Млечицето има много богат състав, предимно белтъчно- витаминен. То съдържа и другите основни вещества, необхо­дими за изграждането на живия организъм — мазнини, въгле­хидрати и минерални соли. Съставът му се из­меня в зависимост от възрастта на личинките. Отделните автори дават различни, но близки цифри за неговия състав. В белтъчния състав на млечицето са открити общо 22 заменими и незаменими аминокиселини — гликол, цистеин, хистидин, лизин, валин, левцин, изолевцин, треонин, сернн, метионин, глутаминова киселина, глутамин, аспарагин, аспарагинова кисе­лина, аргинин, фенилаланин, триптофан, пролин, оксипролин. На тях се дължи неговата висока хранителност и биологична активност. Освен това млечицето е извънредно богато на витамини. Според съветските автори Зеболд, Виноградова и др. витамин­ното съдържание на пчелното млечице в мг, отнесено към 1 г прясно млечице, е следното: В, (тиамин) — 1,2—1,3; В, (рибо- флавин) —6—8 мг; В_в (пирндоксин) — 2—10 мг; никотинова киселина — 48—125 мг; фолиева киселина — 0,5—2,2 мг; биотин 1,6—4 мг; инозит — 78 —150 мг; пантотенова киселина — 180—200 мг; аскорбинова киселина (витамин С)— 2—4 мг¹ В₁₉— 150 мг. Голямо значение има богатото съдържание на пантотенова киселина, необходима за обмяната на веществата както на низшите, така и на висшите животни. Нейното значение за развитието на самата личинка се вижда от това, че в млечицето тя се съдържа в 10 пъти по-голямо количество, отколкото в пиргата и в цветния прашец, които са основни източници на витамини за пчелите. Предполага се, че младите пчели кърмачки имат способност да натрупват пантотенова киселина, която получават с храната или синтезират от други вещества. Биохимичната основа на този процес не е още изяснена. Майчината личинка получава по-голямо количество панто­тенова киселина, отколкото личинките на пчелите работнички. Изследванията на млечице от 3-дневна личинка на пчелите ра­ботнички и от майчини личинки са показали, че майчиното млечице съдържа средно 140 мг, докато пчелното съдържа само 35 мг пантотенова киселина. В своите изследвания Вивера и Бок установяват, че пчели, които получават белтъчна храна и пантотенова киселина, имат по-силно развити глътъчни жлези и произвеждат повече мле­чице. Това показва, че именно там се произвежда пантотеновата киселина. Същото се получава и с пчели, към чиято храна се прибавят квасни дрожди. Съдържанието на никотинова киселина е 1,5 пъти по-го­лямо в майчиното млечице, отколкото в млечицето за пчелите работнички. Различният състав на млечицето от майчините килийки и от килийните на пчелите работнички дава основание да се прави разлика между майчино и пчелно млечице. Изобилието от биологично активни съставки в маточното млечице не се изчерпва само със споменатите вещества. В него се съдържат още ацетилхолин (0,8—1,2 мг/г), холинестераза, фосфор (0,68°/о), сяра (0,38%), желязо, цинк, кобалт, различни ферменти, хормоноподобни и други вещества (общо 3,9%). j Млечицето съдържа някои странични примеси — зърна от пра­шец, восък, частички от кожици на личинките. Напоследък в него се откри декаокси-Д²-деценова киселина. Тя е изолирана в 1957 год. от носителя на Нобелова премия Бутенанд и от Ремболд. По химичен строеж тя се отнася към ненаситените карбонови киселини. Получена е и в чист кристален вид и се използува за лечението на ракови заболявания. Затова някои предполагат, че и млечицето може да има противораково дей­ствие. Млечицето е първият естествен продукт, в които е от­крита тази киселина. Тя се отделя от мандибуларните жлези на младите пчели. Бердас съобщава за наличие на радон в прясното маточно млечице. Данните за разликата в състава на маточното млечице, от една страна, и пчелното и търтиевото млечице, от друга, могат до голяма степен да обяснят различията в биологията на май­ката и на пчелите работнички. Освен това не само качествено, но и количествено млечицето в майчините килийки се разли­чава от млечицето в килийките на пчелите работнички и търтеите. Докато в майчината килийка има около 200—300 мг млечице, то килийната на пчелите работнички има само 2—3 мг, а на търтеите — до 10 мг. Още преди 300 години холандският естествоизпитател Свамердам обърна внимание на голямата важност на маточното млечице за оформяване на майката в кошера. Заради неговата изключителна важност за пчелата майка още в края на XVIII век Франсоа Хубер го нарекъл „желе-роаял“ (царска храна). Под влияние на млечицето обмяната на веществата у пче­лата майка протича извънредно интензивно. За 5—5,5 дни май­чината личинка увеличава теглото си 3000 пъти, а личинката на пчелата работничка — само 1500 пъти. Майката постига пъл­ното си развитие за 16 дни, докато пчелата работничка се раз­вива за 21 дни, т. е. с 25% по-бавно. Продължителността на живота на майката е 40 пъти по- голяма, отколкото на пчелите работнички. Тя живее от 3 до 5 години, докато пчелата работничка живее през лято го 35— 40 дни, а през зимата от 6 до 9 месеца. Майката се отличава и със силно развитата си полова система, която осигурява оплождането й и яйценосенето. През лятото, в периода на усиленото яйценосене, майката снася всекидневно от 1500 до 2000 яйца, а за цялото време около 200 хиляди. Това количество надминава стотици пъти собственото й тегло. През летния сезон тя изяжда огромни количества маточно млечице, което й се доставя от пчелите кърмачки направо в хоботчето. Млечицето, което тя изяжда, надминава повече от 200 пъти нейното тегло. Само за едно денонощие изяжда по­вече млечице, отколкото тежи тя самата. Това дава основание да се твърди със сигурност, че всички качества на майката се дължат само на млечицето. Докато майката се храни непрекъснато с маточно млечице, личинките на пчелите работнички от 3-ия ден нататък, а на търтенте от 4-ия ден започват да се хранят само с т. нар. кашнца. Тя представлява смес от мед и прашец и има следния състав в проценти: 1) за личинките на пчелите работнички— вода 23,5%, белтъци 27,9%, масти 3,4%, въглехидрати 45,2% 2) за търтиевите личинки —вода 25,1%, белтъци 3 1 ,6%, масти 4,8% и въглехидрати 38,5%.