Към групата на етеричномаслените и лекарствените медоносни растения спадат голям брой растителни видове. Една част от тях се отглеждат като културни растения, а други се срещат в диворастящо състояние. Тези растения намират широка и разностранна употреба в живота на човека - в хуманната и ветеринарната медицина, козметиката, парфюмерията и др. Разнообразните почвено-климатични условия в нашата страна създават големи възможности за култивиране на голям брой от тези растения. Като използва тези благоприятни условия, нашият народ от векове отглежда една част от тях, а други използва така както се срещат в природна обстановка. У нас се въведоха и широко се разпространиха някои нови видове, като ментата, лавандулата, кориандъра и др. Към етеричномаслените растения се причисляват тези, които съдържат различни ароматни съединения под формата на етерични масла. Лекарствените растения се използват за получаване на лекарства или направо за лекуване. Често растенията от тази група се използват едновременно като етерични и като лечебни. Интересни в пчеларско отношение са някои видове. Лавандула (Lavandula vera). Лавандулата е многогодишно медоносно растение. Надземната част е силно разклонена и образува туфа, висока до 60 cm и повече. Цветовете са разположени един над друг и образуват класовидни съцветия. Броят на цветовете на една туфа достига 2000 и повече. Цъфти обикновено през юли, т. е. през период, когато основната медоносна растителност е вече прецъфтяла. Цъфтежът на лавандулата удължава главната паша на пчелите, вследствие, на което добивите на мед в районите, където е по-широко застъпена, се увеличават значително. От 1 декар площ, засята с лавандула, може да се получи 12-16 kg мед. Лавандулата може да се използва с успех като медоносно растение дори без да се използва за получаване на лавандулово масло. От изследванията в това отношение в бившата ферма на Зоотехническия факултет се установи, че медодобивът от декар се равнява средно на 13,75 kg. В сравнение със слънчогледа, гречихата, репицата и др. лавандулата е много по-добро медоносно растение. Като се имат предвид ценните медоносни качества на лавандулата, нейното почвоукрепващо значение, невзискателност спрямо почвата, издръжливост на ниски температури, продължителен и обилен цъфтеж, лесно размножаване и др., може да се използва с успех за засяване като специално медоносно растение. Тя може да се отглежда с успех и па различни терени и не само като медоносно, но и като ценно стопанско растение. Мента (Mentha piperita). Тя е сравнително ново културно растение за нашата страна. От нея се получава ментово масло, което има широко приложение в хранително-вкусовата, парфюмерийната, медицинската и други промишлености. Остатъците след преработване на ментовите растения за етерично масло може да се изсушат и да се използват като храна за селскостопанските животни. Тяхната хранителна стойност се равнява на хранителната стойност на обикновеното ливадно сено. Най-важният ментопроизводителен район засега е Пловдивският, разположен по средното и долното течение на Струма между Средна гора и Марица. На второ място идва Карловският район, който е и най-старият ментопроизводителен район, следван от Асеновградския. С по-малко значение, по с перспектива за развитие на тази култура са Казанлъшкият, Горнооряховският и други райони. Ментата с успех може да се отглежда около пчелините и на припчелните участъци. Цветовете на ментата са дребни, тъмно виолетови и са разположени в класовидни конусовидни съцветия по върховете на стъблата или на групи в пазвите на листата. Цъфтежът на ментата започва с разтварянето на цветчетата от съцветието на централното стъбло. Малко по-късно цъфтят и съцветията от разклоненията по реда на образуването им. Цъфтенето на цветчетата в класа започва отдолу нагоре. Ментата цъфти обикновено в края на юли, когато практически основната медоносна растителност е прецъфтяла. През първата фаза на този цъфтеж цветовете отделят най-много нектар, поради което усилено се посещават от пчелите. Една такава късна паша за пчелите, получавана от ментата, се отразява много добре на пчелните семейства както за попълване на запасите им, така и за отглеждане на по-голямо количество млади пчели. Анасон (Pimpinella anisum). У пас анасонът се отглежда като културно растение доста отдавна, но на сравнително ограничени площи. Разпространен е в Южна България, и то предимно в Хасково и Първомай. Среща се ограничено около Асеновград и другаде. В пчеларската практика анасонът е известен като добро медоносно растение, което при благоприятни условия се посещава много добре от пчелите. Цветовете му са дребни, бели и образуват силно разклонено