King и сътр. (1976) са изследвали пречистени фракции от пчелна отрова за способността им да освобождават хистамин от бели кръвни клетки на алергични към пчелна отрова пациенти и установили, че при еднакви количества хиалуронидазата е между 2 и 5 пъти по-активна от пчелната отрова, а фосфолипазата — между 3 и 12 пъти.
Мелитинът бил между 10 и 200 пъти по-слабо активен от отровата, а апаминът не предизвиквал изобщо хистаминно освобождаване. Това, както и някои последващи проучвания показаха, че мелитинът предизвиква у хората известни, макар и слаби, алергични реакции.
При изследване равнището на имуноглобулини Е в кръвта на пчелари беше установено, че то е по-високо, отколкото при контролна група от местни жители, които не се занимават с пчеларство. От друга страна, равнището на тези антитела в кръвта на алергични към отровата пчелари не било по-високо, отколкото в кръвта на нормално реагиращите. Количеството на неутрализиращите белтъците на отровата имуноглобулини в серума на устойчивите към отровата пчелари обаче било по-високо, отколкото при чувствителните пчелари. Това е доказателство че пчеларският имунитет се основава (частично или напълно) на неутрализиране на токсичните белтъци на отровата от циркулиращи в кръвта им антитела.
При имунологично проучване на 23 пчелари Urbanek и сътр. (1980) изследвали серумното равнище на специфичните им имуноглобулини срещу пчелна отрова и нейни компоненти — фосфолипаза А, мелитин, MCD-пептид и апамин. Най-високо било равнището на антителата срещу пчелната отрова, а само няколко пчелари имали ниски титри на антитела срещу апамина. Пчеларите с по-голямо количество IgG понасяли по-леко пчелните ужилвания. Техните антитела се състояли предимно от подкласовете 4 и 2, за които се знае, че блокират активността на белтъците (антигените), срещу които са създадени.
От изследваните никой не страдал от алергия към пчелната отрова. Интересна е^ констатацията на авторите, че равнището на антителата е най-високо в края на пчеларския сезон (през есента) когато и ужилванията дават най-слаби кожни изменения. Това’ означава, че за да се поддържа имунитетът, необходимо е системно да се въвежда пчелна отрова в организма.
Този извод е заложен при съвременното лекуване на алергията към пчелната отрова. Инжектират се увеличаващи се дози пчелна отрова. Доскоро се смяташе, че трябва да се лекува (десензибилизира) с екстракт от цялото тяло на пчелите. Много публикации утвърдиха пчелната отрова (а в перспектива отделните й компоненти) като подходящ алерген за диагноза и десензибилизация. Показателен е публикуваният преди няколко години случай с лекуване на силно алергизирана пациентка, която на два пъти изпадала в тежък шок от ужилване на пчела. След ускорен (тримесечен) имунизационен цикъл IgE-антителата в серума й се намалили, а се увеличило количеството на IgG-антителата. След лекуването била ужилена провокационно от пчела. Това ужилване тя понесла без каквато и да е алергична реакция.
Hoffman и сътр. (1981) съобщиха резултатите от лекуването на 25 алергични пациенти, които получавали всеки месец поддържаща доза 100 pg отрова. Те били подложени на провокационно ужилване. Деветнадесет от тях понесли ужилването без реакция, трима — със слаба и останалите трима — със значителна обща реакция. Във всички лекувани имало увеличаване на IgG-антителата срещу един или няколко от антигените на отровата — фосфолипаза, хиалуронидаза, кисела фосфатаза, антиген С (вероятно изолираната от нас алфаглюкозидаза) или мелитин.
Като отчитали отношението между количеството на gG- и IgE-антителата по графичен метод, авторите установили, че пациентите, проявили реакции при провокационното Ужилване, имат особено, различаващо се от това на останалите, отношение за повечето антигени. То се отличавало с по-големия относителен дял на IgE.
Тези проучвания насочват изследването за диагностициране на алергията и за оценяване на десензибилизиращото лекуване към определяне не на абсолютни стойности, а на отношението между IgG и IgE. Съвременна е насоката и към определяне на специфичните антитела срещу отделните компоненти на отровата.
В литературата се препоръчва алергичните, които са прекарали генерализирани реакции след ужилване от пчели, като обрив и оток по тялото, задух, колапс и др., да се подложат на десензибилизиращо лекуване. Подходящо е също такива пациенти да носят със себе си т. нар. „пакет срещу ужилване , който съдържа турникет (превръзка за спиране на венозния оток над мястото на ужилването), антихистаминен препарат и адреналин.
Артамасова и Титова (1971) от Института по алергия към НМН (СССР) препоръчват при ужилване на чувствителни към пчелната отрова незабавно да се отдели жилото, да се превърна ако е възможно, крайникът над мястото на ужилването, да се облее мястото на ужилването с 0,1%-ов разтвор от адреналин и по възможност да се инжектират или да се приемат през устата антихистаминни и кортикостероидни препарати. При настъпила тежка алергична реакция се налага болнично лешние. В този случай е необходимо около мястото на ужилването д се инжектират бързо 0,5 ml 0,1%-ов разтвор от адреналин 0 3 ml от разтвора на адреналина да се инжектират на друго място от тялото.
При ниско кръвно налягане да се инжектират допълнително адреналин и други средства срещу съдовия колапс. Абсолютно необходимо е и въвеждането на антихистаминни и глюкокортикоидни препарати. Прекаралите тежък анафилактичен шок трябва да се наблюдават 2-3 дни в болница с оглед на развитието на късни усложнения - алергични васкулити, неврити и миокардит.