Медоносните пчели са древни обитатели на нашата планета. Еволюционното им развитие ги е довело до обществен начин на живот. Голямото стопанско значение на обикновената медоносна пчела се дължи на някои нейни качества, които другите видове медоносни пчели не притежават. Обикновената медоносна пчела живее в голяма колония - семейство. Пчелното семейство е своеобразна биологична единица. Произлязло от единично живеещи през миналите геологични периоди насекоми, то е достигнало най-висока степен на развитие при обществено живеещите насекоми. При този начин на живот самостоятелността и значението на отделните индивиди са силно намалени за сметка на повишената роля на семейството като цяло. Съвместният живот и тясното съжителство на голям брой пчели в пчелното семейство му дават голямо предимство в борбата за оцеляване. Пчелното семейство може да си построи гнездо и да поддържа оптимална температура и влажност в него, да събере голямо количество мед и прашец, да се защищава от врагове, да. осигурява всички условия за отглеждане и размножаване на своите членове. В пчелното семейство съществуват три форми (майка, работничка и търтей), взаимодействащи помежду си и изпълняващи различни функции. Продължителното еволюционно развитие е довело до рязко разграничаване" на морфологичните, анатомичните, физиологичните и други особености на отделния индивид, т.е. оформил се е силно изразен полиморфизъм. Една пчела (майка, работничка или търтей), изолирана от семейството, преживява много кратко време. Отделната пчела може и трябва да се разбира като "клетка" от сложния биологичен организъм - пчелното семейство. Ето защо, когато се говори за медоносната пчела, в повечето случаи се разбира не отделният индивид, а цялото пчелно семейство. Обикновената медоносна пчела притежава изключителна приспособимост към условията на околната среда. Разпространена е във всички подходящи райони на света, в които през определен сезон от годината има медоносна растителност. В този широк ареал тя се поддава на отглеждане от човека. Обикновената медоносна пчела (Apis mellifica Sp. L.) живее в семейства, достигащи 60 000 и повече индивиди. Това има голямо биологично значение. При благоприятни условия (цъфтяща растителност) пчелите за сравнително кратко време могат да натрупат големи количества хранителни запаси (много повече, отколкото е необходимо за нуждите на семейството). Това осигурява съществуването на вида при настъпването на неблагоприятни условия. По-голямата част от хранителните си запаси медоносната пчела складира по питите отделно от местата, където отглежда поколението си. Тази особеност дава възможност да се извадят излишните медови запаси без вреда за семейството. Ценна биологична особеност на пчелното семейство е способността му да поддържа в гнездото необходимата топлина и влажност независимо от външните условия. Колкото по-голям е броят на членовете му, толкова по-малки са разходите на хранителни запаси. Пчелното семейство има многогодишен живот. Презимуването на голям брой пчели работнички заедно с пчелната майка, отглеждането на нови пчели, постепенната подмяна на старите измиращи пчели, продължителността на живота на пчелната майка и роенето на семейството осигуряват продължителното многогодишно "съществуване на семейството. Особеност на пчелното семейство е т. нар. роене. Тази биологична проява представлява естествено размножаване, чрез което се осигуряват съществуването, запазването и разпространяването на вида в природата. При роенето роевите пчели се събират временно на грозд близо До старото семейство (на дърво, клон и др.) , където престояват известно време. Тази биологична особеност има стопанска стойност, защото позволява на човека да открие, да хване и да засели в ново жилище роевете. Получените нови семейства (роеве) имат големи възможности да изграждат пити, да отглеждат необходимото количество пчели и да събират достатъчно хранителни запаси. Биологично значение за запазването и съществуването на семейството има способността на медоносната пчела при внезапно осиротяване да си отгледа нова майка. При определени условия пчелите на семейството, останало без майка, са склонни да приемат чужда (нова) майка. Тази особеност позволява на пчеларя да спасява останалите без майка пчелни семейства и да създава нови семейства. Това има голямо значение, защото може да се използва за развъдно-подобрителна работа. Чрез отглеждане на високопродуктивни майки в елитни семейства и чрез заменяне на майката на ниско продуктивните семейства човек има възможност да подобрява качеството на пчелните семейства и да повишава тяхната продуктивност.