чадъровидно съцветие. Всяко съцветие се състои от 6 до 10 лъча. На края на всеки лъч са разположени дребни чадърчета, всяко от които се състои от 4 до 9 цветчета. Резине (Foeniculum officinale). То е едногодишно или многогодишно растение от сем. Сенникоцветни. Произхожда от средиземноморските страни, където е било познато на древните народи като подправка и като медицинско растение. У нас се среща на малки площи на много места в Югоизточна, Североизточна и отчасти в Северна България, Тракийската низина и Родопите вероятно като подивяло растение. Отглежда се като културно растение сега около Станке Димитров, Хасково, Първомай и Асеновград. Цветовете са дребни, разположени в плоски сложни сенници с по 10-12 лъча. Цъфтежът започва обикновено в края на юни и в началото на юли. Кюспето, получено след извличането на маслата, се използва като качествен концентриран фураж за селскостопанските животни. Резинето е и добро медоносно растение независимо дали се отглежда като културно растение, или е диворастящо. От него пчелите събират само нектар. По нектаропродуктивност то се доближава до специалните медоносни растения. Кориандър (Coriandrum sativum). Среща се като диворастящо растение в почти цялата страна. Отглеждането му като културно растение е съсредоточено главно около Първомай,. Асеновград и Бургас. То е добро медоносно растение. От него пчелите събират доста нектар и малко прашец. Съцветията са сенници с 3-7 лъча. Цветчетата са дребни, бели, бледорозови или виолетови. Цъфтежът започва в края на май и през юни. Бял синап (Sinapis alba). Белият синап се отглежда като етеричномаслено и медицинско растение. От семената се приготвя и обикновена горчица. Кюспето, получено от семената, е отлична концентрирана храна за животните. Белият синап е много добро медоносно растение. Той цъфти продължително време И отделя нектар и прашец, които се използват много добре от пчелите. Като посещават цветовете на синапа, пчелите го опрашват, вследствие на което се увеличават значително добивите на семена. Цветовете образуват съцветия във вид на дълги гроздове. У нас белият синап се отглежда главно в Добруджа и на някои места в Северна България. При ранна сеитба на синапа той се развива рано и цъфти през май, когато овощните дървета са прецъфтели, а ливадната растителност още не е цъфнала. При това положение той е ценно медоносно растение, защото цъфтежът му съвпада с едни критичен за пчелите безберитбен период. Риган (Origanum vulgare). Образува туфа, в която може да се наброят 80-100 стъбла, като ежегодно излизат нови 'стъбла. На височина достига 80 cm. Върховете на растенията се разклоняват и образуват чадъроподобни съцветия, в които са събрани голям брой малки цветчета с бледорозов, розов или почти бял цвят с кафяви чашки. На едни растения цветовете са двуполови, а на други - само женски. �-енските цветове се разтварят 7-8 дни преди другите цветове. Цветовете се опрашват от насекомите, главно от пчелите. Цъфтежът на ригана продължава доста време, тъй като едни стъбла в туфата цъфтят, а други продължават да се развиват. При това положение цъфтежът започва обикновено от началото на юни и продължава До края на август. Пчелите усилено посещават цветовете и събират от тях повече нектар и по-малко прашец. Медопродуктивността на ригана е около 8-10 kg на 1 декар посев. Риганът се среща като диворастящ почти навсякъде у нас. Най-често се появява по сечищата из горите, край горските пътеки, покрай пътищата и по влажните места. Отглежда се като културно растение заради ароматичното масло, което се съдържа в цялата надземна част и особено в цветовете. Маслото намира широко приложение в парфюмерията. Изсушените стъбла и цветове са добър заместител на чая. Исоп (Hyssopus officinalis). Образува туфа с доста голям брой стъбла. Цветовете излизат от пазвите на листата, като образуват класовидни съцветия. Около всеки прешлен на стъблото има по 3-7 цветчета със синьо виолетов или розов цвят. Исопът е много добро медоносно растение. По нектаропродуктивност той се доближава до лавандулата. Изведените от нас сравнителни опити показаха, че за 24 h 100 цветчета от лавандула отделят нектар, съдържащ средно 74 mg, а 100 цветчета исоп - съответно 58 mg захар. Броят на цветчетата върху едно растение е доста голям, а и цъфтежът им продължава много време. Започва да цъфти през юни и свършва през август. Там, където се среща на по-големи площи, на пчелите се осигурява продължителна паша в период, през по-голямата част от който няма много други цъфтящи медоносни растения. Нек-тарниците се намират в основата на цвета и са лесно достъпни за пчелите. Към тази подгрупа спадат още голям брой растения, които имат значение за пчелите.