С пчелната отрова, приложена в малки дози, се постига ясно изразе­но хипотензивно въздействие. При това понижението на кръвното наля­гане има периферен характер и се обуславя от разхлабващото й действие върху гладката мускулатура на съдовата стена. При локално приложение, действайки по нервнорефлекторен път, тя предизвиква силна, дълбо­ка местна хиперемия, с което се подобрява локалното кръвообращение и разнасянето на възпалителните и отпадните продукти. При изследване на хемолитичната активност на пчелната отрова in vitro, както и на някои изменения в микроциркулаторните показатели върху пиални съдове на опитни животни се установява, че пчелната отрова дори в минимални дози притежава висока вазомоторна активност, чия­то величина и направление са в зависимост от концентрацията на отрова­та. Пчелната отрова води до значително увеличение на обемната скорост на коронарното кръвообращение при едновременно намаление на артериал­ното налягане. Друг интересен факт е особеността на отровата да разши­рява съдовете на мозъка. Така на фона на спадането на артериалното наля­гане, предизвикано от действието на пчелната отрова, настъпва значително увеличение на обема на кръвта, протичаща през мозъчните кръвоносни съдове. Това се осъществява не само от директното влияние върху съдо­вите стени, но се дължи на сложни рефлекторни реакции, възникващи при участието на специализирани рецептори на кръвоносната система и зави­сещи от употребената доза отрова. Многократно задълбочено е проучван проблемът за антикоагулационното действие на пчелната отрова. Комплексната пчелна отрова и особено мелитинът предизвикват пряка хемолиза на еритроцитите. В Резултат на повреждане на повърхностната им мембрана се освобождават еритроцитни фактори, които влияят върху процесите на съсирването. Днес е доказано, че пчелната отрова влияе не само на еритроцитите, но и на плазмените съставки чрез инактивизацията на коагулационните фактори участващи в образуването на активния тромбопластин. Както твърди Омаров, може да се приеме за доказано свойството на пчелната отрова да активира in vivo и in vitro фибринолитичната активност на кръвта. Според Шкендеров съдържащият се в пчелната отрова протеазен инхибитор потиска действието на плазмина. Този факт е от голямо значение за профилактиката на предемболичните състояния и лечението на болни с атеросклероза и тромбоемболична болест. Пчелната отрова води до значително увеличение на обемната скорост на коронарното кръвообращение. Американски автори експери­ментират върху маймуни, внасяйки пчелната отрова директно в коронарното кръвообращение. Те установяват повишение на честотата на сърдечните удари (фреквенцията) с 50 % и на силата на контракциите на сърцето със 150 %. Някои компоненти на пчелната отрова имат антиаритмично и бетаблокиращо действие. На тази основа е създаденият от тези автори препарат кардиопеп. Чернов извършва наблюдения при експериментално по­лучена некроза на миокарда у опитни животни, на които е въздействано с препарата апизартрон (Apisarthron, ГДР). В резултат на експеримента авторът установява, че отровата изменя активността на изследваните от него ферменти (цитохром-С-оксидаза, дезоксирибонуклеаза и ацетилестераза) с тенденция за нормализиране дейността на функционалните систе­ми на клетките на увредените миокард, черен дроб и мозък. Същият автор в друг експеримент проследява развитието и изхода на експеримен­тален миокардит у 115 заека. Той установява благоприятни електрокардиографски и параклинични резултати след въздействието с пчелна отрова (препарата апизартрон). При морфологичните изследвания наблюдава незначи­телни изменения до пълно отсъствие на склеротични (ръбцови) промени в миокарда на опитните животни за разлика от животните, на които не е бил инжектиран препаратът от пчелна отрова. При комбинацията на пчелно млечице и пчелна отрова се получават много добри резултати.