Пчелната отрова, приложена в лечебни дози, предизвиква местни и общи явления. Местните явления се дължат на липоидната фракция — летливите вещества и хистамина, които се съдържат в нея. Ефектът от местните явления не се ограничава само в мя­стото, където е приложена отровата, а се разпространява и на по-отдалечени органи и системи. По нервнорефлекторен път отровата влияе на процесите в централната нервна система. Тя въздействува и на процесите в дълбоко лежащите органи. Въпреки това значението на местните явления за оздравителния процес е по-ограничено. Общите явления се дължат на рефлекторното действие чрез централната нервна система и на всмукването на отровата в организма. По-задълбочените изследвания установяват, че пчелната отрова има определени специфични действия върху вътрешните органи и техните реактивни системи. Последиците от тези действия се прибавят към картината на общите явле­ния и образуват цялостната реакция на организма към пчел­ната отрова. Най-голяма специфична — фармакологична и биоло­гична активност има изолираната хроматографски от Нойман белтъчна фракция I — мелисинът. На нея се дължат най-ти­пичните действия на пчелната отрова. При разглеждане фарма­кологичното действие на цялостната или пречистената пчелна отрова ще имаме предвид предимно мелисина. Механизъм на действие. В лечебни дози отровата стимулира всички функции на организма, мобилизира защит­ните сили, представя се като неспецифичен дразнител, деиствува нервнорефлекторно, има подчертано избирателно действие върху редица важни органи и регулаторни звена, прите­жава подчертано холинолитично (атропиноподобно) действие. Блокира парасимпатикуса, вегетативните ганглии и двигател­ните нерви в скелетната мускулатура. Действа на жлезите с вътрешна секреция и по-специално на хипофизно-надбъбречния апарат. Влияе пряко върху гладката, скелетната и сърдечната мускулатура. Влияе положително върху храненето на тъканите и основната обмяна.