От досегашните познания за биологичната активност на компонентите на прополиса се предполага, че противогъбното (антимикотичното) му действие се проявява от пиноцембрина и от ацетата му, от р-кумаровата киселина, естера на кафеената киселина, бензоената киселина и стилбените.
Прополисът действува и срещу едноклетъчния паразит Trichomonas vaginalis — причинител на възпаления във влагалището на жената и на пикочния канал у мъжа. Suchy (1978) прибавил към култура с паразита интравагиналните таблетки с 30 mg прополис Sanguisan, произвеждани в Цюрих, и установил, че при концентрация на прополиса, по-голяма от 1,8 mg/cm3, не се установяват живи клетки в културата. _
Има данни и за антивирусно действие на прополиса. Бойнянский и Кослярова (1976) установили, че прополисът в ниски концентрации потиска развитието на растителните вируси — причинителя на мозаичната болест по краставиците и на вирусите на петнистостта и на некрозата по тютюна. Антивирусното действие на прополиса in vitro в концентрации по-малки от 1%, срещу вируса на Herpes simplex са доказали Кришан и съавт. (1976). Въздействието на прополиса се проявило в намаляване на заразяващия му ефект върху клетки от човешки ембрион. Авторите предполагат вирусицидно действие и потискане на развитието на вируса от прополиса.
В съчетание с пчелно млечице прополисът в сравнително високи концентрации (1:100 - 1:10 000) потискал развитието (с 30—70%) на вирусите на ваксината срещу едра шарка, на грипа А2 и на везикулния стоматит (Филипич и Ликар, 1976).
Бели мишки, заразени с грипния вирус APR8 (10 смъртни дози), са били лекувани със суспензия от 0,6% прополис в 10% диметилсулфоксид, инжектирана перитонеално през ден. Половината от мишките останали живи (Жуку и сътр., 1976). Предполага се, че антивирусното действие на прополиса се дължи на някои от флавоноидите, които съдържа.
Антибиотичното действие на прополиса е в основата на антивъзпалителната му активност при инфекциозните възпалителни процеси. Прополисът е активен обаче и срещу асептични, непричинени от инфекциозни агенти, възпаления.
Bunta и сътр. (1978) облъчвали с кварцова лампа кожата, покрита с плътна материя с по 10 изрязани квадратни отвора, на гърба на 70 здрави мъже. Кожата на 5 от облъчените полета била намазана с вазелин, а на другите 5 — с вазелин с 2% прополис. Прополисът не попречил след 2 h да се развие възпаление (не проявил защитен ефект срещу ултравиолетовите лъчи), но след 24 h сборната оценка на степента на зачервяването показвала с 66% по-слабо възпаление на третираните с прополис полета в сравнение с нетретираните. Фармако-биохимичният механизъм на този антивъзпалителен ефект не е известен.
Някои свойства на флавоноидите, които са съществената съставна част на прополиса, допринасят както за неговото обяснение, така и за изясняването на други терапевтично полезни ефекти на прополиса. Флавоноидът акацетин (в дози 25—100 mg/kg) потиска развитието на възпалението, предизвикано от формалин, и увеличава здравината на капилярната стена. Кверцетинът увеличава способността на някои белтъци да свързват хистамина и с това да го отстраняват като възпалителен фактор. Много флавоноиди проявяват антивъзпалителен ефект при възпаления на стави, кожа и лигавици.
Те заздравяват съединителната тъкан и съдовете, предпазват витамин С от окисление (чрез образуване на хелатни връзки с металите), намаляват активността на някои ензими, разграждащи хрущялното и междуклетъчното вещество, и запазват адреналина, като потискат действието на трансформиращия го ензим О-метил-трансфераза (Chi- salberti, 1979). Флавоноидът ериодиктол предпазва опитните животни от развитие на белодробна недостатъчност след топлинно увреждане на дихателните пътища, след травма или при шок (Aviado и сътр. 1974).
Диметиловият естер на лутеолина намалява секрецията на солна киселина в стомаха и действува спазмолитично (отпускащо) на гладката мускулатура (Lafon, 1970). Полиметоксилнрани флавоноиди потискат значително агрегацията на еритроцитите в човешката кръв (Robinson и сътр., 1973). Напоследък беше съобщено, че малки дози (0,1 mg/kg) прополис потискат силно предизвиканата от аденозин дифосфат или адреналин агрегация (слепване) на тромбоцити. С тези свойства прополисът и компонентите му противодействуват на образуването на тромби в кръвоносните съдове, подобряват микроциркулацията (кръвообращението в най-малките съдове) и намаляват или прекратяват вредните последици от нейното влошаване при възпаление, шокови състояния или атеросклероза.