Животът на пчелното семейство се изменя периодично. Той зависи от годишните времена и е тясно свързан с развитието на медоносните растения. В началото на пролетната дейност семейството се състоя от майката и няколко хиляди работнички. С повишаване на температурата на околния въздух още в края на зимата и началото па пролетта майката започва да снася яйца в килийките за работнички. По това време през първите слънчеви дни, когато температурата достигне най-малко 10-12°, пчелите излизат на очиститеден облет. Кафявите петънца, оставяни наоколо по снега, са задържаните през зимата в задното черво остатъци от несмляна храна. С появяването на пило в гнездото се нарушава покоят на семейството: пчелите започват усилено да консумират храна, и да повдигнат температурата на гнездото до 34--36°С. В началото майката снася по 20--30 яйца на денонощие. С облитането на работничките и донасянето на прашец и нектар яйцеснасянето се засилва постепенно, достигайки през юни до 1500 и повече яйца в денонощие. Във формата на елипси, без да пропуска килийни, майката засеменява едновременно и двете страни на една пита. С излюпването на заложеното пило става постепенното заместване на зимувалите пчели с нови, млади пчели. Към края на май почти всички презимували пчели са замемени. Посочените срокове се менят пак в зависимост от настъпването на пролетта, от хранителните запаси, от силата на семейството и т. н. Успоредно с това постепенно засилване на яйцеснасянето се увеличава и количеството на младите пчели - семейството се засилва. Темпът на развитието на, семейството зависи не само от продуктивността на майката, но и от условията на храненето и гледането на пчелните семейства. Недостатъчното количество храна, лошото затопляне на кошера и липсата на беритба задържат яйцеснасянето и отглеждането на пилото. Когато има беритба, обратно, яйцеснасянето и излюпването на повече пчели се засилват. Колкото по-силно е едно семейство, толкова по-бързо и по-добре се развива. Рояване. През пролетта след заменянето на зимувалите пчели с млади и при благоприятни условия (паша, хранителни запаси в гнездото, наличност на свободни килийни за засеменяване и т. н.) започва бързият растеж на семейството. С всеки пролетен ден се увеличава излюпването на млади пчели и с това се създава излишък от кърмачки, което е първата предпоставка за роявяне. Рояването настъпва в края на пролетта или в началото на лятото, като роевият период трае от 15 до 45 дни. 10--15 дни преди излизането на първия рой майката постепенно намалява яйцеснасянето и става по-лека, за да може да лети. В това време пчелите изграждат 10--20 и повече маточни килийки, в които майката снася през известни интервали яйца; вследствие на това неедновременно осеменяване на роевите източници младите майки не се излюпват заедно, а с промеждутъци от един, два и повече дни. Едновременно с доизграждането на маточницнте и развитието на личинките в тях яйцеснасянето продължава, но с твърде намален темп, а старите, работещи в полето пчели не излитат вече масово на работа и при тясно гнездо или при лоша вентилация се струпват и залавят във вид на грозд пред входа. Най-често в първите три дни след запечатването на първия маточник старата майка с част от пчелите (5--10 хиляди от различна възраст) напуща старото жилище; това е роят, наречен „първак". Преди напускането пчелите се запасяват с мед, за да могат незабавно да се заловят с построяване на пити в новото жилище. Обикновено роевите пчели са мирно настроени. Във време на излизането на роя излитат стремително и обикалят из въздуха голямо количество пчели. После те се сближават постепенно и се отправят към някое дърво, храст или друг предмет, хващат се за него и образуват роевия грозд. Но след няколко минути до няколко часа (или на другия ден), ако не бъде прибран, роят полита към новото жилище -- някоя хралупа, намерена от пчелите още преди излизането му. Там той започва със забележителна роева енергия да гради пити, в чиито килийки майката започва пак да снася яйца. В едно непродължително време новото семейство се устройва напълно. Пчелите, излезли с роя, не се завръщат в напуснатия кошер дори и когато роят е поставен в нов кошер, стоящ наред със старото жилище. Останалата част в кошера е без майка, но с пило и маточници, в които се развиват млади майки. Повечето от търтеите остават в старото семейство. На осмия ден след запечатването първият маточник узрява. Младата майка, преди да излезе от маточника, започва да издава звукове, които приличат на „квакане". Ако не получи отговор, това означава, че в семейството няма друга излюпена майка. Тогава тя прогризва похлупачето и излиза от маточника, Току-що нзлюпената майка тръгва по питите и се стреми да унищожи останалите маточници, тъй като майките не понасят присъствието на други майки в семейството, даже и на неизлезли още от маточниците. Ако пчелите имат стремеж за понататъшно рояване, не я допускат до тях. Но ако рояването е към своя естествен край, те не пречат на майката да ги унищожава. Често пчелите правят и сами това. Такива маточници имат отстрани прогризани отвърстия, през които майката или пчелите са убили развиващите се майки. В семейството, което има стремеж към понататъшното рояване, скоро след първата майка съзрява втора, която, преди да излезе, започва да „квака". Излязлата по-рано майка отговаря с „тютюкане". Това е така нареченото „пеене" на майките. Пеенето се чува добре 5--8 дни след излитането на първака вечер, когато пчелите се успокоят от дневната работа. На деветия ден след първия рой излиза втори рой с млада майка. 