Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от август, 1974 г.



Да изкупим повече мед в чест на юбилея


През последните години „Нектаркооп“ постигна значителен успех в изкупуването на пчелните продукти от производителите по пътя на масовото социалистическо съревнование. Взети бяха и редица организационни мерки за правилно окачествяване на меда.
Помолихме Марко Марков, директор на „Нектаркооп“, да отговори на някои въпроси. 


 
Другарю Марков неотдавна в Централния кооперативен съюз се проведе съвещание, на което бяха отчетени резултатите от социалистическото съревнование в пчеларството през 1973 година. Какво е характерно за производството и изкупуванането на пчелните продукти през последните години?

Както и друг път сме подчертавали, природните и климатичните условия в нашата страна са благоприятни за развитие на пчеларството. Това се отчита във всички документи и научни разработки по въпросите на пчеларството. Особено голям успех постигна то след победата на социалистическата революция у нас. Увеличи се броят на пчелните семейства, ликвидираха се тръвните кошери, повиши се културата на пчеларството. Всичко това създаде възможност да се увеличи производството, да се изкупуват повече пчелни продукти, да се задоволят нарасналите нужди на вътрешния пазар и да се изнасят значителни количества мед в чужбина.

Успоредно с тези положителни тенденции през последните години се наблюдават и някои трудности. Наред с благоприятните условия, които се създадоха на пръв поглед за пчеларството с големите масиви от разнообразни култури, в някои отношения съвременното интензивно земеделие ограничава развитието на пчеларството. Културната, обработка на почвата, широкото навлизане на химизацията и другите изменения в облика на селското стопанство ограничават медоносната база и отделянето на нектар. Големи загуби се нанасят от масовите отравяния на пчели при растителнозащитните мероприятия и се ликвидират стотици пчелни семейства. Не беше изключение в това отношение и 1973 година. При тези обективно действуващи отрицателни фактори трудно може да се получи стокова продукция без допълнителни мероприятия като пролетно и есенно подбудително подхранване на пчелите, подхранване през периодите, когато няма паша или за възстановяване на семейства след отравяния, без широко подвижно пчеларство, без съвременна материална база и без нова технология.
Определено може да се каже, че 1973 г. беше неблагоприятна за пчеларството. Особено лошо започна тя за окръзите в Северозападна България — Видински, Михайловградски. Врачански, а по-късно и за Силистренски, Толбухински, Варненски, Старозагорски, Софийски, Плевенски и други окръзи. Поради неблагоприятните климатични условия за пчеларството 12 окръга бяха обявени за бедствени. Всичко това в крайна сметка се отрази и върху производството, което бе значително по-малко в сравнение с предишните години.



През миналата година изкупуването на меда протече също в условия коренно различни от други години. В края на 1972 г. Министерският съвет издаде 14-ото постановление, с което се постави задачата стопанските организации да повишат контрола върху качеството на предлаганата и изкупуваната продукция, да бъде тя в съответствие с изискванията на нормативните документи. „Нектаркооп“, окръжните кооперативни съюзи и техните поделения следваше бързо да преустроят своята работа в изкупуването и да отговорят на новите изисквания за качеството. През 1973 г. медът се изкупуваше само след предварителен химичен анализ, с което се пресече пътят на фалшификаторите. Този начин на изкупуване се посрещна със задоволство от честните пчелари и, разбира се, отрицателно от тези, които засегна. Но те не са много и няма защо повече да петнят името на пчеларя. При прилагането на новия начин на изкупуване ние срещнахме редица трудности, най-вече по окачествяването, понеже както окръжните кооперативни съюзи и техните поделения, така и Държавният ветеринарно-санитарен контрол не бяха напълно готови в срок да анализират пробите. Поради това на много места изкупвателните организации не успяха своевременно да изкупят меда и да го заплатят на производителите.



—    Дотук Вие се опряхте повече на трудностите, които са съпътствували производството и изкупуването на пчелните продукти. Какви успеха са постигнати през миналата година?

През 1973 г. някои производители от обществения и любителския сектор, потребителни кооперации, клонове и окръжни кооперативни съюзи организираха много добре своята работа. На трудностите отговориха с настойчивост и постигнаха изключителни успехи. Междукооперативните пчеларски предприятия на практика доказаха, че когато пчеларството в обществения сектор се концентрира и се постави под едно ръководство, когато с него се занимават хора, които го обичат и не жалят своя труд, от губещ то се превръща в рентабилен. През миналата година десетте междукооперативни пчеларски предприятия получиха и предадоха средно по 17,4 кг мед от едно семейство. Средните добиви на първенците са над 40 килограма. Окръжният кооперативен съюз в Хасково изпълни своя план за изкупуване на меда 193%, ОКС Бургас — 154%, ОКС във Велико Търново — 127%, ОКС в Русе - 109%, ОКС в Ямбол — 110% и др. Забележителни са успехите в изкупуването на районната потребителна на кооперация в Свиленград, която при план 47 т изкупи 100 т висококачествен мед, на кооперациите в с. Сливо поле, Русенски окръг, в Каварна и Балчик, които изкупиха по над 100 т мед, и др. Големи успехи постигнаха и някои любители-пчелари, като Живко Шопов, и Петко Петков от Свиленград. Найден Найденов от Видин, Стоян Колев, от с. Желязково, Бургаски окръг, Георги Шаторов от с. Устрем, Ямболски окръг, и др.

„Нектаркооп“ раздаде на първенците-производители и на изкупвателните организации награди на стойност над 14 000 лв. и организира 26 екскурзии до Съветския съюз.


Другарю Марков, през тази година има ли нови положения в 
изкупуването на пчелните продукти?

Да. От 15 април ние изкупуваме меда само от едно качество и по една цена. Това стана възможно, след като бе утвърдено отклонение от БДС 2673—72 „Мед пчелен“, с което показателят „инвертна захар“ за полифлорния мед се намали от 71 на 68%, а показателят „захароза“ се увеличи от 4 на 5 процента. Показателите за монофлорния акациев и лавандулов мед не са променени. Те остават както и досега — не повече от 8% захароза и не по-малко от 68% инвертна захар.
С решение № 623 от 12. 04. т. г на Комитета по цените цената на меда също беше увеличена. Сега на производителя се плаща по 2 лева за килограм мед.
С тези нови положения в изкупуването значително ще се опрости и ще се облекчи работата както на изкупвателните организации, така и на органите по окачествяването. Съществени изменения направихме и в наредбата за изкупуване на пчелен мед, от които в крайна сметка най-доволни ще бъдат пчеларите.
Накрая използвам  случая чрез списание „Пчеларство“ да се обърна към всички български пчелари активно да се включат в обявеното от ЦКС — „Нектаркооп“, социалистическо съревнование за производство и изкупуване на големи количества мед през юбилейната 1974 година. Производството на рекордно количество мед през тази година ще бъде достоен отговор за грижите, които се полагат за развитието на пчеларството.