Когато пчелите на някое семейство не се облитат и при почукване не се чува никакъв звук отвътре, това показва, че семейството е загинало. В такъв случай кошерът веднага се отваря, за да се установят причините за умирането. Те могат да бъдат глад, студ, задушаване, диария и други болести. От глад пчелното семейство може да загине през зимата, когато не е зазимено с достатъчно храна през есента. От глад могат да загинат пчелите и при достатъчно храна в гнездото, но когато при зазимяването не са оставени проходи между рамките и надрамъчната покривка за преминаване и пчелното кълбо не е могло да се придвижи към питите с мед. Също така, когато пчелното семейство е зазимено на много повече пити, отколкото се покриват от наличните пчели, и хранителните запаси са разхвърляни в малки количества по всички пити, то ако при придвижването на пчелното кълбо към питите с мед стане внезапно силно застудяване, слабите семейства могат да загинат, преди още да са достигнали до храната. От студ загиват много от слабите семейства със стари майки, зазимени предимно със стари, изтощени пчели, които не могат да поддържат необходимата топлина в пчелното кълбо през суровите зими. Умирането на пчелите през зимата може да се дължи и на разкъсване на пчелното кълбо вследствие на силно сътресение или обръщане на кошера, причинено от добитък, злосторници или от силен вятър. В такъв случай, ако злополуката е забелязана веднага или наскоро след като е станала, семейството може да се спаси, като се внесе с кошера в топла стая и пчелите се напръскат със сироп. Ако те се раздвижат, гнездото се стеснява и се затопля добре и кошерът се поставя за няколко часа в коридора на по-хладно, за да се образува пчелното кълбо, след което той се пренася внимателно в пчелина. От задушаване могат да загинат някои много силни семейства, чиито прелки продължително време са били запушени от трупове на умрели пчели или от лед, или пък са били затрупани със сняг, който е хванал ледена кора. Цялата вътрешност на такива кошери, както и питите биват измокрени вследствие на излишната влага, образувана при дишането на пчелите. Пчелното кълбо в такъв случай обикновено бива разстроено и голяма част от пчелите са нападали по дъното. От диария умират семействата при тежки и продължителни зими, когато пчелите са принудени дълго време да стоят в кошерите, без да могат да се облетят, и храната им е била недоброкачествена. Силното безпокойство на пчелните семейства вследствие на осиротяване, излишна влага и присъствие на мишки в кошера през зимата също може да бъде причина за диария. При умрелите от диария семейства питите и вътрешността на кошера, а понякога и прелката биват замърсени със светло- до тъмнокафяви диарични петна, издаващи неприятна миризма, а коремчетата на пчелите са силно подути. Доста често диарията е признак на заразно заболяване на пчелите -- нозематоза или паратиф, които се явяват към края да зимата и началото на пролетта. Прелките на кошерите на умрелите семейства трябва веднага добре да се затворят, за да не влизат чужди пчели -- крадци - вътре. Почистването на тези кошери се извършва след осведомителния преглед. При съмнение или потвърждение за заразна болест пчеларят трябва да дезинфекцира кошерите и пособията, с които е работил, а ръцете си да измие с топла вода и сапун над трап, който веднага се засипва, за да не вземат пчелите вода оттам.