Приложение на лечението с фонофореза с пчела отрова при болни слумбална спондилоартроза. Пояснокръстната спондилоартроза с нейните клинични синдроми, извест­ни в практиката като поясно-кръстен радикулит, ишиас, лумбаго, лумбалгия и др., заемат важно място между заболяванията на периферната нерв­на система. По данни на Неврологичната клиника към МА — Пловдив, лумбосакралният синдром се среща при 14 % от всички болни и в 65,9 %. От случаите на заболявания на периферната нервна система. Главна роля в патогенезата на поясната болка имат дегенеративните изменения на между прешлените дискове. Характерът на развитието на клиничната карти­на зависи от локализацията на вертебралната патология и от степента на компресията, която е получена под влияние на различни фактори и може да отключи различна клинична симптоматика. Болковият синдром в тази област се обуславя от компресията на коренче или от възбуждението на богато заложените тук вегетативни ре­цепторни апарати. Лумбалгичният синдром, предизвикан от възбуждане­то на синувертебралния нерв на Лушка, възниква обикновено в ранния стадий на заболяването, когато факторите, обуславящи натиска, не са в състояние да окажат пряко въздействие върху коренчетата и гръбначния мозък. Клинически този синдром се проявява с дълбоки, най-често дву­странни дифузни болки в поясната област от типа „остро" или „хронично лумбаго". Често болката ирадиира към близко стоящите тазобедрени ста­ви, пириформения мускул, опашната област или се разпространява дифуз­но в целия крак. Дистрофичните процеси в съответните склеротомни тъ­кани се изразяват в недобра подвижност на тазобедрените стави, периартрити, оток на глезените и пр. Пояснокръстният радикулит се дължи най-често на дискови протрузии и хернии, остеофити, хипертрофия на жълтия лигамент и пр. Може да настъпи и самостоятелно като „втора фаза" на лумбагото. Характерна за заболяването е болката, която има повърхностен характер и ирадиира лентовидно по определен дерматом. Най-често се засягат дисковете L₄ — L₅ и L₅ — S₁. Сетивните и моторни смущения имат обикновено еднокоренчев характер. Установяват се болезненост при натиск в точките на Вале и симптомът на разтягането на Ласег. Клиничната симптоматика е в зависимост от топиката на компресионния процес. От наблюдаваните 326 болни 105 са с лумбална локализация на спондилоартрозата. При това с коренчева симптоматика са 24 (22 %), а остана­лите 81 (77,1 %) са с лумбалгичен синдром, изразен като остра и хронич­на лумбалгия (74 болни), коксигодиния (5 болни) и пириформен синдром (2 болни). Статистическите данни в литературата потвърждават факта, че при патологични изменения на междупрешленните дискове в лумбалната област най-честият болестен синдром е лумбалгичният. За лечение с фонофореза с пчелна отрова специално бяха подбирани болни с лумбалгичен синдром, тъй като радикулерният синдром се повлиява по-добре от инжекционно провеждане на лечението в биологично активните точки на кожата или от електрофореза, с която може да се обхване коренчето в неговата дължина. Клинично болните с лумбалгичен синдром се характеризираха с бедна неврологична симптоматика: дълбоки двустранни болки в кръста като съответно при периферния синдром болките са локализирани в горната част на бедрото, а при коксигодинията — в опашната област. Беше наблюдавана болезнена и контрахирана мускулатура в лумбалната област достигаща при някои болни до изглаждане на естествената лордоза. Движенията в поясния отдел на гръбначния стълб бяха ограничени. Установена бе болезненост в паравертебралните точки най-често на нивото L₄ - L₅. При 11 от болните болките ирадиираха по задната повърхност на бедрото надолу до тилната повърхност на стъпалото и палеца. Установена беше слаба дорзална флексия на палеца. При болните с радикулерна симптоматика лечението бе провеждано в комбинация с йонофореза с пчелна отрова. От лекуваните 105 болни при 70 (66,8 %) лечението е приключено със значителен до пълен терапевтичен ефект: болките са изчезнали, негативизирана е неврологичната симптоматика. Периодът на ремисия продължава от 1 до 3 години. При 24 болни (22,8 %) лечението е завършено с частично подобрение, болковият синдром е намалял по сила и се появява само при определени условия. При 11 болни (10,4 %) приложеното лечение е безуспешно. При катамнезните наблюдения бяха проследени 75 болни, които направиха общо 111 контролни прегледа за период от 1 до 3 години. Установено