Обикновената медоносна пчела принадлежи към насекомите с високоспециализирано хранене. В състава на пчелната храна влизат въглехидрати, белтъци, мазнини, вода, минерални соли, витамини и др. Тези хранителни вещества пчелите си набавят от меда, цветния прашец и водата. Медът е основен източник на въглехидрати, а цветният прашец - на белтъци, мазнини, соли, витамини и др. Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст. Изключение в това отношение правят само личинките за пчелни майки. Мед в напълно готов вид в природата няма. Пчелите сами събират, пренасят и приготвят хранителните си запаси, като използват нектара и прашеца от цветовете на растенията. Понякога те събират и пренасят и мана, която се получава от отделянията на някои видове листни въшки и също я преработват в манов мед. Пчелите не само, сами си събират и приготвят храна, но и сами, без намесата на човека, си я разпределят и я използват през цялата година. Натуралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. В него се съдържат около 75% инвертна захар, 18-20% вода и всички останали вещества са около 5%. Като основна храна медът има значение за поддържане живота на пчелните индивиди и за изхранване на пилото. Едно пчелно семейство за една година употребява 90-100 kg мед. Основната част от това количество се изразходва при пролетното развитие на семейството. Големи количества от храната се изразходват по време на събирането на прашец и нектар и преработването на нектара в мед, при отделянето на восък; и градежа на пити, при летеж, движение и др. По време на зимуването пчелите изразходват относително най-малко мед - средно 0,8- : 1 kg на месец на пчелно семейство. Количеството на консумираната храна значително се влияе от силата на семейството и външната температура през активния сезон. Цветният прашец има извънредно голямо значение за живота на пчелите и на цялото семейство. Според най-новите проучвания прашецът съдържа следните по-важни вещества: от групата на белтъците (аминокиселините) - аргинин, хистидин, левцин, метионин, триптофан, треонин, валин и др., от витамините - A, С, D, В1 В2, бетабиотин, пантотенова киселина, рибофлавин, фолиева киселина, холинхлорид и др.; от минералните вещества - фосфор, калций, желязо, мед и др. Количеството на мазнините в него варира силно в зависимост от произхода му, но е средно около 3%. В прашеца се съдържат и различни пигментни вещества, главно каротиноиди, ензимите амилаза, инвертаза и каталаза, растителният хормон хетероауксин и др. Прашецът е висококачествена храна за пчелите. След съответна преработка се използва за изграждане на организма на растящите личинки, за замяна на изхабените клетки и тъкани на пчелите, за произвеждане на восък, пчелно млечице и др. Годишният разход на прашец е средно 18-20 kg на пчелно семейство. Пчелите консумират най-много прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното им зимуване и имат голямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата. За нормалното развитие на пчелните семейства е необходимо постоянно да имат достатъчно цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите обаче е твърде неравномерно. Особено остро се чувства нуждата от прашец в края на зимата и началото на пролетта. Често към средата на пролетта и преди да настъпи главната паша, пчелите запълват голяма част от питите с прашец, част от който е излишен за семейството. Някои от тези пити трябва да се извадят и да се съхраняват на сухо и хладно място за следващата година. Още през февруари (при първа възможност) във всеки кошер се поставят по една-две такива пити. Това облекчава семействата и им осигурява нормално развитие. В противен случай развитието им се задържа, а при по-продължителна липса на прашец личинките измират и пчелите ги изхвърлят навън. Настъпва белтъчен глад, който се отразява неблагоприятно и на състоянието на възрастните пчели. Значението на водата за пчелите е също голямо. Тя е един от важните елементи в състава на пчелното тяло, в чиято мускулна тъкан се съдържа около 75% вода, а в хемолимфата 80-90%. При обмяната на веществата чрез дихателната система се