Нуждата си от храна през пролетта пчелните семейства задоволяват както от хранителните запаси в кошера, така и от приноса на пресен нектар и цветен прашец отвън. Ето защо, от много голямо значение е пчелините да бъдат поставени в такива местности, където от най-ранна пролет има цъфтяща медоносна растителност -- леска, дрян, минзухар, кукуряк, ива, върби и пр. Не винаги обаче пчелите могат да използват добре тази ранна паша. При променливо и неблагоприятно време, каквото често бива през пролетта у нас, те не могат редовно да излитат за храна; в такъв случай и при липса на достатъчни запаси в кошера пчелните семейства изостават в развитието си, тъй като майките ограничават яйцеснасявето. Често пъти при недостиг на храна пчелите изхвърлят и част от пилото навън, а при привършване иа храната може и цялото семейство да загине от глад през пролетта. Като се има това предвид, на пчелните семейства трябва допълнително да се дават пити с мед или да бъдат подхранвани със захарен или меден сироп. Питите с мед или прашец предварително се затоплят в стая. Когато медът на тези пити е кристализирал, той трябва да се втечни, като питите се държат известно време на топло близо до съд с кипяща вода. Питите със запаси се поставят до крайните пити с пило. За да не се разширява и охлажда гнездото, особено в ранна пролет и при по-слабите семейства, от него се изваждат съответен брой празни пити, пчелите от които се смитат обратно в кошера. Подхранване със сироп. Когато няма мед в питите, а пчелните семейства имат нужда от храна, те се подхранват със захарен или медов сироп. За ранното пролетно подхранване се приготвя по-гъст захарен сироп -- от две тегловни части захар и една тегловна част вода (2:1). В чист емайлиран или калайдисан съд се отмерва определеното количество чиста вода и се поставя на огън да закипи, след което постепенно се сипва захарта й се бърка. След разтопяването на захарта, сиропът се снема от огъня. Дава се на пчелните семейства, когато стане хладък (35--40°). При подхранване с центрофужен мед трябва да се внимава той да е от здрав пчелин и да е доброкачествен. За медовия сироп към 1 кг мед се прибавя , 200 г вода и се загрява на водна баня до не повече от 50--60°, докато се втечни. Подхранването със сироп (захарен или медов) става с помощта на хранилки, които биват външни, вътрешни и горни --Рамкова хранилка според това, къде се поставят. Външните хранилки се поставят обикновено на прелката отвън и се пълнят, без да се отваря кошерът и без да се безпокоят пчелите. При тях обаче може по-лесно да се предизвиква кражба, а при по-хладно време пчелите не могат да вземат сиропа от тях. По-удобни и по-широко разпространени - са вътрешните и горните хранилки, каквито са рамковата, глинената и ламаринената, както и обикновеният стъклен буркан. Рамковата хранилка се прави от дъска, изрязана по формата на магазинна или плодникова рамка или точна по размерите на преградната дъска (за да може да изпълнява и ролята на такава). Отвътре тя е издълбана, като отгоре по цялата си дължина има отвор за влизане на пчелите. Хранилката се поставя в края на гнездото и след като се напълни със сироп, покрива се с покривното платно или с дъсчиците. За да не потъват пчелите при вземане на сиропа, в нея се поставя поплавък от корк или тънка дъсчица или няколко сламки. Глинената хранилка се поставя отгоре на гнездото в специално място на възглавницата. Глинена хранилкаПрез гърлото на хранилката пчелите достигат до сиропа; за да не се давят, в хранилката се поставят сламки или та-лаш. Отгоре тя се похлупва с капак. Ламаринената хранилка представлява кутия от галванизирана ламарина или бяло тенеке, разделена на две отделения посредством преграда, която в долната си част има прорези. В едното отделение се налива сиропът, който през прорезите преминава в другото отделение, в което имат достъп пчелите. Хранилката се поставя във възглавницата над гнездото срещу съответния отвор на покривните