В зависимост от причините, довеждащи до естествено отглеждане, в семейството се различават роеви майки, майки от тиха смяна (самосмяна) и спасителни (свищеви) майки. Роеви пчелни майки. Отглеждат се, когато пчелното семейство достигне най-високата си степен на развитие и в него се прояви инстинкт за роене. Особена роля при отглеждането на роеви майки играе сезонът (роевият период). По време на роевия период от живота на пчелното семейство много често възникват различни ситуации (прегряване, пренаселеност, неангажираност на младите пчели и др.), които предизвикват и поддържат роевото състояние. Други фактори, стимулиращи роенето, са изобилието на прашец, топлото време, продължителната слаба паша. Някои от тези фактори може да се променят и да се създават от човека. Познавайки отделните фактори и условията, при които те предизвикват роене, човек може да принуди пчелното семейство да отгледа роеви пчелни майки. При естественото роене майката играе важна роля. Влошаването на нейните качества довежда до възникване на роево състояние. Семействата с по-стари майки се роят по-често от семействата с млади едногодишни майки. Породната принадлежност на майката и семейството също има съществено значение. Има породи пчели с повишена (вродена) склонност към роене. Такива са пчелите от северно афри-канските породи, чиито семейства се роят "до смърт" (Керле, 1970). Други породи се отличават с много слаба склонност към роене. По време на роене в зависимост от породата на семействата се отглеждат от 10 до 200 маточника. Използването им има редица съществени недостатъци, ограничаващи прилагането на този начин за производство на пчелни майки. Пчелни майки, произведени при самосмяна (тиха смяна). Пчелното семейство отглежда пчелни майки за самосмяна при липса на предпоставки за роене, т.е. при подмяна на некачествена стара майка извън роевия период, при неблагоприятни външни условия, ако е no-слабо или ако е с генетично по-слаба склонност към роене. Според Weiss (1975) тихата смяна на пчелните майки е своеобразен отслабен процес на роене. Протича почти незабелязано за семейството и за пчеларя. Обикновено се залагат от 3 до 5 маточника. Докато пчелите изхранват ларвите в маточници-те, старата майка продължава да снася. По този начин пчелната майка се подменя с незначително прекъсване на снасянето. Майките, отгледани при самосмяна, са качествени, но на този начин не може да се разчита, защото се извършва почти незабележимо за пчеларя и се отглеждат много малък брой маточници. Опитите за изкуствено предизвикване на самосмяна не винаги завършват успешно. Много често след придаване на нова пчелна майка в семейството се извършва тиха смяна. В тези случаи реакцията на пчелите към "чуждата" майка е същата, както към непълноценната майка, и те я подменят. Досега все още в практиката няма разработен начин за използване на този инстинкт на пчелите за производство на пчелни майки. Важна задача на пчеларската наука е всестранното проучване на условията и факторите, които предизвикват самосмяна, за да се овладее практически и да се използва. Спасителни (свищеви) пчелни майки. След внезапно загубване на майката (осиротяване на семейството) заедно с другите изменения в поведението на пчелите работнички възниква и тенденция да се отглеждат майки от ларви, предназначени за пчели работнички. За тази цел малките шестоъгълни работнически килийки трябва да се преустроят в кръгли широки килийки за майки ^маточници) и ларвата да се снабди с пчелно млечице. Често възниква спор кое е първично - преустройството на килийката или снабдяването й с повече пчелно млечице. Според една група изследователи формата на килийката създава своеобразен стимул за натрупване на повече пчелно млечице, т.е. тя е първична. Според други автори в осиротялото семейство след няколко часа се установяват големи различия в осигуряването на ларвите с пчелно млечице, без да се забелязват изменения във формата на килийките. Следователно напълно вероятно е, че килийките, случайно снабдени с повече пчелно млечице, се избират от пчелите за преустройване в маточници. За разлика от маточниците при роене и тиха смяна, които се залагат най-често в краищата на питите, спасителните маточници се изграждат по цялата повърхност на питите (там, където е пилото). Броят им варира от 10 до 30 в семейство. Качеството на заложените за излюпване майки, както и техният брой зависят от общото състояние на семейството (силата, интензивността на хранене) и от външните условия. В осиротялото семейство може да се отглеждат спасителни маточници, докато в тях има млади ларви. Пчелите изграждат свищеви маточници през първите 4-5 дни след загубата на майката. Те охотно отглеждат като майки както съвсем млади ларви, така и тези, които се намират вече на "пределна" възраст (границата на непригодност за пчелните майки). От отгледаните ларви 68-75% са на възраст от 12 часа до 1,5 денонощия (в г.ч. 31-44% на възраст до 12 часа) и около 25-32% на възраст от 1,5 до 3 дни (Таранов, 1987). Вследствие на това (ако на пчелите се предостави свободен избор на ларви за отглеждане) маточниците се оказват с различна възраст. Първите излюпили се спасителни майки са дребни, по-слабо развити и по-некачествени, тъй като са произведени от захранени най-стари ларви. Под влияние на вродената враждебност майките, излюпили се първи, но некачествени, ликвидират още не излюпилите се качествени пчелни майки. Свищевите майки значително се различават една от друга по маса и по количеството на яйчниковите тръбички. Ако са отгледани от съвсем млади ларви, спасителните майки са качествени и не се различават от майките, произведени при роене или самосмяна. Възрастта на захранените ларви трудно може да се определи на практика, затова този начин на естествено отглеждане на пчелни майки не се предпочита. Отглеждането на пчелни майки по естествен начин може да се прилага само в малките любителски пчелини. При промишленото пчеларство е съвсем неподходящо, тъй като крие сериозни недостатъци. При естественото отглеждане на пчелни майки се произвеждат малък брой пчелни майки с различно качество, изразходва се много работно време, производството е неритмично, нерентабилно, не подлежи на планиране, контрол и отчетност.