Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от октомври, 1974 г.



75 години ПЧЕЛАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

Богомил Венов

Необходимостта да се пропагандира разборното пчеларство у нас е първата и най-важна причина, за да се създаде организация на българските пчелари. Наред с това се е налагало да се разпространяват знания сред пчеларите, да се запознават с постиженията на чуждестранната пчеларска наука и практика.
Инициатори за образуването на първата пчеларска организация у нас са будни и прогресивни българи. През 1895 г. учителят Георги Гергов от Пирдоп пръв поставя в списание „Орало“ въпроса за сдружаване на пчеларите. Тази идея намира подкрепа от много пчелари. На 19, 20 и 21 август 1899 г. в София се събира инициативен комитет от 37 души и поставя началото на Дружеството на българските пчелари.

На този Първи пчеларски събор се решава да се изготви проектоустав, който да се обсъди и приеме на следващия събор, да се изработи закон за пчеларството и да се препоръча дадан-блатовият кошер. До създаването на пчеларско списание разборното пчеларство се пропагандира чрез списание „Орало“. Решенията на събора през 1899 г. определят и характера на бъдещата пчеларска организация — защита и пропагандиране на модерното пчеларство, пчеларска просвета, връзки и сътрудничество с пчеларите от славянските страни.    

На Втория пчеларски събор, състоял се през август 1901 г., се приема устав на Дружеството на българските пчелари. Още в първия член на устава се определя главната задача на организацията: „ да се повдигне пчеларството в страната чрез изучаване на неговото състояние, уреждане на пчеларски курсове, изпращане на пътуващи пчелари сред народа“. Поставят се и някои стопански задачи — да посредничи при набавянето на инвентар и при пласирането на меда. Дружеството започва да изгражда свои клонове из страната.

През август 1903 г. в София се провежда Третият пчеларски събор и се урежда първата пчеларска изложба. Изнесени са много беседи за новостите в разборното пчеларство. Изложбата и беседите са допринесли много за пропагандиране на модерното пчеларство.

Дружеството на българските пчелари участвува в подготовката на Закон по пчеларство, който излиза през 1904 година. С него се уреждат важни въпроси във връзка с развитието, подпомагането и покровителството на пчеларството. Това е първият закон по пчеларство не само у нас, но и в Европа.

Шестият пчеларски събор, който се е състоял през 1909 г., се обявява за юбилеен и на него се чествува 10-годишнината на пчеларското дружество. Издаден е специално подреден юбилеен сборник с някои нови материали. Броят на членовете на дружеството вече нараства на 890, които притежават около 300 000 пчелни семейства. От тях 38 250 са в разборни кошери. Създадени са и 43 пчеларски клона в страната.

На Седмия пчеларски събор (1911 г.) Дружеството на българските пчелари прераства в Български пчеларски съюз.
Пчеларските клонове в страната стават равноправни дружества наред с централното- в София. Това помага да се създадат много нови 
дружества и да се увеличи броят на техните членове. Пчеларският съюз организира пчеларите, които вземат дейно участие във всички международни конгреси и изложби, където достойно представят пчеларството и заслужено получават много първи награди.

Българската пчеларска организация е изиграла голяма роля за учредяването и укрепването на Всеславянския пчеларски съюз. Идеята за неговото създаваме възниква в София през 1909 г. на юбилейния събор на пчеларското дружество, на който присъствуват много делегати от славянските страни. Първият събор на славянските пчелари се е състоял в София през юни 1910 година. Дните на събора се превръщат във вълнуваща манифестация на славянското единство и братство. Задачата на съюза е да развива взаимна помощ между славянските пчелари и пчеларски организации в защита на техните интереси. За председател на всеславянския съюз е избран известният руски професор Н. М. Кулагин, а за секретар — преподавателят от Софийския университет П. И. Бахметнев.

На Втория всеславянски пчеларски събор в Белград през 1911 г. присъствуват 156 българи, а на Третия, който се е състоял в Москва през 1912 г., участвуват 120 души, представители на Българския пчеларски съюз. Междусъюзническата война опорочи идеята за славянското братство. Българските пчелари отказаха да участвуват в насрочения през 1914 г. конгрес.



През 1927 г. се провежда Четвъртият всеславянски конгрес по пчеларство в Прага, през 1929 г. — Петият в Полша, през 1934 г. — Шестият в Белград и през 1937 г. — Седмият в София. След Октомврийската революция съветските пчелари вече не участвуват в конгресите, което омаловажава значението им защото не присъствуват пчеларите от най-голямата славянска страна. 

Българската пчеларска организация осъществява редица организационни мероприятия по подготовката и широко разгласява взетите решения.
След Първата световна война силно се развива идеята за кооперативното движение у нас. Още през 1915 г. 13 пчелари решават да поставят началото на пчеларска кооперация. Започналата война осуетява тази идея. През 1920 г. се учредява пчеларската кооперация “Нектар”. 

Съюзът на българските пчелари остава да съществува наред с кооперация „Нектар“, но както съюзът, така и кооперацията съществуват формално, без да могат да развиват някаква дейност. По инициатива на известния кооперативен и пчеларски деятел Марко Вачков през ноември 1920 г. в София се събират група пчеларски дейци и решават Съюзът на българските пчелари и кооперация „Нектар“ да се слеят.

Кооперация „Нектар“ изиграва голяма и полезна роля за развитието на пчеларството. Тя създава свои работилници за инвентар, за восъчни основи и др., осъществява редица полезни инициативи от стопански, организационен и просветен характер, доставя пчелни майки, семена от медоносни растения, урежда изложби и създава посмъртна каса. 

