Полски клен (Acer campestre). Дърво, високо до 20 т. Цветовете са разположени в гроздчета, които се появяват след разлистването през май. Полският клен е широко разпространен у нас. Среща се главно в смесените широколистни гори. Този вид дава много нектар, който охотно се използва от пчелите. Мекиш (Acer tataricum). Най-често се среща като голям храст или дръвче, високо до 8 т. Цветовете са зеленикавобели, събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти след разлистване през май в продължение на 10-15 дни. У нас мекишът е широко разпространен вид в смесените топлолюбиви широколистни гори докъм 600-700 m надморска височина. Той е добър източник на нектар и прашец. Явор (Acer pseudoplatanus). Дърво, високо до 30 т. Цветовете са жълтеникавозеленикави, ароматни, събрани в дълги гроздовидни съцветия. Цъфти след разлистването през май. Разпространен е главно в по-влажните места и в иглолистните гори, най-често единично пръснат върху дълбоки и плодородни почви. Пчелите събират от явора нектар и прашец. Офика (Sorbus aucuparia). Дърво, високо до 16 т. Цветовете са бели, събрани в щитовидни едри съцветия. Цъфти през май след разлистване. Офиката е планинско дърво, което се среща поединично в широколистните и иглолистните гори. Отделя голямо количество нектар и прашец. Бяла акация (Robinia pseudoacacia). Най-широко използвано дърво в залесяването и за получаване на дървесина за нуждите на селското стопанство, а също за укрепване на ерозирани терени в хълмистите и предпланински райони, бреговете на поройни дерета, за крайпътни редови насаждения и като парково и лесопарково дърво. Този вид произхожда от Северна Америка и достига на височина средно 10-15 т. Белите, силно ароматни цветове са събрани в увиснали гроздовидни съцветия. Обича силна светлина. Цъфтежът започва на 4-ата - 5-ата година, често и по-рано. Цъфти през май-юни в продължение на 2-3 седмици. При обилен цъфтеж от едно дърво силно пчелно семейство може да събере до 8 kg мед. Акациевият мед е от най-добрите. Той е с приятен вкус и аромат, почти безцветен в течно състояние. Голямото съдържание на плодова захар предпазва за дълго време акациевия мед от кристализиране. В много райони на страната бялата акация дава първата главна паша. �-ълта акация (Caragana bignonioides). У нас се отглежда масово в градините и парковете и по краищата на горските култури в цялата страна. Цветовете са жълти, единични или по няколко в снопчета. Цъфти през май в продължение на 2-3 седмици. �-ълтата акация е добро медоносно растение с богати с нектар цветове. Гледичия (Gleditschia triacanthos). Широко се използва за залесяване в цялата страна. Освен това се среща като редово крайпътно засадено дърво, в парковете и лесопарковете. Цветовете са дребни, зеленикави, събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти в края на май и началото на юни. Цветовете на гледичията отделят нектар и прашец. Махония (Mahonia aquifolium). Цветовете са дребни, жълти, събрани в едри метлици. Цъфти продължително време главно през април. Драка (Paliurus aculeatus). Силно бодлив храст, висок до 3 m, с яйцевидно елиптични, тъмнозелени, лъскави листа и дребни, жълтеникави цветове, събрани в групи. У нас се среща почти в цялата страна по поляните и сухите варовити каменисти хълмове и предпланинските по-топли склонове. Цъфти през юни, когато масово се посещава от пчелите. В някои райони на страната дава главна паша. Дива ябълка (Malus silvestris). Дърво, високо до 15 m, с бели до бледорозови, ароматни цветове, събрани по 5-6 в съцветия сенници. Цъфти през април-май преди разлистване. Среща се като единично дърво в смесените широколистни гори. Пчелите събират от дивата ябълка голямо количество нектар и прашец. В парковете много често се срещат декоративни чуждоземни ябълки, които също така имат значение като добри медоносни растения. Боровинки (Vaccinium). Храсти с последователно наредени, целокрайни или назъбени листа. Цветовете са кълбовидни или звънчевидни, бели или розови. Цъфтят през май-юни. В нашите букови и иглолистни гори се срещат четири вида боровинки, от които 2 вида са по-широко разпространени и имат значение като медоносни растения. Черната боровинка (Vaccinium myrthyllus) е дребно храстче, а червената боровинка i(V. vitisidaea) - вечнозелено, дребно храстче с розово-бели цветчета и с червени, възкисели плодове, Черните боровинки са по-медоносни от червените. Пчелите събират от тях нектар, от който се получава силно ароматен и с приятен вкус мед. Едно силно пчелно семейство може да събере за един ден около 2,5 kg нектар. За нашето