Медът в кошера, който е над ханемановата решетка е за пчеларя, а под нея - за пчелното семейство. Да сравним 3 типа кошери: 1) многокорпусен с рамка 435х230 мм, 4 корпуса; 2) десетрамков трикорпусен с рамка 435х300 мм; 3) дванадесетрамков двукорпусен с рамка 435х300 мм плюс магазин с полурамка 435х145 мм. Кошерите са така подбрани, че сравняваните семейства да са с приблизително еднаква сила. При настъпване на главната паша, с помощта на ханеманова решетка отделяме майката в първия корпус, в който разполагаме плодниковите пити плюс две пити с прашец. Да приравним към 100% общият обем на всеки от кошерите. Отделените за плодници първи корпуси в разглежданите 3 кошера имат различен обем, следователно обемите им ще се различават и в процентно отношение. Фиг. 1 В многокорпустият кошер плодникът заема 25% от общия обем, следователно 75% са предназначени за складиране на нектар-мед. В десетрамковия Дадан-Блат тези обеми са съответно 33.3% и 66.7%, а в дванадесетрамковипя - 40% и 60%. Изводът е, че колкото по малък е плодникът, толкова повече обем се отрежда на семейството за нектар-мед. Можем да предположим, че семейството в дванадесетрамковия кошер много по-рано от това в многокорпустия ще почувства липсата на свободни площи за складиране на нектар. Семейство, чийто плодник е по-малък по обем по време на главната паша, може да произведе повече стоков мед, т.е. да използва по-пълноценно пашата, но такова семейство силно се износва и ще зимува отслабнало. Пчеларят, който се грижи за бъдещето на пчелина си, при използване на ханеманова решетка, ще я постави над втория корпус в многокорпусния кошер. Получава се разпределение на обемите за плодник и мед 50% на 50%. При това се снижава медопродуктивността на семейството. При кратка и бурна паша, поради недостатъчното количество на пити за нектар и мед, показанията на контролния кошер ще започнат бързо да падат. Центруфугирането е невъзможно, защото не всичкия мед е запечатан. Изходът от тази ситуация е да се постави допълнителен корпус с изградени пити. Подобни обстоятелства възникват и в дванадесетрамковия кошер Дадан-Блат с два корпуса, където съотношението също е 50% на 50%. В него обемът на плодника е най-голям и затова медопродуктивността му е значително по-ниска от тази на многокорпусния кошер. Но за зимата семейството в него ще бъде най-силно, често със сила 9-11 рамки, ако не се складират запаси от мед в първия корпус по време на есенното развитие на семейството. Независимо от конструкцията на кошера, обемът на плодника може да се намали в процентно отношение, а този за складиране на мед съответно да се увеличи, като се развият силни семейства за главната паша. Колкото повече корпуси заема семейството-медовик, толкова по-малък в процентно отношение е обемът на плодника му. Фиг. 2 За оптимален може да смята вариантът, при който пълноценно се усвоява главната паша, а след нейния край семейството остава достатъчно силно, за да зимува в 1.5-2 корпуса на многокорпусния кошер или 9-11 рамки с размер 435х300 мм. Това означава, че в многокорпусния кошер решетката се поставя над втория корпус, а в кошера Дадан-Блат - над първия. Но в този случай се губи предимството на кошера на Рут при използване на ханеманова решетка по време на главната паша. По медопродуктивност могат да го изпреварят дори кошерите с рамка 435х300 мм. От фиг.3 се вижда, че най-голяма може да е медопродуктивността на семейството в десетрамковия кошер с рамка 435х300 мм, но преди зимуването то ще бъде по-слабо от семействата в многокорпусния кошер и в дванадесетрамковия кошер Дадан-Блат. Фиг. 3 На своя пчелин аз формирам семейства-медовици с минимален обем на плодника - не повече от 15-20%, но за зимата ги развивам до 9-11 рамки с размер 435х300 мм. Правя това благодарение на технологията, която използвам. Ханемановата решетка ми позволява не само да получа 30-40% повече стоков мед, но и да управлявам развитието на пчелното семейсто за зимата. Пчеларите, които не използват ханеманова решетка, не могат нито да достигнат нивото на производство на стоков мед на моите семейства-медовици, нито пък да съхранят силата на семействата след края на главната паша. Техните пчелини се състоят от 30-40% силни семейства, 30-40% средни и 20-30% слаби. Парадоксът е, че слаби ще се окажат най-медопродуктивните семейства и зимуването им ще е под въпрос. Дори ако презимуват успешно, през следващия сезон без помощта на други семейства те няма да могат да покажат наследственото си предимство по медопродуктивност. Ханемановата решетка в кошера е като волана в автомобила, ако умеем да я използваме. С нейна помощ може не само да се увеличи медопродуктивността на семейството с 30-40%, но и да се изравнят възможностите на семействата, отглеждани в кошери с различна конструкция. А развитието на силни семейства след края на главната паша е въпрос на технология. Превод от руски В.Радойчевски. Източник - http://www.pasekatkacheva.narod.ru/zavisimost.htm