Към групата на фуражните растения спадат извънредно голям брой родове и видове. Една част от тях се отглеждат като културни растения. Между отглежданите културни фуражни растения има и много добри медоносни растения. За пчеларството те имат голямо значение, тъй като се отглеждат на големи площи, вследствие на което осигуряват сигурна паша за пчелите. Инкарнатка (Trifolium incarnatum). Отглеждането й у нас като културно растение е слабо застъпено. Среща се в голямо количество в естествените ливади покрай пътищата, напоителните канали и др. Инкарнатката цъфти сравнително рано напролет. Най-напред цъфти съцветието на главното стъбло, а след това - на разклоненията, Това продължава около 20 дни. Цъфтежът на отделното съцветие продължава 5-6 дни. Цветовете са розово-бели. Тъй като цъфтежът настъпва сравнително рано, събраният нектар влияе благоприятно върху подготовката на пчелните семейства за главната беритба. Бяла детелина (Trifolium repens). Като културно растение при отглеждането й на едно и също място изтрайва 4-5 години. Дивите й форми са много по-дълготрайни. В тревните смески и в естествените ливади може да остане на едно място до 10 години и повече. Цветовете са събрани в цветна главичка, в която броят им достига 60-80. Те са бели, но понякога част от тях имат розов оттенък. Цъфтежът на целия посев продължава повече от месец. Там, където бялата детелина се намира при естествени условия, след окосяването се развива наново и цъфти втори път. Като медоносно растение тя е много добра. По нектаропродуктивност е близо до най-добрите медоносни растения. Освен нектар пчелите събират от бялата детелина и малко прашец. Люцерна (Medicago sativa). Към този род у нас се отнасят около 20 вида, голяма част, от които са диворастящи. Обикновената люцерна е широко застъпена у нас като културно фуражно растение. Цветовете й са мораво сини, събрани в гроздовидни съцветия, прикрепени към стъблото с дълги дръжки. Цъфтенето започва от най-долните цветове. Медопродуктивността й е добра само при поливни условия. През втората половина на годината, когато много от медоносните растения са прецъфтели, цъфналите люцернови посеви се посещават много от пчелите. Еспарзета (Onobrychis sativa). Отглеждането на еспарзетата като културно растение у нас през последните години значително се разширява. Това се дължи на нейните ценни качества като фуражно растение. Цветовете на еспарзетата са събрани в съцветия с удължена конусовидна форма с тъпо завършващ връх. Те са ярко до бледорозово оцветени. В основата на тичинките се намира нектароносната тъкан, която отделя голямо количество нектар. По нектаропродуктивност еспарзетата се нарежда на едно от първите места. Цъфтежът започва от съцветието на главното стъбло, като най-напред се отварят най-долните цветове, и постепенно продължава нагоре към връхните цветчета. Едно съцветие продължава да цъфти около 5-8 дни. По такъв начин цъфтежът се удължава значително и може да продължи близо месец. При нашите условия цъфтежът започва обикновено в края на април и началото на май. Опрашването на еспарзетата е кръстосано и се извършва от пчелите и от другите насекоми. За най-пълно използване на отделения от цветовете на еспарзетата нектар е необходимо пчелните семейства да бъдат поставени близо до цъфтящия посев и да са достатъчно силни. Фий (Vicia sativa). Обикновеният фий се отглежда у нас като пролетна култура. Използва се за получаване на зърно и слама или за сено. В основата на листните дръжки се намират прилистници, които имат нектароносни жлези и отделят нектар. Цветовете излизат по 1-2 от пазвите на листата. Те са оцветени червено-виолетово, розово или бяло. Устройството им е като на цветовете при останалите бобови растения. Цъфтежът започва отдолу нагоре. Поради особеното устройство на цвета нектарниците на цветовете са дълбоко и често пъти пчелите не успяват да използват добре нектароотделянето. От цветовете пчелите събират и малко цветен прашец. У нас може да се наброят над 20 вида фий, които се срещат повсеместно като диворастящи или като плевел главно в житните култури.