При развъждането на пчелите наред с увеличаване броя на пчелните семейства трябва да се прави всичко необходимо за подобряване на техните стопански и биологични качества. Това може да се постигна чрез провеждане на племенна работа. В пчеларството за разлика от животновъдството тя се провежда сравнително отскоро. В зависимост от развъдната цел, която трябва да се постигне, племенната работа може да се провежда в няколко насоки, а именно: 1) чрез подобряване на местната порода сива балканска пчела и размножаването й в чисто състояние; 2) чрез кръстосването на местната порода с внесени чужди породи пчели; 3) чрез внасяне, аклиматизиране и отглеждане на чужди породи пчели или използване на кръстоски от тях. За условията на нашата страна не е още напълно изяснено по кое от казаните направления трябва да се води развъдно-подобрителната работа. Мненията на специалистите по този въпрос също така не са единни. От друга страна, някои любители пчелари по различни начини и пътища успяват да внесат за.своите пчелини майки от други породи въпреки категоричната забрана на специално издадено за целта постановление на МС. Съгласно постановлението майки и пчелни семейства от чужди породи може да се внасят по съответен ред за научноизследователски цели. При това положение за пчеларската практика остават развъждането и подобряването на местната порода. Наред с това чрез Опитната станция по пчеларство се внасят майки от чужди породи, които се изпитват при наши условия, развъждани в чисто състояние и кръстосвани с нашата местна пчела. Получените кръстоски се дават на производствена проверка в някои райони на страната. Съгласно научно-техническата концепция и прогноза за пчеларството основа за развъдната работа у нас трябва да бъде местната порода пчели. Такава концепция е възприета в почти всички социалистически и други европейски страни. В някои от тези страни в отделни райони са създадени резервати за запазване в чисто състояние на местни породи, където вносът на майки и пчелни семейства от други породи е забранен. Това е правилно, тъй като всяка порода е възникнала и се е развивала при конкретни условия в течение на хилядолетия и напълно се е приспособила към тези условия. С това се обяснява фактът, че в повечето райони на страната нашата местна пчела притежава ценни наследствени заложби, като студоустойчивост, устойчивост към заболяване, жизненост, продуктивност и др. Като продукт на конкретните условия местната пчела и нейните популации притежават ценни качества и може да се използват за създаване на чистопородни подобрени местни пчели за вътрешнопородно или за междупородно кръстосване. Проведените от нас проучвания на външните морфологични белези на пчелите работнички и майки и на броя на яйчните тръбици на майка от италианската, краинската, местната и сивата планинска кавказка порода показаха, че нашата местна порода пчели се нарежда на второ място след краинската пчела, а по някои показатели я превъзхожда. Тези и други литературни данни показват, че местната пчела почти по нищо не отстъпва на посочените чужди породи, които са разпространени не само в Европа, но и в други континенти. А. Лазаров и Е. Петков също застъпват становището за отглеждането и размножаването в чисто състояние на местната пчела. Те смятат, че нейното системно подобряване чрез отбиране на най-ценните представители и по-нататъшното им размножаване е сигурен начин за получаване на добри резултати. Проучването на нейните популации в различните райони на страната, с оглед да се разкрие и да се използва перспективен изходен материал за чистопородно развъждане е първата предпоставка за подобряването на местната пчела за създаването на линии с ценни стопански качества и определена наследственост, съчетани с условията на външната среда. Целта на развъдно-подобрителната работа е да се постигнат предварително поставени определени развъдни задачи - на първо място висока средна продуктивност на мед и восък, което качество да се предава по наследство години наред. Освен високата продуктивност подбраните за размножаване пчелни семейства трябва да притежават определени биологични качества и морфологични белези. По-съществени такива качества са слабата склонност към роене, кражбата и жиленето, бързото развитие през, пролетта и доброто използване на всяка пчелна паша, по-голямата продължителност на живот на пчелите- работнички, по-дългият работен ден, по-доброто запасяване с храна за зимата, по-доброто отделяне на восък и градеж на пити и др. От морфологичните белези означение са дължината на хоботчето, големината на крилата и др. Екстериорните показатели разработвани при изследването на пчелите, са много. С изключение на хоботчето и крилата, те не се намират в корелация с продуктивността. Някои от тях обаче има значение за определяне на породната принадлежност и чистотата на отбрания за размножаване материал.