планинско пчеларство черните боровинки там, където масово са разпространени и образуват ниска храсталачна покривка, имат голямо значение. Дъбове (Quercus). Срещат се поединично или в масивни широколистни гори, съставени от различни видове дъб. В равнините върху дълбоки и плодородни почви най-много се среща летният дъб, в сухите равнини и по хълмистите места - церът, косматият дъб и благунът докъм 1000 m надморска височина, а по-високо - и зимният дъб. Дъбовете образуват най-често смесени насаждения с липата, мъждряна, полския ясен, мекиша, а в по-високите места с бука. Дъбовете доставят на пчелите главно прашец, но в някои години с благоприятно съчетание на климатичните фактори женските цветове отделят нектар. Те цъфтят едновременно с развитието на листата през май. В някои райони на страната есенно време отделят мана. Кестен (Castanea vesca). Дърво, високо до 30 т. Цветовете са мъжки и женски. Мъжките цветове са събрани в дълги до 20 cm изправени реси, които се намират към върховете на нарастващите клонки. �-енските цветове се намират в основата на мъжките реси с най-връхно разположение. Те са по един или няколко на групи. Пчелите събират от кестените нектар и прашец. У нас този вид се среща в Беласица и в Стара планина край Берковица. Нокът (Lonicera). От този род са описани над 80 вида. Те са изправени или увивни храсти, високи 2-3 т, гъсто разклонени и с добри почвозащитни качества. Пчелите масово ги посещават по време на цъфтежа и събират големи количества нектар. У нас се срещат 5 вида. Липа (Tilia). Големи дървета, разпространени доста широко в нашите равнини и хълмисти места, в които много често образуват смесени насаждения с други широколистни видове. У нас са разпространени едролистната (Т. grandifolia), дребнолистната (Т. parvifolia) и сребролистната липа (Т. argentea). Липите се ценят като най-медоносни дървета, тъй като отделят ароматичен нектар в големи количества. Общо взето, липата у нас се намира при много благоприятни условия за отделяне на нектар. Ето защо горите, богати с липи, се ценят твърде много в пчеларско отношение. Медопродуктивността на липите е от 25 до 100 kg от декар. Едролистната липа отделя повече нектар от дребнолистната. От едно добре развито дърво се добива до 8 kg мед. Липите се посещават от пчелите най-много сутрин и привечер, когато нектароотделянето е най-изобилно. Те цъфтят от две до три седмици, но понякога и по-кратко. В по-топлите райони и по-ниските места у нас липите цъфтят с 10-15 дни по-рано. Времето за медобер от тях се удължава, тъй като най-рано цъфти едролистната липа (към средата на юни), след нея - дребнолистната (втората половина на юли) и последна - сребролистната липа (през юли), като в различните райони цъфтежът им може да настъпи по-рано или по-късно. Най-силен аромат издава сребролистната липа. Аморфа (Amorpha fruticosa). Храст, висок до 3 т. У нас се отглежда като парково храстче из цялата страна. Масово се само-засява край Дунав и другите реки. Тя понася много добре както продължителни засушавания, така и заливания. Цъфти изобилно на слънчеви места продължително през юни и юли. Цветовете са дребни, пурпурно виолетови, със златистожълти тичинки. Те са събрани в гъсти, изправени съцветия метлици. През време на цъфтежа масово се посещава от пчелите. Като медоносно растение заслужава да бъде засаждана по насипи на бедни почви или на заливаеми места. Софора (Sophora japonica). У нас се отглежда почти в цялата страна като красиво парково и крайпътно дърво. Цъфти изобилно на пряко слънчево греене. Софората достига на височина 25 т. �-ълто-белите, силно ароматни цветове са събрани в изправени едри връхни метлици, дълги до 30 cm, които се появяват през юли-август. Софората спада към групата на най-добрите медоносни растения. Нектар от цветовете се отделя в изобилие, дори и при сушаво време. Заради по-късния си летен цъфтеж и високата нектародайност на цветовете софората заслужава по-широко разпространение у нас като парково и крайпътно дърво. Кариоптерис (Caryopteris incana). У нас се отглежда като парково и медоносно храстче. Достига около 1,5 m височина. Цветовете са сини, събрани в гъсти пазвени съцветия по горния кран на клонките. Цъфти обилно и продължително през август-септември, когато почти няма други цъфтящи растения, като се посещава извънредно много от пчелите, които събират от него много нектар. Поради късния си, обилен и продължителен цъфтеж и високата нектародайност заслужава да бъде широко използван като висококачествено медоносно растение край пчелините и в градините на по-топли, защитени и влажни места.