Влияние на пчелната отрова върху възпалителния процес

pchelna-otrova1Данните от фармакологичното проучване на пчелната отрова показват, че тя съдържа компоненти, които проявяват свойствата както на стероидиите, така и на нестероидните противовъзпалителни средства.

Стероиден противовъзпалителен ефект. Стероидният противовъзпа­лителен ефект се осъществява чрез стимулирането на хипофизо надбъб­речната система, съпътствано от освобождаването на надбъбречнокоров хормон в кръвта. При повторно инжектиране се наблюдава т.нар. ефект на повторно внасяне, като нивото на плазмения кортизол се повишава наново и се задържа високо в следващите 25 – 30 дни. Трябва да се отбележи, че активността както на самата отрова, така и на компонентите й мелитин и апамин, се осъществява чрез активиране на най-горните отдели на хипофизо надбъбречната система, т.е. на централно мозъчните структури, регулиращи функцията на хипофизата.

Това създава съществени предимства на пчелната отрова пред аденокортикотропния хормон (АКТХ) и глюкокортикосте-роидните препарати, тъй като отсъства страничният ефект от прило­жението им, като например инактивизиране на хипофизата от АКТХ и на кората на над бъбреците от глюкокортикостероидите.

Към противовъзпалителната активност на пчелната отрова от стероиден тип се прибавя едновременното секретиране на адреналин, който, освен че намалява вазодилатацията при възпалителния процес, но намалява и пропускливостта на капилярите и диапедезата на левкоцитите. Адре­налинът увеличава също стабилността на лизозомните мембрани, а колко­то те са по-стабилни, толкова по-слаб е възпалителният оток. Известно е, че адреналинът също стимулира синтезата на глюкокортикостероидите.

Мелитинът, апаминът и протеазният инхибитор проявяват потискащ ефект върху имунния отговор чрез стимулирането на хипофизонадбъбречната система. Имуносупресивното действие на глюкокортикостерои­дите е отдавна известен експериментален и клиничен факт. Те потискат пролиферацията и властната трансформация на лимфоцитите в тъканни култури и намаляват броя на лимфоидните имунокомпетентни клетки в костния мозък на ревматично болните.

Нестероиден противовъзпалителен ефект на пчелната отрова. В ме­ханизма на действие на пчелната отрова и на нейните компоненти мелитин, апамин, адолапин, МСД-пептид и протеазен инхибитор като нестероидни противовъзпалителни средства участва свойството им да предпазват се­румните протеини от денатуриращите фактори.

Шкендеров използва при експериментални условия като денатуриращи фактори високите и ниските температури, ултравиолетовите лъчи и др. Той установява, че мелитинът и апаминът имат защитен ефект особено срещу топлинната денатурация, която се потиска в 65 % от случаите, и по-слабо към ултравиолетовата, която се потиска при 30 % от случаите. Това защитно действие при пчелната отрова е по-силно изразено, отколкото при други нестероидни противовъзпалителни средства. Оптималната моларна концентрация за мелитина и апамина при защитата на албумина е около 10-7 М, докато за другите противовъзпалителни средства е около 10-3 М, т.е. 1000 пъти по-голяма. Последните проявяват най-силен защитен ефект спрямо албумините, като действието им върху гамаглобулините е твърде слабо. Повечето от тях не защитават алфа и бетаглобули­ните от денатурация. Мелитинът и апаминът, напротив, проявяват най-силен ефект върху гамаглобулините, като потискат в по-малка степен и денатурацията на алфа и бета глобулините.

Други компоненти на нестероидното противовъзпалително въздей­ствие на пчелната отрова са противокомплементарното действие, блокира­нето на агрегацията на еритроцитите, потискането на фагоцитарната актив­ност на левкоцитите и на миграцията на макрофагите, инхибирането на циклооксигеназата и провъзпалителните протеази, противосеротониновото действие, намалението на пропускливостта на съдовете и пр. По този начин се блокират голяма част от елементите на възпалителния процес. Противо­възпалителната активност на пчелната отрова и нейните компоненти е по­твърдена чрез потискане развитието на експериментални модели на възпа­ление, предизвикано от различни агенти, като простагландин, серотонин, карагинин, брадикинин, хистамин и др.