Отдавна е познат анестетичннят ефект на прополиса. Според Прокопович (1957) действието на 0,25% алкохолен екстракт от прополис, който предизвиква пълна безчувственост на заешката очна лигавица, е три пъти по-силно от ефекта на кокаина и 52 пъти от действието на прокаина. Когато се добави 0,03%-ов воден или алкохолен разтвор от прополис към 0,25%-ов разтвор от кокаин, анестезиращото свойство на кокаина се увеличава 14 пъти. Предполага се, че това се дължи на етеричните масла в прополиса. От друга страна, данните от опити показват, че анестезиращият фактор е частично или напълно водоразтворим. Като изследвали воден разтвор от български прополис Тодоров и сътр. (1968) са установили, че проявява по-добро анестезиращо действие върху очната лигавица от кокаина и че проникващата му способност е равна на тази на прокаина. Ане­стезията настъпвала след 5 min и траяла 55—60 min. Друг бъл­гарски изсдедовател — Цаков (1973) — установи, че проводно- J анестезиращото действие на воден или водно-алкохолен екс­тракт е по-бавно и по-слабо, отколкото на 5%-ов разтвор от новокаин. Изолиран седалищен нерв на жаба, третиран с 5%-ов разтвор от новокаин, не реагирал след 2 min, докато след натопяването му във воден екстракт на прополис 1:1 проводимост­та му изчезнала след 10 min. Цаков (1978) извършил много операции на овце и кучета под местна анестезия с прополис. Frenkel (1976) препоръчва за анестезия при малки операции в областта на носа и средното ухо електрофореза с диадинамичен ток и локално приложение на 20—30% алкохолен екстракт от прополис. Пълната анестезия настъпила след 8—10 min и траела 40—45 min. Някои различия в данните за степента на анестезиращото свойство на прополиса вероятно се дължат на различния про­изход и качество на прополиса, както и на различия в използу­ваните методи. Данни, получени от опити, показват, че прополисът потиска растежа на растенията и прорастването на семената. Обхватът и степента на тази активност не са уточнени. Цветният прашец, внесен в кошера, не прораства в резултат на същата активност. Според Поправко (1976) 6 съединения в прополиса са носители на тази активност — р-окси- и р-метоксибензоена киселина, р-кумарова киселина, 7-моно- и 4,7-диметиловите естери на флаванона нарингенин и сесквитерпена алфаацетоксибетуленол. Активността им се проявява в концентрации между 10^-3 и 5.10^-5. Прорастването на прашеца се задържа и от произхождащата от мандибуларните жлези на пчелите 10-окси-2-деценова кисе­лина (Lucoschus, Keularts, 1968). Антиокислителните свойства на прополиса се сочат от някои автори като фактор на биологичната му активност (Popeskovic и сътр., 1978). Предлага се и използуването му като анти- оксидант при запазването на мазнините. При опити със зайци (Аристов, 1962) и патици (Покров- ски, 1964) е установено, че прибавеният към храната прополис допринася за ускоряване на растежа и за увеличаване на масата с 10—45% при зайците и с 20—25% при патиците. Проблемът, доколко този анаболен ефект има общи механизми с наблюдаваното при третиране на раните с прополис стиму­лиране на гранулациите им, заслужава да бъде проучен при бъ­дещи изследвания. Popeskovic и сътр. (1977) установиха, че хроматографски фракции на прополиса повлияват различно върху развитието на фиброцнтни клетки от плъх. Някои фракции, разтворени в пропнленглпкол, стимулирали митотичната активност на фиброцитнте, която се увеличавала 2—3 пъти. Интересно от научно-теоретична и практическа гледна точ­ка е свойството на прополиса да усилва имунологичната реак­тивност на организма. Още през 1964 г. Кивалкина публикува резултати от опити за способността на водни и спиртно-водни извлеци на прополиса да увеличават комплементарната и фагоцитарната активност, съдържанието в кръвта на пропердина — белтъка, който е активатор на алтернативния път на комплемента — и биосийтезата на аглутинини при имунизация с бактерийни антитела.