка емайлирана тава. Покрива се отгоре с плоско стъкло и се оставя от 8 до 10 дни на тихо слънчево място, което се огрява през целия ден. Тавата леко се наклонява на юг. Под действието на слънчевата топлина восъкът се стопява. Дебелината на восъчния пласт не трябва да бъде повече от 5 до 8 милиметра. Ако е по-дебел, избелването става много бавно. Под действието на слънчевите лъчи багрилните вещества се разрушават и восъкът се избелва. Престоят може да се удължи с още, няколко дни до окончателното му побеляване. Препоръчва се стопенят восък да се напръска няколко пъти на ден с вода, в която се прибавя 2—3% терпентин.

Избелването може да стане и със слънчевата восъкотоплика. Добре е стените й да се боядисат в черно и да е с двойно стъкло, а наклонената ламаринена плоскост да, бъде от неръждаема ламарина или от алуминий. Предварително се почистват основно покривните стъкла, мрежата, наклонената ламарина и коритцето. В него се налива мека вода, за да се събира по-лесно падналият восък. Топилката се оставя на тихо място, което се огрява от слънцето през целия ден. Почистеният восък се начупва на малки парчета и се поставя върху мрежата. Под действието на слънчевата топлина восъкът се топи бавно и се стича на тънки пластове по ламаринената плоскост. На следващия ден събраният в коритцето восък се поставя отново върху мрежата. При силно слънчево греене и висока температура избелването продължава 7—8 дни. Ако времето е по- хладно и топилката не се огрява през целия ден, времето се удължава още няколко дни. 

Избелването се ускорява, ако восъкът се напръсква няколко пъти на ден с вода, в която се прибавя 2—3% терпентин.

Избелването на восъка под влияние на преките слънчеви лъчи е лек и достъпен начин за всеки пчелар при домашни условия, но е бавен. Освен това по състав и свойства полученият восък малко се различава от неизбеления. Той е по-твърд и по-трошлив, има бял цвят, понеже се разрушават багрилните вещества; липсва му типичният силен и характерен аромат на неизбелен восък, тъй като ароматните вещества са разрушени или са излетели. Чрез слънчевата восъкотопилка восъкът може да се избелва само в късна пролет, през лятото и през ранна есен, когато температурата е висока и слънцето грее по-продължително. 

Този начин се използва успешно за избелване на малки количества химични вещества. Едни от химичните вещества действуват адсорбционно, други окислително, а трети — редукционно. Избелването с активни въглища (костени или дървени) е бавно и трудно. Адсорбционната способност на въглищата спрямо багрилните вещества на восъка е слаба. Освен това въглищата трудно се отделят от разтопения восък. Подобри резултати се получават с водороден прекис под формата на перхидрол. Водородният прекис се разпада на вода и силно активен кислород, който разрушава багрилните вещества и восъкът добива бял цвят. Избелващото действие се проявява добре в алкална среда и при температура над 65 до 75°С.

Прочистеният восък се настъргва или се начупва на малки парчета, залива се с вода в отношение 1:7 и се загрява във водна баня на слаб огън, докато се стопи. След като се свали от огъня, към разтопения восък се прибавят последователно разтвори на амоняк и водороден прекис при постоянно разбъркване. Разтворите трябва да са прясно приготвени. За 100 г восък са необходими 700 мл вода, 1,6 мл амоняк, разтворен в 16 мл вода, и 2,5 мл водороден прекис 30% в 22,5 мл вода. Ако се прибавят повече амоняк и водороден прекис, протичат бурни окислително-възстановителни процеси, отделеният активен кислород разрушава не само багрилните вещества, а и другите съставки на восъка. При по-малки количества избелването е слабо. Восъкът се бърка най-малко 30—40 минути, като се следи да не се понижи температурата. След това се охлажда бавно във водна бани. Ако температурата се понижи бързо и не се бърка, восъкът се втвърдява и се образува восъчна пита, която е избелена само в долната си част. За по-пълно избелване восъкът може втори път да се обработи със същите реактиви при необходимата температура. Перхидролът изисква да се работи с каучукови ръкавици.

Восъкът може да се избели и със серен двуокис, получен от различни негови съединения. Избелването се дължи на образуваните безцветни съединения между серния двуокис и багрилните вещества и на редукционното действие на серния двуокис върху багрилните вещества на восъка. Добри резултати се получават с калиев метабисулфит, който се разлага и отделя серен двуокис. Към 100 г восък, начупен на малки парчета, залят със 700 мл вода и стопен на водна баня (65— 75°С) се прибавя 10 г ситно счукан калиев метабисулфит. Бърка се най-малко 30 минути и се оставя да се втвърди бавно. Долната страна на образувалата се пита се измива с вода и избелването се повтаря по същия начин. При работа с калиев метабисулфит трябва да се има предвид, че се отделя серен двуокис, който е отровен. Затова да се работи в камина, на открито или при отворени врати и прозорци.

Избелването може да стане и с натриев бисулфит и сярна киселина. 100 грама пчелен восък се настъргва или се начупва на малки парчета и се залива с 500 мл вода. Прибавя се бавно, на тънка струя 5—6 мл концентрирана сярна киселина. Необходимо е да се работи с предпазни очила. Восъкът се стопява на водна баня при температура 67—75°С. След това съдът се снема и при постоянно бъркане се прибавят 10 г натриев бисулфит. 
Избелването се прави на два пъти при постоянна температура.

Добри резултати се получават и с 1 мл амоняк, разтворен в 10 мл вода, 1 грам двуосновен натриев фосфат и 2,5 мл перхидрол, разтворен в 15 мл вода, прибавени към 100 г восък, разтопен до 65—75°С, с 500 мл вода. Избелването се извършва два пъти. Избелването с хлорна вар и с калиев перманганат и сярна киселина не е пълно.

Избелването с химични вещества се извършва по-бързо и по всяко време на годината. То има обаче някои недостатъци — използват се разяждащи и отровни вещества, полученият восък бързо се втвърдява, той е крехък и чуплив, има лек блясък, но без зърнест лом и ароматът му е съвсем слаб.