Прополисът проявява разнообразни биологични свойства. Известно е, че действува противомикробно, противогъбно, антивирусно, противовъзпалително и анестезиращо, потиска растежа на растенията и прорастването на семената, стимулира регенерацията на тъканите, увеличава имунологичната реактивност на организма.
Антимикробните свойства на пчелния клей са установени още през 1948 г. от Кивалкина. Тя изследвала действието на прополисовите екстракти по отношение на 74 микробни щама, принадлежащи към 19 вида патогенни и непатогенни бактерии, и установила, че клеят притежава бактерицидно (унищожава бактериите) и бактериостатично (спира развитието на бактериите) действие.
Различните видове микроби имат нееднаква чувствителност към прополиса. По-чувствителни са Грам-положителните бактерии в сравнение с Грам-отрицателни ге. Бактериостатичната концентрация на клея за Грам-положителните бактерии е 0,62—2,5 mg/cm3, а за чревната група (Грам-отрицателните микроби) — 40 mg/cm3 и повече. Бактерицидните дози са от 2 до 8 пъти по-големи от бактериостатичните.
Кивалкина е установила, че различните видове бактерии умират за различно време под действие на прополиса —пастьо- релнте — за 15—20 min, възбудителят на червенката по свинете — за 1—2 h, стафилококите — за 2—4 h и т. и. Най-устойчиви са спорите на бацилите — те не умират дори за 48 h.
Съхраняването на прополиса в продължение на 3—4 години не намалява антимнкробннте му свойства. Антимикробните вещества са термостабилни. Много автори потвърдиха антимикробната активност на прополиса. Техните резултати обаче трудно може да се съпоставят и да се обобщят поради различния и нестандартен начин на получаваните извлеци от прополиса, използуването на различни концентрации от тях и различния произход на прополисовата суровина. Според някои данни водните екстарктн на прополиса нмат по-силна антимикробна активност.
При изследване на 15 проби прополис, събран от различни части на САЩ, Lindenfelser (1967) е установил, че действуват бактериостатично върху 25 до 39 изследвани бактерийни вида. Прополисът бил най-активен срещу Грам-положителните и киселинноустойчивите бактерии. В опитите на Черняк (1973) концентрациите на прополиса между 1,25 и 5 mg/cm3 действували бактерицидно върху 20 стафилококови, 10 стрептококови и 10 щама Е. coli, изолирани от храчките на деца, болни от хронична пневмония.
Важно свойство на прополиса е антибактериината му активност срещу туберкулозната бактерия. Много автори са установили, че това действие е не само бактериостатично, но и бактерицидно. Jozwik и Baraniecka—Wloszycka (1976) съобщиха, че воден и алкохолен екстракт от прополис потискат растежа на патогенните щамове туберкулозни микробактерии. Mvcobact. tuberculosis тип Hominis (туберкулозна микробактерия, тип човешки) била най-чувствителна — умирала след контакт с прополнсовия извлек, докато говеждият и птичият тип не се увреждали и след 24-часов контакт.
Прополисът във високи концентрации потиска развитието на много щамове — патогенни Грам-отрицателни бактерии, причинители на паратнфни заболявания и на токсикоинфекции (Lavie, 1957), на щамове Bact. proteus и Pseudomonas aeruginosa, причинители на упорити, трудноподдаващи сена антибиотично лечение раневи инфекции. Anastasiu (1973) от 13 изследвани щама Pseudomonas aeruginosa намерил 3 чувствителни на прополис въз високи концентрации (6,25%) и 9 — в по-ниски (13,12%). Авторът заключава, че на терапевтичен ефект на прополиса върху инфекции, причинени от Ps. aeruginosa, може да се разчита само при външно приложение на препарата.
Установено е от различни автори антимикробпо действие на прополиса спрямо възбудителя на бруцелозата, причинителя на червенката по свинете, някои възбудители на болести по пчелите и пилото и др. Според Кивалкина (1976) прополисът действува по-слабо от антибиотиците, но е по-малко токсичен от тях и не предизвиква в организмите резистентност към неговото действие. За разлика от антибиотиците прополисът не уврежда нормалната чревна микрофлора, т.е. причинява дисбактериоза (Палмбаха, 1971).
Няколко изследователи установиха, че прополисът увеличава активността на някои антибиотици, а Кивалкина (1976) обобщава, че това се отнася за пеницилина, стрептомицина, тетрациклина, хлормицетина, неомицина, мономицина, олеандомицина и полпмикснна. Прополисът не е възпрепятствувал създаването in vitro на устойчиви към антибиотиците микроорганизми.
Metzner. H сътр. (1979) изследвали сравнително антибактерийното действие на 25 изолирани от прополиса съединения и на няколко антибиотици и химиотерапевтици. Според тях анти- бактерийннте свойства на прополиса се дължат главно на действието на флавоноидите пнноцембрин, галантни, пинобанксин, ацетилпинобанксинат, както и на бензиловия естер на р-кумаровата киселина и на естери на кафеената киселина. Тези съединения били по-малко ефективни срещу микроорганизмите в сравнение с антибиотиците и химиотерапевтнците. Към този списък на компоненти на прополиса с антпбактерийно действие трябва да прибавим и феруловата киселина, бензоената киселина и терпените.
Прополисът проявява противогъбно действие срещу различни видове низши гъби, повечето от които са причинители на заболявания по кожата и по окосмената част на главата. Има данни за активността му срещу щамове от видовете Trvchophyton, Candida, Trychosporon (Ghisalberti, 1979), Achoriori shonleini, Epidermophiton, Microsporum (Chu, 1978). Според Chu гъбите, причиняващи повърхностни възпаления, са по-чувствителни на действието на прополиса от т. нар. „дълбоки“ гъби. В опитите на Яломицяну и съавт. (1976) гъбата Candida albicans — причинител на заболявания на устната лигавица, дихателните пътища и храносмилателния канал — се показала сравнително силно чувствителна към прополиса. Концентрация 0,01% прополис в хранителната среда потискала напълно растежа на гъбата.