отделя сравнително много вода. Поддържането на необходимото й количество у пчелата е за сметка на приетата отвън вода. Нуждата от вода се увеличава с нарастване на интензивността на обменните процеси, т. е. при усилена работа и летеж. Пчелите изразходват много вода и при преработването на цветния прашец и меда за изхранване на личинките, при отделянето на млечице и др. Те хранят личинките с кашица от мед, прашец и вода. Ако медът не е узрял или има голям принос на нектар, те пренасят и употребяват много малко вода, а задоволяват нуждите си главно за сметка на водата в нектара. Това става непосредствено и по време на главната паша. Тогава пчелите не само че не пренасят вода, но усилено изпаряват излишната, която се намира в нектара, за да го превърнат в зрял мед. В ранна пролет, когато в кошерите постъпва малко и съвсем нередовно нектар, пчелите си набавят вода отвън. При внезапни застудявания и липса на възможност да се снабдят с вода може да се стигне до изхвърляне на личинки от килийките. При излитане за вода в студено време (около 8° С) голяма част от пчелите не могат да се приберат в кошера и загиват. Това се отразява неблагоприятно върху пролетното развитие на семействата. През горещите летни дни температурата в изложените през целия ден на слънце кошери се повишава. В такива случаи пчелите изразходват много сили и енергия за поддържане на оптимална температура и влажност на въздуха. Това постигат чрез усилено вентилиране и пренасяне на вода в гнездата. Вътрешната температура се понижава за сметка на изпарението на част от тази вода, а температурата на тялото на пчелата - чрез усилено дишане и отделяне на водни пари. Опитно е установено, че едно средно по сила пчелно семейство изразходва около 50 g вода за денонощие. В зависимост от условията може да достигне 200 g и повече. Набавянето на такова количество вода струва доста усилия за семейството, защото при едно излитане една пчела може да пренесе около 20 mg. Това означава, че 50 пчели ще пренесат 1 g. За да доставят нужното количество вода на семейството за един ден, необходимо е 1000 пчели да направят по 10 излитания, т. е. да работят цял ден. Ако имаме предвид целия пчелин, ще видим какъв голям брой пчели трябва да полагат максимални усилия, за да набавят необходимата вода. Ето защо пчеларят е длъжен да ги подпомогне в това отношение. За целта още в края на зимата във всеки пчелин трябва да се постави поилка на добре огрявано от слънцето и запазено от ветровете място близо до пчелина. В поилката винаги трябва да има вода. При по-продължителни застудявания в началото на пролетта в горните хранилки се налива слабо затоплена вода или рядък захарен сироп. По такъв начин се осигурява вода на пчелите, без да излитат навън. Понякога пчелите предпочитат вода с по-висока концентрация на соли, поради което посещават помийните ями и други замърсени източници. За да се избегне това, необходимо е в отделен съд да се постави слабо подсолена вода (1:1000). Пренесената и натрупана в питите храна пчелите разполагат по определен начин, което позволява лесно да я използват независимо от състоянието на времето и годишните сезони. По такъв начин се осигурява изхранването на пчелните индивиди през всяко време и при всякакви изменения на външната среда. От извършените наблюдения и опити е установено, че пчелите в кошера постоянно си предават храна една на друга, т. е. между тях има постоянен хранителен контакт. Честотата на хранителния контакт зависи от сезона. През юни-юли при усилена работа па пчелите вътре и извън кошера и въпреки приноса на нектар хранителният контакт е постоянен и доста чест. Към края на сезона след прекратяване на пашата той намалява. Установено е, че в едно средно по сила семейство за 8 h се извършват от 16 до 25 хранителни контакта за всяка пчела, а продължителността на предаването на храна между отделните пчели е от 6 до 20 s. Чрез този непрекъснат хранителен контакт постъпващата храна бързо се разпространява между индивидите в кошера. Предаването на храна от една пчела на друга дава възможност всяка от тях независимо къде се намира да получи нужната й храна, без