Пчелният мед се използува като храна от дълбока древност до наши дни. Освен че има висока хранителна стойност, той се отличава с прекрасни органолептични качества и е предпочитана храна от хората. Лекарите и диетолозите единодушно признават ценността на меда в хранително отношение, особено за възрастни хора, деца и за хора, занимаващи се с тежък физически или умствен труд.
Хранителната ценност на меда е свързана с неговия състав. Поради високото съдържание на въглехидрати той е високо- енергиен продукт — в 100 g около 1270 J (300—320 cal). Известно е, че въглехидратите в меда се състоят главно от глюкоза и фруктоза, които се усвояват от организма по-бързо, отколкото захарозата и другите по-висши захари. Глюкозата преминава в кръвта, а фруктозата, преди да се използува, се превръща в глюкоза. В тъканите тези захари се включват в обменните процеси, от които се получава енергия.
Редица изследователи изтъкват голямото значение на минералните вещества, витамините, аминокиселините, ензимите и други съставки на меда за човека. Действително сами по себе си тези вещества са абсолютно необходими за човешкия организъм. Когато се преценява обаче значението на меда като техен източник, непременно трябва да се имат предвид количеството им в меда и ежедневната нужда на организма от тях. Нормалната дневна доза мед е 60—100 g.
Количеството на елементите и витамините в 100 g мед е много по-малко от необходимото ежедневно количество. Освен това някои витамини (D, Е, А) изобщо не се съдържат или са в следи в меда. Ясно е, че медът не може да се разглежда практически като източник на витамини и минерални вещества за човешкия организъм. Така е и по отношение на аминокиселините, чието съдържание (с изключение на пролина) е само няколко милиграма.
Като хранителен продукт медът може да се разглежда преди всичко като източник на енергия и въглехидрати, които се усвояват лесно от организма.