1--2 дни след него може. да излезе трети рой. След неколкократно рояване семейството отслабва--изроява се--и през краткотрайната главна беритба не може да събере запаси за зимата. Поради това, че естественото рояване отслабва пчелните семейства и те не могат да съберат достатъчно количество мед, в модерното пчеларство то не бива да се допуска. Главна беритба. Лете, след като семейството достигне по-значителен числен състав, започва усилено събиране на нектар. Събирането на нектар продължава от пролет до есен, но пма периоди, когато пчелите принасят в кошера килограми нектар на ден. Това е главната беритба. През това време пчелите събират нектар не само за свои нужди, но и за пчеларя. За пълно използване на главната беритба семействата трябва да имат възможно най-голям брой летящи пчели. Установено е, че при благоприятни условия едно пчелно семейство с 20 000 пчели може да принесе 1/4 кг мед на ден, с 40 000 -- 2 кг и с 50000--3 кг. Очевидно най-главното в пчеларството е умението да се излюпят своевременно най-голямо число летящи пчели, както и да се поддържа този им числен състав. Затова е необходимо в началото на главната беритба в кошера да има и достатъчно количество разновъзрастно пило извън големия брой летящи пчели. Излюпените от пилото млади пчели заместват масово износващите се и загиващи по време на главната беритба пчели поради непосилната им работа в полето. Друго важно условие за събиране на повече мед е да се запази работното състояние на силните семейства и да се предотвратява създаване на роево „настроение". Със започване на главната беритба цялото семейство се преустройва за работа по събирането на мед. За сметка на запълването на питите с мед яйцеснясянето се намалява значително и освободените кърмачки се заемат с преработката на нектара. Голяма част от вътрегнездовите пчели се включват в групата на летящите по-рано от обикновено. Всички летящи пчели работят от ранна сутрин до късна вечер. Тава ги изтощава твърде бързо и съкращава периода на техния живот, в резултат на което към края на беритбата семейството отслабва значително. С прекратяването на беритбата яйцеснасянето рязко намалява, а търтеите биват изгонвани. Зимуване. През октомври се излюпват последните млади пчели. След това близо половин година семейството остава без пило. При липса на есенна беритба яйцеснасянето се преустановява още след главната бернтба, докато иначе продължава чак до резките застудявания. През есента, когато температурата на външния въздух падне под 10°С, пчелите вече не излизат. Само през по-топлите дни те правят есенния очистителен излет. С първото застудяване пчелите се събират на кълбо, в центъра на което е майката с по-младите пчели. Кълбото представлява сфера от плътно събрани пчели, разделена от питите на слоеве. Обикновено кълбото е разположено по долните части на питите и близо до входа -- върху мястото на последното пило. С намаляване на запасите кълбото се предвижва нагоре и назад и в зависимост от изменението на външната температура се стеснява или разширява. Пчелите по неговата външна повърхност, плътно долепени една до друга гърди с коремче, образуват срещу топлоизлъчването жива изолационна обвивка. Пчелите от вътрешността са в по-свободно положение и проявяват мускулна дейчтост--движение на крачката, крилата и коремчетата, чрез което произвеждат достатъчно топлина, за да се запазят от измръзване. Разположените по повърхността пчели често сменят мястото си с тези от вътрешността. По този начин пчелите не позволяват температурата на кълбото да спадне под 14°С. Едно силно пчелно семейство през периода на относителния зимен покой (без пило) от октомври до февруари консумира незначително количество мед--към 800 г месечно. Ако външната температура е по-ниска от 7°С, пчелите са принудени да се движат по-усилено и консумират повече храна. При температура на кълбото 10° пчелите още могат да се движат, но ако то изстине до или под 7°, те се отронват вкочанени. През време на зимуването всички остатъци от несмлямата храна се събират в задното черво. Резките промени на температурния режим на пчелното кълбо довеждат до излишно консумиране на храна и до по-бързо препълване на чревния канал на пчелите. Същото става и при зимуване върху богатия на несмилаеми остатъци манов мед.