Пчелният мед съдържа почти всички елемент и, които имат голямо значение за човешкия организъм. Повечето автори са установили, че пепелното съдържание е свързано изключително с вида на меда.
В нектарния мед има по-малко минерални вещества, отколкото в мановия. Изобщо по-тъмните видове мед са по-богати с минерални соли. Характерно е ниското количество пепел в акациевия и слънчогледовия и високото в мановия и кестеновия мед. Различията в количеството на минералните соли в меда се обуславят от нееднаквото количество пепел в нектара на отделните растения и в маната. Според Оржевский (1958) нектарът съдържа средно 0,19%, а маната — 3,2% соли. Отделените от въшките капки мана не се събират веднага от пчелите, постепенно се сгъстяват, задържат много прах от атмосферата и увеличават пепелното си съдържание.
Съдържащите се в меда елементи са застъпени в различни количества. Преобладават елементите калий, натрий, калций, фосфор, сяра, хлор, магнезий, желязо и алуминий, а в по-незначителни количества присъствуват мед, манган, хром, цинк, олово, арсен, калай, титан и др. Някои елементи се съдържат в следи в меда, а количеството на други е около няколко стотици милиграма в 100 g мед. Количеството на калия съставлява от 1/4 до 1/2 от общото количество минерални соли, а заедно с натрия, калция и фосфора — най-малко 50%.
Литературните сведения за количеството и за състава на белтъците в меда са сравнително малко независимо от това, че са проведени много изследвания върху ензимите в меда, които по своята природа са белтъчни вещества. Определянето на количеството на белтъците в пчелния мед се използува за доказване на чистотата или на фалшифицирането му. За целта белтъците се утаяват с танин, алкохол, фосфоволфрамова киселина или други вещества и се измерва обемът на получената утайка, който трябва да е над определен минимум. Този метод обаче не е намерил широко практическо приложение поради голямото вариране на съдържанието на белтъците.
Белтъчните вещества на меда се състоят от албумини, глобулини и пептони и съставляват половината от колоидните вещества. Чрез електрофореза е установено, че те са хетерогенни и се състоят от 4—7 компонента в зависимост от произхода на меда, като относителната им молекулна маса е около 40 000, 98 000, 240 000 и над 400 000. Много изследователи поддържат схващането, че основното количество протеини попада в меда от слюнчените жлези на пчелите при преработването на нектара и маната и представляват ензими. Нектарът съдържа минимални количества белтъци, а цветният прашец е доста богат (10—35%) с протеини, но прашецът е в незначително количество в меда.
Ето защо както нектарът, така и прашецът може да се разглеждат като второстепенни източници. Количеството на протеините в меда варира от 0 до 1,67%. Мановият мед съдържа повече белтъци от нектарния.
Освен свързани под форма на белтъци, в пчелния мед се съдържат около 20 аминокиселини в свободно състояние в различни количества. Те произхождат както от пчелите, така и от нектара, полена и микроорганизмите. Наблюдава се разнообразие в аминокиселинния състав в зависимост от ботаническия произход на меда. Обобщението на резултатите от много изследвания показва, че медът съдържа (mg/100 g мед) лизин (0,4—38,2), хистидин (0,56—10,7), аргинин (0—5,8), аспарагинова киселина (0,06—17,0), треонин (0,2—4,5), серин (0,34—11,8), глутаминова киселина (0,5—19,0), пролин (6,2—29,7), глицин (0,12—5,9), аланин (0,31—10,5), цистин (0—6,1), валин (0,19— 9,7), метионин (0—7,56), изолевцин (0,12—4,6), левцин (0,12— 4,9), тирозин (0,18—6,9), фенилаланин (0,28—10,5) и триптофан (0—0,1). Много голямо е количеството на пролина — до 80% от общото съдържание на аминокиселини.