Медът може да бъде смесван с най-различни продукти: тръстена захар, картофена, царевична и други каши, с брашно, тебешир, дървесни стърготини и други зърнести вещества. Страничните примеси се установяват лесно. В епруветка или колбичка се поставя проба от меда и се прибавя дестилирана во­да. Медът се разтваря и на дъното или повърхността се появява примесът. При съмнение за примеси от брашно или скорбяла (нишесте) към пробата мед, разреден с дестилирана вода, се добавят някол­ко капки обикновена йодна тинктура. Положителната реакция (наличност на примеси) показва синьо оцветяване. Вместо йодна тинктура за пробата може да се използува и специален реактив от йод и калиев йодът (1 г калиев йодит се разтваря в малко количест­во дестилирана вода и след това се добавят 0,5 г йод на кристали, след разтваряне на кристалите се долина дестилирана вода до 100 мл). Примеси от тебешир се разпознават, като към разтворения мед в епруветката се добавят няколко капки киселина или оцет. Получава се кипене вследствие на отделянето на въгледвуокис. Примес от скорбелен сироп (приготвен от хладка вода и нише­стена захар) се установява лесно както по външния вид, така и по лепкавостта и липсата на кристалнзиране.Можеда се използва и следният начин: една част мед се смесва с 2—3 части дестилира­на вода, прибавя се четвърт обем спирт 96° и се разбърква. Обра­зува се разтвор с млечнобял цвят, а при утаяване се образува пре- зрачна полутечна лепкава маса (декстрин). При отрицателна ре­акция разтворът става прозрачен. Само на мястото на съприкосно­вението на слоя мед със спирта се получава едва доловима мътни - на, която бързо изчезва при разбъркването. Може да се използува и следната проба: към 2 мл разтвор от една част мед и две части вода се прибавят две капки концентри­рана солна киселина и 20 мл винен спирт 95°. Появи­лото се потъмняване е указание за примес от нишестена захар в меда. Ако фалшифицирането е със сироп от нишесте, смесен с разтвор от сярна киселина, необходим е сложен анализ. Пепел, получена от такъв мед, има вид на гипс. Може да се използува и пробата с бариев хлорид. Към проба от мед с дестилирана вода се прибавя разтвор от бариев хлорид — появява се мътна утайка. Ако към пробата се прибави амоняк, появява се оцветяване, а при утаява­не — тъмна утайка. Примес от захарен сироп (обикновена захар) се открива чрез добавяне към воден разтвор на мед 5—10% разтвор на сребърен нитрат (адски камък). Получава се бяла утайка от сребърен хло­рид. При чист мед не се получава утайка. Може да се използува й следната проба: към 5 мл 20% разтвор от мед в дестилирана вода се прибавят 2,5 г оловен ацетат и 22,5 мл метилов (дървесен) спирт. Образува се обилна жълтобяла утайка —указание за при­съствие на захарен сироп. За определяне на примеси от инвертна захар се стриват 5 г мед с неголямо количество етер (в който се разтварят продуктите от разпадането на фруктозата); спиртният разтвор се филтрира в чашка, изпарява се до сухо и към остатъка се прибавя 2—3 капки прясно приготвен 1% разтвор от резорцин в концентрирана солна киселина. Полученото оранжево до вишневочервено оцветяване показва наличност на инвертна захар. Оксиметилфурфурол. Когато медът се подлага на прекомерно нагряване, фруктозата частично претърпява дегенерация и се превръща в оксиметилфурфурол. Същото може да се получи и при неправилно съхранение на меда. Пресният мед практически не съдържа оксиметилфурфурол. Наличието на оксиметилфурфурол в меда е важен критерий за преценка на неговото качество. Опре­делянето му се извършва по пътя на калорнметрнчния анализ, като се използува за тази цел паратолуидин в присъствието на барбитуроза киселина. Съгласно разработените международни норми за продажба може да бъде пуснат мед, който съдържа оксчметилфурфурол по-малко от 4 мг на 100 г мед. В случай, че това количество превишава 10 мг в 100 г мед,има всички основания да се предполага, че медът е фалшифициран. Обикновено окснметнлфурфуролът е резултат на нагряване на меда, т. е. неправилно съхранение. Над посочената норма той е токсичен за ор­ганизма.