дъсчици. Отгоре двете отделения на хранилката се затварят с отделни капачета, като на отделението, където са пчелите, капачето е стъклено, за да може да се наблюдава вземането на сиропа, без да се отваря капачето. При пълненето на хранилката се отваря само отделението за храната, като по този начин пчелите не се безпокоят и гнездото не се охлажда. Стъкленият буркан се използва за хранилка, като се напълни със сироп и отворът му се върже с рядко платно, предварително измокрено с вода. Бурканът се обръща надолу с вързаното гърло и се захлупва на отвора върху покривката на гнездото, на който е поставена телена мрежа; през нея пчелите смучат сиропа, без да могат да излязат през отвора при повторно пълнене на буркана. Освен с хранилки подхранването може да стане и с изградени пити, килийките на които се напълват със сироп. За тази цел питата се поставя над широк чист съд под наклон 45° и с помощта на чайник или лейка се напълва най-напред едната, а след това другата й страна. Питите трябва да бъдат от здрави пчелни семейства. Напълнените със сироп пити, след като се отцедят, се пренасят с преносимото сандъче и се слагат в гнездото до пилото. Една добре напълнена пита съдържа 2,5--3 кг сироп. При подхранване на пчелните семейства гнездата им трябва да бъдат стеснени и добре затоплени отстрани и отгоре, като самите хранилки също се завиват със затоплителни материали, за да могат пчелите по-добре да вземат сиропа. Подхранването става само вечер, като в хранилката се налива толкова сироп, колкото ще може да се пренесе от пчелите през нощта. Прелките на кошерите силно се стесняват и се вземат всички мерки да не се предизвика кражба. Хранилките трябва винаги да се почистват от умрелите пчели; при застояване и вкисване на сироп в тях последният се излива в трап и се засипва с пръст, а хранилките се измиват с гореща вода, След свършване на подхранването хранилките се прибират, изваряват се и се съхраняват на сухо място. Подбудително подхранване. С него се цели да се подбуди майката по-усилено да снася яйца, за да се отглежда повече пило и пчелното семейство бързо да се развива. Подбудителното подхранване замества отчасти притока на нектар отвън през пролетта, когато пчелите поради неблагоприятното време или поради липса на ранна паша не принасят редовно такъв. Подхранването трябва да се започне по-рано напролет, като предварително пчелните семейства се снабдят с необходимата им храна. Гнездото трябва да бъде добре затоплено и в него да има достатъчно празни килийки за осеменяване. При подбудителното подхранване на пчелните семейства се дава по-рядък сироп (1:1), а когато се развие повече пило -- 1:2. През всеки 4--5 дни се дава по една пълна хранилка (1 кг) сироп на пчелно семейство. Подбудително подхранване може да се прави и без захарен сироп, като през 6--7 дни се разпечатват с нож или вилица участъци от питите на обща площ 1/4 пита. Ако медът е кристализирал, той се напръсква с малко топла, слабо подсолена вода (0,3% сол). Разпечатването на меда трябва да става вечер, при тихо и по-топло време, като се разпечатват най-напред средните пити, за да се освободят килийките за осеменяване в средата на гнездото, където е най-топло и където майката най-охотно снася яйца. Още по-добре е под будителното подхранване да стане с медопрашецова смес. Използва се прашецът на бракуваните стари пити, които се нарязват на ивици през всеки ред килийки и след това ивиците се отръскват с ръце, за да се отдели прашецът от вощината. Събраният прашец се смесва с равно тегло гъст течен мед, като се бърка и разтрива добре, докато се получи еднообразна маса. Така приготвената медо-прашецова смес се съхранява в добре затворен съд. Непосредствено преди употребата тя се разрежда с топла вода (50%), в която се разтваря 0,5--1% сол. От медо-прашецовата смес се дава ежедневно по 200--300 г на пчелно семейство, като се намазва с нож в празните килийки на питите до пилото или пък се дава с хранилка.