да губи време да я търси в килийките на питите. Така пчелите се хранят по време на зимуването, когато са събрани в кълбо. По този начин на предаване на храната между всички пчели на семейството бързо се разпространяват различни биологично активни вещества, които са една от формите за взаимна връзка и обединяване на пчелите от отделното семейство в едно цяло. Например чрез храната се предава и маточното вещество и пчелите чувстват присъствието на майката, без да имат пряк контакт с нея. Маточното вещество се секретира от горно челюстната (мандибуларната) жлеза, която е най-добре развита при майката. При не-оплодената майка тази жлеза отделя ароматен секрет, който привлича търтеите при брачния полет. След оплождането на майката жлезата отделя маточно вещество, което се поема от пчелите около майката и се предава на останалите пчели в семейството чрез хранителните контакти. Доказано е,че маточното вещество от оплодена пчелна майка е различно от същото вещество на неоплодена майка и по това пчелите ги различават. Маточното вещество подбужда функционирането на глътъчната жлеза на пчелите работнички, потиска развитието на яйчниците им, задържа проявяването на инстинкта за роене и др. Недостигът на това вещество смущава нормалната дейност на пчелите и става причина за замяна на старата майка или за изграждане роеви маточници и роене на семейството. Предаваната и приетата от отделната пчела храна може да се усвои от организма само след съответна преработка, или храносмилане. Храносмилането е сложен физико-химичен и физиологичен процес, при който приетата храна се подлага на определена преработка, преди да стане годна за усвояване от организма на пчелата. В процеса на тази преработка голямо значение имат отделни жлези от групата слюнчени жлези. Така глътъчните (фарингеалните) жлези са развити само при пчелите работнички. Техният секрет при младите пчели е съставна част на пчелното млечице, което се използва при храненето на личинките и пчелната майка, а също временно и на търтеите (за поява на полов нагон). При по-възрастните пчели този секрет участва в храносмилателния процес, като активизира някои ензими в средния дял на храносмилателната система. Доказано е, че той овлажнява хоботчето и се използва при разреждането или разтварянето на меда или кристалите на захарта. При използване за храна на кристализирал мед, или суха захар пчелите ги намокрят със слюнка, разтварят ги и ги всмукват чрез хоботчето в течен вид, като за целта използват секрета на глътъчната жлеза. Секретът на горночелюстната жлеза при пчелите работнички също е компонент на пчелното млечице. Освен това при по-възрастните пчели той се използва при градежа на пити. Той разтваря восъка и прополиса и на въздуха бързо се изпарява, вследствие на което восъкът отново се втвърдява. Приетата храна се преработва под действието на ензими, отделяни от слюнчените жлези и от епителния слой на същинския стомах. Съдържащата се в меда, нектара или дадения захарен сироп захароза (тръстикова, цвеклова захар) се разгражда под действието на ензима инвертаза, който се образува в глътъчната жлеза. Под влияние на инвертазата сложните захари се разграждат на прости (гликоза и фруктоза), които се усвояват направо от пчелния организъм. Скорбялата и декстрините, съдържащи се в цветния прашец, се разграждат под действието на амилазата, като се превръщат в малтоза, а след това в гроздова захар. Белтъците се разграждат на по-прости съставни части - аминокислини - под действието на ензимите пепсин, трипсин и химозин. Мазнините под влияние на ензима липа-за се превръщат в глицерин и мастни киселини. В същинския стомах се отделят и протеаза, малтаза, липаза, и лактаза, конто улесняват цялостното протичане на храносмилателния процес. Попадналата в същинския стомах храна не влиза в пряк контакт с епителния слой, а се отделя от него чрез специална обвивка, наречена перитрофична мембрана. Тя предпазва вътрешната обвивка на същинския стомах от механични повреди и наранявания от повърхността на прашниковите зрънца, както и от попадане в епителния слой на микроорганизми, които се размножават масово в приетата