Въпреки че дейността на кооперация „Нектар“ не е малка, на конгреса през 1930 г. се отчете, че тя е развила слаба организаторска и просветна работа, а е насочила вниманието си само към стопански мероприятия. През 1921 г. кооперацията е имала 311 членове, през 1925 г. — 1405 и през 1939 г. — 5000.

През 1927 г. бе изработен примерен устав на пчеларските дружества. В основата му се поставя просветата, организирането “на пчеларски дружества, разширяването на медоносната база, борбата с болестите, снабдяването с инвентар и др.

Докато през 1930 г. в страната е имало около 60 пчеларски дружества, през 1934 г. те са вече 410. Дейността им става все по-разнообразна. Много от тях уреждат изложби, вечеринки, създават дружествени пчелини и т. н., с цел да се повиши пчеларската култура на членовете.

Въпреки полезните инициативи на кооперация „Нектар“ тя имаше и врагове. Водени от користни и кариеристични подбуди, някои от нейните членове, предимно търговци на восъчни пити и инвентар, се мъчеха да спънат нейната стопанска дейност. През 1934 г. тази група, която имаше влияние сред пчеларите, се отцепи от кооперация „Нектар“ и се провъзгласи за пчеларски съюз. Наистина през 1937 г. тя наново се приобщи към кооперация „Нектар“, но не престана да внася разногласия сред пчеларите. В навечерието на Втората световна война през 1939 г. тази група свика събор от 29 души и реши да се създаде „клонов пчеларски съюз“ към земеделските задруги. С това се целеше и тази стопанска организация да се сложи под контрола на правителството.

​
​​През периода на антифашистката борба двубоят между кооперацията и съюза се отрази твърде зле върху развитието на пчеларството. Грижите на държавата за този отрасъл обикновено са били резултат от енергичните настоявания от страна на отделни прогресивни пчелари. Дейността на дружествата и на кооперация „Нектар“ се парализира. Стопанските и политическите затруднения още повече влошават положението на пчеларството. Липсата на инвентар, на захар и мобилизацията доведоха до значителен упадък на пчеларството.

През първите десетина години след Деветосептемврийската победа пчеларската организация и самото пчеларство не можаха да се заздравят. 

Тежките последици от войната се изживяха трудно. Влизането на пчеларските дружества в образувания по това време Общ земеделски професионален съюз попречи на самостоятелния им живот.

Наред с големите задачи, които трябваше да се решават партията и правителството не забравиха и пчеларството. През 1956 г. МС издаде постановление „За по-нататъшното подобряване на пчеларството“. То и последвалите го редица нормативни документи поставиха пчеларството на здрави организационни стопански основи. В т. 2-ра на постановлението се казва: „разрешава се образуването на пчеларски дружества със задача да пропагандират и да подпомагат членовете си в изучаването на опита и постиженията на първенците пчелари у нас и в чужбина“.

През годините на народната власт се осъществи мечтата на пчеларите за създаване на опитна станция. През 1951 г. в София бе създадена Опитна станция по пчеларство, а по-късно — отдели във Видин и Смолян. Те оказаха голяма научна и организационна помощ на общественото и на любителското пчеларство. Създадоха се и майко- производителни стопанства, които сега имат възможност да доставят годишно 50 000 висококачествени пчелни майки. Към ЦКС се създаде предприятие „Нектаркооп“, което изкупува пчелните продукти и организира производството и търговията с пчеларски инвентар. 

Създадоха се големи кооперативни пчелини, а през последните години се изградиха и междукооперативни пчеларски предприятия. Издаде се много литература по различни въпроси на пчеларството, а от началото на 1955 г. започна да излиза списание „Пчеларство“, което продължи традициите на сп. „Пчела“. Всичко това съдействува за подобряване и за укрепване на пчеларството и го поставя на широка научна основа, за което мечтаеха основателите на Дружеството на българските пчелари.

Централният съвет по пчеларство има значителен дял за бързото развитие на пчеларството. Чрез дружествата и окръжните съвети по пчеларство научните постижения и челният опит стават достояние на пчеларите и се въвеждат в практиката. Основното ядро на пчеларската организация са дружествата. Сега в нашата страна има 1800 дружества с около 70 000 членове. Структурните изменения в селското стопанство наложиха в някои окръзи да се изградят районни пчеларски съвети за по- близка помощ на дружествата.

На всеки три години се свиква Национална конференция по пчеларство, на която се анализира организационното състояние на пчеларството и се приемат решения за неговото по-нататъшно укрепване. На тези конференции се избира Централен съвет по пчеларство. В него влизат научни работници, най-добрите пчелари и пчеларски деятели от окръзите, отговорни служители от различни ведомства и др. Това съдействува за обединяването на всички, които имат отношение към пчеларството. Към Централния съвет по пчеларство работят комисии по различните проблеми на пчеларството. България е членка на Апимондия.

Пред нашето пчеларство сега стоят за разрешаване важни проблеми: да се увеличи продукцията, да се подобри качеството и да се снижи себестойността й; да се разшири медоносната база; да се механизират някои процеси; да се повиши производителността на труда; да се развие общественото пчеларство; да се повиши културата на пчеларството и широко да се внедряват техническият прогрес, постиженията на науката и челният опит. 

Ролята на нашата пчеларска организация става по-отговорна и в много моменти решаваща. Това изисква да се подобри работата на ЦСП, ОПС и на пчеларските дружества, да се организират и мобилизират всички пчелари.
През своя дългогодишен живот пчеларската организация в България е срещала много трудности. През този период са решени много проблеми, но изникват нови. Чествувайки 75-годишнината на пчеларската организация и 30-годишнината на социалистическата революция у нас, ние се задължаваме да укрепваме организацията, да повишаваме културата на пчеларството, да го издигаме на световно равнище.