Микроскопско изследване – част 2

med_24Значително по-трудно се определя растителният произход, т. е. пропорциите нектар, с които отделните растения участву­ват в получаването на даден вид мед. Трудностите са свързани с това, че някои растения имат много прашец, но не отделят голямо количество нектар, други са много нектароносни, чр имат малко полен.

Например медът от някои растения (ака­ция, лавандула, липа) с обилно нектароотделяне съдържа срав­нително малко полен от тях. Количеството на полена в меда зависи и от водното съдържание на нектара, отдалечеността на кошера от източниците на нектар, технологичните процеси при преработката на меда и т. н. Поради тези причини про­центното съдържание на различните видове полен в даден мед много често не отговаря на участието на съответното растение при получаването на меда.

Поленовият анализ бива качествен и количествен. При ка­чествения анализ се определя видовият състав на поленовите зърна, а при количествения се отчита процентното участие на всеки вид полен и броят на зърната в 1 или в 10 g мед. Прие­то е да се смята, че даден вид мед е монофлорен, т. е. произхож­да от едно растение, ако поленът от това растение съставлява не по-малко от 45% от всичкия полен. Някои видове мед (кестенов) съдържат над 90% полен от даденото растение. Други видове (акациев, липов, от салвия) имат малко поленови зър­на и се приемат за монофлорни, ако съдържат 20—30% по­лен от тези растения, а лавандуловият мед и медът от цитру­сови растения — 10—20%.

Освен полен в пчелния мед се съдържат и други неразтво­рими съставки, които подлежат на микроскопско изследване.

Мановият мед съдържа водорасли и спори на плесенни гъби, които попадат в него главно от повърхностната флора на листа­та на широколистните и иглолистните растения, откъдето се събира този вид мед. Други съставки на седимента са дрожди, восъчни и хитинови частици, части от пчели, плесени и др.

Методиката за приготвяне на микроскопските препарати за поленов анализ се състои от следните операции:

  • разтваряне на 10 g мед в 20—30 cm3 дестилирана вода;
  • центрофугиране за 10 min при 3000 min-1;
  • промиване на седимента с вода и ново центрофугиране;
  • пренасяне на седимента върху предметно стъкло и заливане със смес от глицерин и желатин и поставяне на покривно стъкло.

При някои методи седиментът отначало се обработва с ледена оцетна киселина, а след това — със смес от оцетен анхидрид и концентрирана сярна киселина. Понякога се използува само концентрирана сярна киселина. Пре­паратите може да се оцветят с основен фуксин.

Когато се определя общото количество поленови зърна, сухият седи­мент се разрежда с определено количество глицерин. След това с камера за броене на кръвни клетки се отчита броят на поленовите зърна в опре­делен обем и чрез преизчисляване се намира броят им в 1 или в 10 g мед. Абсолютното количество поленови зърна е различно в отделните видове мед. Бедни на полен са акациевият, лавандуловият и мановият мед, а богати — кестеновият и др. Броят на зърната в 10 g мед варира от 2000 до над 100 000.

Трайните еталонни препарати от цветен прашец се приготвят, като се взема полен от съответното растение и се поставя на предметно стъкло. Намокря се с капка дестилирана вода, подсушава се и се фиксира с капка чист или слабо оцветен с основен фуксин спирт. Препаратът се покрива с глицерин-желатин, поставя се покривното стъкло и след 3—4 дни краи­щата на покривното стъкло се уплътняват с канадски балсам.

За да се определи процентното съдържание на различните видове полен в меда, обикновено се броят от 200 до 300 зърна.