храна и могат да причинят някои заболявания. Задържаната в мембраната храна се разпада по-бързо и равномерно под действието на храносмилателните сокове. В края мембраната е по-уплътнена, което съдейства за филтриране на хранителния разтвор, преди да бъде всмукан от епителните клетки. Така в предния дял на същинския стомах се отделят храносмилателни сокове и се обработва приетата храна, а в задната му част се всмукват хранителните вещества от клетките на епителния слой при участието на власинките на тяхната повърхност. Смелените хранителни вещества, преминавайки през стените на стомаха, попадат направо в кръвта, която се движи свободно в коремчето и облива външните стени на същинския стомах. Пречистената и обогатена с хранителни вещества кръв се насочва към сърцето и чрез кръвоносния съд идва в контакт най-напред с органите в главата, а оттам с всички останали органи в тялото. Всички органи и тъкани са в непосредствен контакт с кръвта. Хранителните вещества в разтворен вид се транспортират от кръвта до отделната клетка на организма. Въглехидратите се намират в хемолимфата под формата на разтвор- на гликоза. Излишната гликоза в кръвта се отлага в мускулите, мастното тяло и хемоцитите във вид на гликоген. Белтъците се разнасят под формата на аминокиселини, а мазнините - във вид на емулсия. Минералните соли, витамините и другите вещества попадат в хемолимфата и се разнасят под формата на разтвори. Въглехидратите, белтъците и мазнините в храната на пчелите се различават от същите вещества на пчелния организъм. За да се усвоят, те трябва да бъдат преобразувани в свойствени за организма на пчелата въглехидрати, белтъци и мазнини. Преобразуването им се извършва в самите клетки чрез обмяната на веществата. Според А. Лазаров1 съдържанието на захари в кръвта на пчелата се движи в границите между 2,3 и 4,4 на 100 cm3. При понижаване на концентрацията на захарите под 1 % пчелата не може да лети и при 0,5% концентрация тя е неподвижна. При липса на храна в медовото стомахче резервният гликоген под действието на ензима гликогеназа се превръща в гликоза и за известно време възстановява намалението на захари в кръвта. Ако след това не постъпи храна в медовото стомахче, захарите в кръвта започват отново да намаляват и когато стигнат до 0%, пчелата умира вследствие на изтощение на организма и на отравяне от продукти, получени при разграждане на белтъчни вещества. Поради това че в тялото на пчелата липсват-достатъчно резервни вещества, пчелите не могат да гладуват дълго време. Приетите в организма белтъци, разградени при храносмилането до аминокиселини, в клетките се преобразуват в белтъчна материя на пчелния организъм, като се освобождават вода, въглена и пикочна киселина, които се отделят чрез дихателната система и чрез малпигиевите съдове от организма и се смесват в дебелото черво с не-смилаемите остатъци от храната. Белтъчната материя се използват за заменяне на разрушени и за образуване на нови клетки при paстежа. Освен това белтъците са съставна част па секретите, които се отделят от жлезите. Мастните вещества се превръщат в неутрални киселини и влизах в състава на цитоплазмата на клетките при възрастните пчели, a при личинките се натрупват като запаси в мастното тяло. При изгарянето на мастните вещества в клетките на пчелния организъм се освобождава и енергия. Хемолимфата освен хранителни вещества разнася също хормони, ензими и други вещества, образувани в отделни жлези и органи на пчелния организъм. Разнесени из целия организъм, тези вещества оказват своето въздействие на всички органи и клетки на тялото. Така под влияние на определени хормони настъпват процесите на превръщане на личинката в какавида и на какавидата във възрастно насекомо. Преминавайки през цялото тяло, хемолимфата до известна степен съдейства за регулиране топлината на организма. Липсата на храна за no-дълго време или нарушаването на хода на храносмилането поради заболяване, отравяне и др. причинява умиране на пчелите. При умрелите вследствие на гладуване пчели медовото стомахче и същинският стомах са празни, епителният слой и перитрофичната мембрана са разрушени.