Всеки се е удивлявал на трудолюбието на пчелите, на тях­ната мирна напрегната работа през летните дни и висока самопожертвувателност. Не по-малко възхищение е предизвиквал у нас чудно ароматният, кехлибарено бистър пчелен мед със своята сладост и хранителни качества. По тази причина пче­лите и най-вече техният мед са привлекли вниманието на чо­века още в доисторическите времена. По-късно пчелите са станали негов спътник в живота. Били са поминък и източник на здраве и дълголетие. Вкусовите, хранителните и лечебните свойства на меда са познати на почти всички стари народи. Медът е проникнал в техния бит. За него те са създали много мъдрости, поговорки и приказки. Постепенно в продължение на много хилядолетия хората са разкривали разнообразните лечебни свойства на меда. В древна Индия на меда приписвали разнообразни лечебни свойства. Той бил считан за антидот (противоотрова) срещу животински, растителни и минерални отрови. Влизал като важна съставна част на индуското лекарство Alterantia, което "до­ставяло удоволствие и запазвало младостта". Според книгата „Аюрведа“ животът на човека може да се удължи, ако употребява храна, която съдържа мляко и мед. Китайската медицина през третото и второто хилядолетие преди новата ера препоръчвала меда като самостоятелно лечебно средство или в комбинация с други лекарства. В древноегипетски папирус от преди 3500 г., открит от Г. Еберс, и в медицинския папирус, открит от Едвин Смит, медът се предписва за лечение на хирургични рани, за „облекчаване на стомаха“ и като диуретично средство. С повече сведения за медицинското приложение на меда разполагаме от времето на древногръцкото робовладелческо общество. В първия етап от развитието на това общество (XI—IX в. преди н. е.), наречен период на емпиризма, безсмъртният Омир възпява меда в Илиадата. Лечителната Агамеда поднася на гръцките воини чудна напитка кикеон, която премахвала болките, успокоявала нервите, давала сън и мъжество. В тази напитка освен вино, мак и др. имало и мед. В периода на антропоморфизма медът е бил свързан с митологията. На него са приписвали качествата на нектара — напитка на боговете, която е давала безсмъртие и вечна младост, качествата на амброзията — храна на бого­вете, която предпазвала мъртвото тяло от гниене и също давала вечна младост. Древните гърци отнасяли пчелата — мелиса — към божествените насекоми. Пчелите според митологията били нимфи, превърнати в насекоми. Третият период е времето на медицинските школи. Медът е бил считан като „... най-ценен дар на природата“. Аристотел твърдял, че медът притежава „някакви особени свойства, които укрепвали здравето и удължавали живота на човека. Хипократ (460—377 г. пр. н. е.) е един от най-великите лекари в древността. Той прилага меда при много заболявания като храна и лекарство, даващо сили и добър цвят на лицето. Бележитият римски учен и лекар Диоскорид, живял преди 9000 години (1 в. пр. н. е.), в своята книга „Материя медика“, която се смята за основа на медицинските фармакопеи, пише, че медът има лечебно действие при гнойни рани, фистули и стомашни заболявания. Авицена (952 г.), велик лекар, представител на арабската медицинска школа, по произход таджик, препоръчвал меда като храна за поддържане на работоспособността в старческата въз­раст и за удължаване на живота. Великата славянска страна Русия е известна от миналите столетия като страна на меда. В Украйна се поднасял стого­дишен мед на големи народни тържества и на сватбени трапези.