Много пчелари, за да избягнат роенето, ежегодно заменят всички майки с потомки на една, смятана от тях за най-добра, родоначалничка. Осеменяването на младите майки е безконтролно от търтеите на пчелина. Майката-родоначалничка има един геном (набор от хромозоми) от своята майка и втори - от търтея на друга майка. Майките-дъщери, потомки на една майка, са еднакви по генома на майката и се различават по генома на бащите. Те са полусестри и техните генотипове са различни. От яйца, оплодени от сперматозоидите на един търтей, се раждат майки-сестри със сходни генотипове. Пчеларят трябва да знае, че с термините "оплождане" и "осеменяване" се означават различни процеси. Оплождането е сливане на яйцеклетка (яйце) на майката със сперматозоид на търтей. Предаване на наследственността при пълна смяна на майкате с дъщери на една родоначалничка при свободно кръстосванеПрез първата година замяната на всички майки предизвиква промяна на генофонда на пчелина, но не и на неговата продуктивност. Пчелите работнички и майките ще бъдат хетерогенни (фиг. 1). През следващата година, при производството на майки втора генерация от една майка, ще нарастне хомозиготността на генофонда. При свободно кръстосване новите майки, получени от майка №2, се осеменяват от търтеи на майките първа генерация. Тяхното потомство (пчелите работнички) ще има по-голям брой хомозиготни гени. През следващата година третата генерация майки ще получи геноми от търтеите на втората генерация майки, вследствие на което хомозиготността ще се увеличи още повече. Този родствен обмен на гени между майките води до снижаване на жизнеспособността, усилване на ройливостта, появата на прошарено пило. Затова, ако се практикува 100%-тна замяна на майките с потомки на една родоначалничка, пчеларят трябва всяка година да придобива за племенна дейност нова чистопородна майка или пакет пчели. Разгледаният случай се отнася за затворена популация - изолиран пчелин, нямащ контакти с други пчелини. Ако наблизо има пчелини, то вероятността за инбридинг - сешаване на родствени особи, намалява. Съответно намаляват вероятността и риска да се получи потомство с високо ниво на хомозиготност, малък диапазон на променливост и понижена продуктивност и жизнеспособност. Създадената от К. Йентер пита е предназначена за производство на майки от едно семейство. Пчеларите, които работят с нея, трябва да си дават сметка за последствията от използването и. На малките пчелини е целесъобразно питата да се раздели с преграда на две и да се получат личинки първо от едно семейство, а след това от друго. Предаване на наследственността при 50%-тна замяна на майкате на пчелина с дъщери на една родоначалничкаМного пчелари при племенната дейност използват метода на 50%-тна ежегодна замяна на майките с изходен материал от едно семейство. На фиг.2 е представена схемата за предаване на наследственноста при този метод. Първата генерация майки при свободно кръстосване използва напълно генофонда на цялата популация, предаван от търтеите. На втората година се заменя втората половина стари майки. В осеменяването на младите майки вземат участие търтеите на втората половина стари майки и търтеите на майките-сестри от първата генерация. Генофонда на пчелина обеднява, но понижаването на продуктивността остава незабелязано от пчеларя. При третата генерация майки, получени от майките втора генерация, ще бъдат използвани търтеи с еднотипни гени. Хомозиготността на майките и пчелите работнички се увеличава. При този метод (фиг. 2) на племенна дейност е необходимо да се придобиват племенни майки през една година. Последователно използване на две родоначалнички за замяна на майките в пчелинаЗа да бъде племенната дейност по-рационална и да не се нарушава рязко генният баланс на пчелина може да се използват като родителски две семейства при режим на 50%-тна замяна на майките (фиг. 3). През първата година се заменят 50% от майките с дъщери на майка №1, а през втората - на майка №2. През първата година в осеменяването на майките участват всички търтеи на пчелина - както търтеи от миналогодишните семейства, така и собствените. През следващата година се произвеждат майки от майка №1а, а през четвъртата - от майка №2а. При този начин на племенна дейност нивото на хетерогенност на генофонда е достатъчно, но на третата и четвъртата година се увеличава честотата на еднотипни гени от двете изходни майки. Последствията от такава замяна могат да останат незабелязани от пчеларя, защото намаляването на продуктивността не е толкова значително. В този случай (фиг. 3) е желателно да се придобиват чистопородни племенни майки един път на две години. сп. "Пчеловодство" - Русия, №9/2006 Превод: В.Радойчевски