Петгодишният опит на Рукс (1978) от лекуването на брон­хит и, появили се като усложнения на хронични пневмонии при деца, показва, че най-добри резултати се получават от ком­бинираното прилагане на антибиотици и прополис. Група от 32 деца с такива бронхити имали в храчките си микроорганизми, чувствителни към действието на антибиотиците. В резултат на лекуването им с антибиотици и с прополис (аерозол с 10%-ов воден разтвор) се постигнало оздравяване за 4—6 седмици. Дру­ги 21 деца с чувствителни към антибиотици микроорганизми би­ли излекувани само с антибиотици след продължително лече­ние — за 8—12 седмици — и при 9 от тях по-късно се появили повторни тежки пневмонии. Група от 28 деца с резистентни към антибиотици микроорганизми в бронхите били лекувани само с прополис — аерозол и вътрешно (3 пъти по 10—35 капки 30%-ов свиртен разтвор). Лечението им завършило успешно след 10—16 седмици. В резултат на системното лечебно и профилактично прило­жение на комбиниран препарат от прополис и лечебни растения в детски санаториуми с 208 деца се намалили обострянията при хронични пневмонии от 11,5 на 0,5% и на бронхиална астма от 12 на 1%, острите заболявания на дихателните пътища от 18 на 5,3% и изписваните без подобрение от 9 на 1,5%. Профилактичното приемане на препарата през ап­рил—юни от група медицински работници намалило трудовите загуби във връзка с простудно-инфекциозните заболявания всред тях за този период на 7 човекодни, докато контролната група, която не получавала прополисовия препарат, имала за­губа 61 човекодни. Антнмикробните и антивъзпалителните свойства на прополи­са се проявяват отчетливо при лекуване на хронични гнойни възпаления на средното ухо. След про­миване или тампониране на ухото с 20—30%-ов спиртен разтвор от прополис в продължение на 7—15 дни гнойните секреции спи­рали и се възстановявал нормалният вид на лигавицата. Лече­нието ускорявало зарастването на тъпанчето. По данни на Качниц (1976) слухът на повече от 100 болни, лекувани с прополис, се подобрил значително при 85% от тях. Мнхайлеску (1976) при лечение на болни от бронхиал­на астма е използувал плацебо с отчитане на резултатите при условия па двоен сляп опит и е получил данни за благо­приятно въздействие на прополиса върху заболяването само ко­гато се комбинира с химиотерапевтични лекарствени средства. Антимнкробното действие на прополиса срещу причинителя на туберкулозата е дало основание на някои лекари-фтизиатри (специалисти по туберкулоза) да го използуват за лекуване на различни форми на туберкулозното заболя­ване. Каримова и сътр- публикуваха през 1971 г. резултатите си от лечението с различни прополисни препарати и антибиотични лекарства на 147 туберкулозно болни. Повечето от бол­ните били „запуснати случаи“, лекувани безуспешно преди това с възприетата противотуберкулозна терапия. Тридесет болни с фибро-кавернозна туберкулоза на белия дроб приемали през устата краве масло с 15% прополис и каверните на 19 от тях се закрили след 4— 10-месечно лечение. Други 20 болни с фибро- кавернозна туберкулоза приемали вътрешно 20%-ов водно-спир­тен разтвор от прополис, но лечебният ефект на тази форма на препарата бил по-слаб — каверните само на двама били закри­ти, а при останалите размерът им и общата интоксикация на­малели значително. От 40 болни с дисеминирана белодробна туберкулоза, лекувани с прополисово масло и спиртен разтвор от прополис, у 33 значително се намалили размерите на тубер­кулозните огнища. Прополисовото лечение дало добър резул­тат при 12 болни от туберкулоза на бъбреците и при 26 болни от туберкулозни бронхо- и лимфоаденити. Авторите третирали локално поражения на бронхите с трахеално вливане след брон- хоскопия на 10%-ов воден разтвор от прополис. Едновременно прилагали и антибиотици. Специфичните поражения на бронхи­те при всички 14 лекувани болни зараснали гладко след 2—3 месеца. Те препоръчват прополисовите препарати при ком­плексно лечение на туберкулозата и по-специално при случаите, неподдаващи се на лекуване с антибиотици. Лекуването на възпалителни процеси в устна­та кухина с разтвор от пчелен клей се използува в народ­ната медицина. В много публикации се описва опитът на клинйцисти-стоматолози при използуването на този метод. Василев и сътр. (1976) лекували с 30%-ов спиртен извлек от прополис 40 кърмачета с монилиаза — заболяване, причинено от гъби, характеризиращо се с бели налепи върху разязвена и болезне­на лигавица на устата, езика и гърлото. След 3—4 дневно по­чистване на увредената лигавица с прополисовия извлек нале­пите изчезвали и след нови 2—3 дни лигавицата оздравявала напълно. Контролна група от 35 деца със същото заболяване била лекувана с класическите медикаментозни средства — генцианвиолет, трипафлавин, нистатин. Децата от тази група оз­дравели за 10—15 дни. През следващите няколко месеца всред тях били наблюдавани чести рецидиви. Авторите препоръчват прополиса като най-подходящо средство за лекуване на монилиазата при кърмачета.