бе задържане на положителните резултати при 57 болни, а при 18 — благоприятните резултати при завършването на лечението се бяха изчерпали. Болна -  Л, Н., 44 г., лекар. В продължение на няколко месеца има постоянни тъпи болки в кръстната област. При рязко движение болките се засилили, преминали по предната повърхност на дясното бедро и придобили особен парещ характер. При кихане и кашляне те се усилват и се предават надолу по крака до средата на бедрото. От няколко години болната се оплаква от болки в дясното коляно, особено сутрин до раздвижване на ставата. Обективни данни. Изгладена лордоза със силно затруднени движения в кръстната област. При натиск са болезнени ргосс. spinosi от L₃ до L₅ и паравертебрално; на ниво L₄ се установява по-силно изразена болезненост в дясно. Симптомът на Ласег — положителен. На предната повърхност на дясното бедро се установява  хиперестезия с данни на хиперпатия. Лек оток на дясното коляно. Рентгенография: деформираща лумбална спондилоартроза. Съмнение за дискова херния. Гоноартроза вдясно. Клинична диагноза: лумбосакрален радикулит със съмнение за дискова херния. Артроза на дясната колянна става. Л е ч е н и е. Приложена е фонофореза с пчелна отрова в лумбалната област 1 (12 процедури с продължителност 5 — 12 минути при интензитет на ултразвуковата енергия от 0,5 до 0,8 W/cm²) в комбинация с йонофореза с пчелна отрова. Последната бе извършена по методиката „кръст — предна повърхност на бедрото" и напречно на дясната коленна става. Към 5 — 6 процедура болките както в кръста, така и в коляното се засилиха. Курсът на лечение завърши с частично подобрение. На контролния преглед (15 дни след завършване на лечението) болната съобщи, че посте­пенно болките в кръста, бедрото и коляното стихнали. Движенията в кръста бяха напълно свободни. Липсваше болезненост при натиск. Тестът на Ласег беше отрица­телен. Сетивните изменения все още съществуваха, но бяха с тенденция към зали­чаване. Отокът и болките в дясното коляно бяха изчезнали напълно. Движенията бяха свободни. Три месеца след лечението болната отказа провеждането на втора серия, тъй като няма оплаквания. Една година след това на контролния преглед се установява задържане на благоприятния ефект.

1. Лечение с електрофореза с пчелна отрова. Под действие на галваничния ток компонентите на пчелната отрова навлизат в тъканите, където оказват специфичния си фармакологичен ефект. Ле­чението се провежда под формата на курсове от 12 до 15 процедури еже­дневно с постепенно повишаващи се дозировки.

Нашият опит в тази област се основава на лечението на няколко хи­ляди болни с активирани артрози на крайниците, лекувани през периода 1968 — 1978 г. в Първа градска обединена болница — София. Бяха изпол­звани препаратът меливенон за електрофореза или водните разтвори от натурална и лиофилизирана пчелна отрова, приготвени непосредствено преди процедурата. Беше прилаган също и методът за електрофореза с пчелен мед, обогатен със сяра и пчелна отрова , който се оказа най-ефек­тивен (идеята за обогатяване на меда е възприета от народната медицина). По метода „апитоксин — сяра — пчелен мед — електрофореза" през 1976 г. бяха лекувани и проследени 160 болни. С локализация на артрозния процес в коленните стави бяха 58 болни, в раменните стави — 31, в ставите на китките и дланите — 23, в тазобедрените стави — 17, в пакетни­те — 16, в ставите на стъпалата и глезените — 15. От общия брой болни 76 бяха мъже и 84 — жени. Преобладаваха болните с давност на процеса до 5 години. Водещото оплакване при всички болни бяха болките, сковаността на мускулно-ставния апарат, акроостеопатията (болезнените участъци на залавните места на мускули и сухожилия), ограничената подвижност, отока и хрущенето в ставата. Всички болни бяха рентгенологично потвър­дени. Лабораторните изследвания (РУЕ, брой на левкоцитите и урина) не дадоха значителни отклонения от нормалните. Електрофорезата с пчелна отрова се понасяше добре от болните. Само при двама се появи локален изрив на кожата, поради което лече­нието се прекрати. Към 5 — 6 процедура обикновено се наблюдаваше став­на реакция, изразена със засилване на оплакванията, но това не налагаше спирането на лечението. Подобрение чрез повлияване на наблюдаваните показатели настъпи при 137 (85,6 %) болни обикновено 15 — 20 дни след завършване на лече­нието. Късните резултати бяха проследени при 100 болни. Задържане на ефекта имаше при 91 от тях.