Във всяко пчелно семейство има три форми пчели : пчела работничка— най-малка, дълга до 14 мм, с тегло 0,10 г, пчела майка —най-голяма, дълга до 30 мм, с тегло до 0,35 г. и мъжка пчела —търтей, дълга 17 мм, с тегло 0,25 г. Тялото на всяка пчела се състои ог глава, гърди и коремче. Телесна покривка. Подобно на другите насекоми пче­лата има здрава вънщна обвивка — кутикула. В нейния състав участвува хитиново вещество, което я предпазва от външни механични повреди. Хитиновото вещество играе роля на ске­лет, върху конто са прикрепени мускулите, външните и въ­трешните органи. Главата е твърда триъгълна хнтинова кутийка с отвори за очите в устните органи. Гърдите също образуват кутийка от три здраво свързани помежду си членчета. Коремчето е съста­вено от 6 членчета, при търтея от 7. Всяко членче се състои от 2 хитинови полупръстенчета. Глава. Отстрани на главата са разположени две големи, сложни по устройство очи. Те са приспособени за далечно гле­дане и осигуряват по време на полета пълна ориентировка в пространството. На темето има три прости очи. С тях пчелата различава близките предмети — ориентира се при събирането на нектар в цветовете и при работа в кошера. На предната част на главата има един чифт членести пипала. Те изпълня­ват едновременно роля на осезателни и обонятелни органи. В долния ъгъл на главата се намират устните органи на пчелата. Напред са разположени горните челюсти, а зад тях сложно устроеното хоботче, дълго 6—7 мм. С него пчелата облизва най-малките капчици нектар от цветовете. Органите на вкуса са в основата на езичето. Гърди. Върху гърдите са прикрепени три чифта членести крачка и два чифта ципести крилца. В спокойно състояние крилцата са разположени плътно по дължината на тялото. По време на полет задните крилца се съединяват за предните с един ред кукички и образуват една плоскост. Те извършват 440 размаха в секунда. Коремче. На долната страна на третото до шестото членче у пчелата работничка са разположени восъкообразуващите жлези. Те добиват максимална продуктивност между 10-ия и 18-ия ден от излюпването на пчелата. През това време тя се включва активно в строителството на восъчни пити и килийки. Пчелите образуват восък само когато се хранят усилено с нек­тар и цветен прашец. Коремчето завършва с органа за жилене и задния отвор на храносмилателната система. Вътрешни органи. В телесната кухина на пчелите са раз­положени всички вътрешни органи и системи — нервна, храно­смилателна, отделителна, сърдечно-съдова, дихателна, полова и жилещ апарат. Отделните части на телесната кухина — глава, гърди и коремче — образуват функционално цяло. Те са свър­зани с кухи пръстенообразни връзки, покрити с хитинова кожица. Нервната система на пчелата, както при насекомите въобще, се състои от нервни възли — ганглии, съединени с деойни нервни нишки във верижка. Тя започва от главата и завършва към края на коремчето. Първият ганглий е голям и образува мозъка на пчелата. Той е разположен над глът­ката. Вторият се нарича подглътъчен. Той е по-малък. От всички ганглии се отделят нервни влакна във вътрешните ор­гани и сетивата. Нервната система у пчелата обединява в едно цяло всички органи и съгласува тяхната дейност. Храносмилателната система на пчелата представ­лява тясна тръба с различни разширения от глътката до аналното отверстие. Тя се състои от три части — предно, средно и задно черво. Предното черво е разделено на глътка, хранопровод, медово стомахче („гушка“) и мускулесто стомахче. Медовото стомахче е постлано отвътре с хитин и има обем около 20 куб. мм, но може да се разшири и приеме до 60 куб. мм нектар. В него става първоначалната преработка на нектара. Средното черво е същинският стомах. То е сравни­телно дебела, напречно нагъната мускулна тръба. От неговите жлезисти клетки се отделят ферменти, които смилат тръстената захар, скорбялата, белтъчните вещещва и мазнините от зрънцата на цветния прашец. През стените на неговата задна половина става всмукването на храната от организма. Задният дял на храносмилателния канал започва с тънко мускулесто черво, в което се вливат тръбичките на отделителната система. По това черво несмлените остатъци от храната преминават в дебелото черво и се изхвърлят навън. В дебе­лото черво 6 ректалнн жлези изливат секрет с противогнилостно действие. Дебелото черво представлява резервоар за калните маси през зимния пе­риод. В него те може да стиг­нат до 40 мг — близо полови­ната от теглото на пчелата. В телесната кухина на пче­лата се движи свободно без­цветна течност, наречена хемо­лимфа. Тя облива в главата нервните възли и органите, раз­положени в нея. В хемолимфата плават безцветни кръвни тел­ца— хемоцити. Хемолимфата не пренася кислород. Тя се връща през гръдната част и се изли­ва в коремчето, където идва в контакт с храносмилателния ка­нал и отделителните органи. Пречистена и обогатена с хра­ни, хемолимфата попада в околосърдечната празнина. Сърдечно-съдовата система се състои от дълго тръбесто сърце с 5 отделения и аорта, която се отваря свободно над нервните възли в главата. Хемолимфата навлиза в сърцето през малки отворчета — осции. Система от клапички не й позволява да се връ­ща обратно. При спокойно положение на пчелата сърцето прави 60—70 свивания в минута. При движение свиванията са 140—150. Дихателната система у пчелите е устроена по типа на трахеите у насекомите. В спокойно състояние пчелата прави около 40 дихателни движения в минута, след полет — до 120. Пчелите могат да издържат в среда, бедна на кислород и богата на въглероден двуокис до 9%. Те са в състояние да използуват най-пълно кислорода от въздуха. Тази осо­беност е свързана с техния начин на презимуване в пчелното кълбо. При повишаване на температурата в околната среда и при физично напрежение употребата на кислород нараства рязко и може да се увеличи 140 пъти. Жилещият апарат у пчелите работнички представлява видоизменено яйцеполагало, което е характерно за женските индивиди на другите насекоми. У майката жилото е извито като дъга назад. Мъжките бнямат жило. Храна на пчелите. За да поддържат своя организъм и за да изхранват личинките си, пчелите имат нужда от въгле­хидрати, белтъчни вещества, мазнини, витамини и минерални соли. Тези вещества те набавят от нектара на цветовете и тичинковия прашец от растенията, които преработват в „пирга“ или „пчелен хляб“—незаменима храна, без него те не могат да се развиват и да отглеждат личинки.