Според Артемов взаимодействието между пчелите и млекопитаещите през хилядолетията е имало важни последствия. От една страна, пчел­ната отрова се е усъвършенствала като фактор, действащ върху най-важните и уязвими системи на организма - нервната и кръвоносната, а, от друга, организмът на млекопитаещите в процеса на противодействие и мобилизиране на защитните си сили се е приспособил за преодоляване на отровата. По такъв начин в течение на еволюционния процес пчелната отро­ва става специфичен дразнител, способен да мобилизира дори в минимални количества защитните сили на организма, отключвайки твърде сложна ответна реакция. Организмът реагира чрез преустройство и мобилизиране на своите хормонни, имунни и нервни фактори с цел да запази жизнените си функции и регулаторни механизми. Свойството на отровата да предизвиква на мястото на ужилването болка, оток и зачервяване са свързани с нейното биологично предназна­чение. С нейна помощ трябва само да бъде пропъден търсещият храната на пчелното семейство враг, без да бъде умъртвен, тъй като в противен слу­чай нормалният живот на семейството би се нарушил. Защитата на организма на ужиления започва от момента на внасяне­то на отровата. В мястото на ужилването се наблюдава асептичен възпа­лителен процес със значителен едем, хиперемия и клетъчна инфилтрация. В миналото са свързвали лечебния ефект на отровата единствено само с този процес. Токсонекрозата на мястото на внасянето на отровата създава бариерен вал от клетки, който пречи на проникването на отровата. Хиалуронидазата на апитоксина обаче като специфичен ензим на хиалуроновата киселина, деполимеризирайки я, подобрява дифузионните процеси и съответно проникването на отровата в дълбочина. На второ място орга­низмът реагира с включването на защитни механизми на хуморално ниво. Според Н. М. Артемов в кръвта се появява ферментът антиинвазин, който пречи на проникването на отровата в тялото. Включва се механизмът на сложна хуморална реакция — ярко доказателство за еволюционното при­способяване между пчелите и млекопитаещите. Най-после, ако бариерата на клетъчно и хуморално равнище бъде преодоляна, организмът реагира с обща неспецифична защитна реакция през хипофизо надбъбречната систе­ма, т.нар. стресова реакция или синдром на приспособяването. Ответната реакция на човешкия организъм, изработена по естествен път през хилядите години на взаимодействие между пчелите и човека, се оказа действена и спрямо редица болестни състояния. Пчелната отрова оказва лечебен ефект, без да предизвиква някои от страничните явления на синтетичните препарати. Трябва обаче да се подчертае, че пчелната отро­ва е в състояние да сенсибилизира организма в различна степен и форма: от локален сърбеж и оток до астматичен пристъп и анафилактичен шок.