Медът е концентрирана пълноценна биологична храна, съдържаща над 300 важни за човешкия организъм вещества: въглеводороди, органични киселини и техните соли, азотни съединения (аминокиселини, белтъци, амиди, амини, мине­рални вещества, витамини, хормони, ензими), висши алкохо­ли (манит, дулцит и др.), ефирни масла, терпеноиди, стероли, липиди и др. Известно е, че главната съставна част на храната ни се състои от въглехидрати. В пчелния мед те достигат 80 - 90 %. Преобладават простите захари (монозахариди), по-малко са дизахаридите, тризахаридите, олигозахаридите, пентозите и др. Глюкозата и фруктозата са единствените монозахариди в нектарния мед, като първото място сред тях принадлежи на фруктозата (плодовата захар). Съдържанието й е 38 - 40 %. Глюкозата е представена от арабиноза, галактоза и др. В не­ктарния мед са установени минимални дози 10 дизахарида, 10 тризахарида и 2 олигозахарида. Въглеводородите в меда, осо­бено глюкозата и фруктозата, леко и бързо се усвояват от ор­ганизма на човека и са ценен енергиен материал. Един кило­грам мед дава енергия от 3150 до 3350 калории. Те се резорби­рат след фосфорилиране на чревната лигавица, когато в епи­телните клетки на червата настъпва дефосфорилиране и сво­бодните монозахариди постъпват във вена порте. С кръвта глюкозата и фруктозата се пренасят до клетките на черния дроб и периферните тъкани, където търпят различни превръ­щания. Тук една част от тях се разгражда, при което се осво­бождава голямо количество топлинна енергия, необходима за жизнените процеси на организма, а излишъкът се синтези­ра в мускулните и чернодробните клетки като резервен въгле­хидрат - гликоген (гликогеносинтеза, гликогеногенеза). Медът съдържа в малки количества захароза и малтоза, които, за да бъдат усвоени, се разграждат от инвертазата до глюкоза и фруктоза. Въглехидратната обмяна се извършва под сложна­та кортико-хормонална регулация на най-висшия отдел на централната нервна система - кората на главния мозък. В раз­личните видове мед са установени повече от 15 ензима, ката­лизиращи окислително-възстановителните, хидролитичните и други процеси. Сред тях пероксидазата, О-дифенолоксидатаза (полифенолоксидаза) и каталазата играят важна роля в процесите на тъканното и клетъчното дишане. Ензимът глюкозооксидаза катализира реакцията на окисляване на глюко­зата и освобождаване на водороден прекис, намиращ се в ес­тествения мед. Най-голямо практическо значение имат алфа- и бета-амилазата (диастаза) и бета-фруктофуранозидазата (инвертаза). Амилазата катализира разграждането на нишес­тето до дизахарида малтоза, която под влияние на ензима алфа-глюкозидаза (малтаза) се превръща в глюкоза. Захарите в меда имат редица предимства пред фабрична­та захар. За да стане пригодна за организма, захарта трябва да претърпи под влияние на съответните ензими разграждане на прости захари. Често тези процеси на разграждане обреме­няват Ензимната система на организма и ако тя не е в състо­яние да отдели необходимите за разграждането им ензими, захарите остават неоползотворени. Немският химик Браил отбелязва, че рафинираната захар дразни стомашната лига­вица на опитните кучета, като предизвиква възпалението й. Тази захар е лишена от ензими, витамини, органични кисели­ни, микроелементи и други активни биологични вещества. Ръководителят на катедрата по хранене в Лондон Джон Людкин пише, че употребата на по-големи количества захар е вред­на, тъй като повишава съдържанието на холестерина в кръвта и уврежда коронарните съдове на сърцето. Съвременната ме­дицина сочи рафинираната бяла захар за враг - 1 на днешното цивилизовано човечество главно във връзка с развитието на хипертриглицеридемия, затлъстяване, атеросклероза и коро­нарна болест. Американският физиолог Ф. Кендел в доклада си пред Световната здравна организация през 1965 г. анали­зира смъртността в 22 страни с висок жизнен стандарт, като подчертава, че основната причина за това са сърдечносъдо­вите заболявания и атеросклерозата. Изследванията са пока­зали, че заболяванията от атеросклероза и инфаркт на мио­карда са по-чести в страните, където употребата на захар е по-голяма. Като профилактична мярка Кендел препоръчва захарта да се замени с мед, който не повишава холестерина в кръвта. Джюстин Глас (Англия) смята, че ежедневната упо­треба на мед трябва да бъде златното правило на човека в борбата с атеросклерозата и инфаркта. Белтъците, които съдържа медът, играят роля на гра­дивни вещества в организма и участват в образуването на хормони и ензими. Минералните вещества също имат висо­ка хранителна стойност и изключително важна биологична композиция. Благодарение на взаимоотношението им с ре­дица ензими, хормони и витамини те влияят върху възбуди- мостта на нервната система, на тъканното дишане, на кръвообразуващите процеси, имунната защита и др. Минералните вещества са строители и защитни вещества на човешкото тяло. Това са преди всичко калцият, фосфорът, хлорът, флу­орът, никелът, желязото. Много от тях поддържат осмотичното налягане, а по такъв начин и формата на живите клет­ки, създават и поддържат подходящ химичен състав на теч­ните вещества в организма. Минералните вещества са и със­тавната част на клетките. Те вземат участие в храносмила­нето, отделянето на урина и пот и имат значение за образу­ването на ензимите и хормоните. Количеството на много от минералните вещества в меда е почти такова, каквото е в кръвта на човека. Калцият е съставна част на костите, желя­зото влиза в състава на хемоглобина и кръвта. Микроеле­ментите в меда вземат участие в нормалната дейност на много системи. Така например медта е необходима за нор­малното кръвообразуване и при недостиг се развива анемия. Йодът е необходим за нормалната дейност на щитовидната жлеза. За сметка на минералните вещества медът е храните­лен продукт с алкално действие. С това мнозина обясняват положителната роля на меда при лечението на заболявания на стомашно-чревния канал, характеризиращи се с повише­на киселинност на стомашния сок. Ензимите в меда подпомагат храносмилателните проце­си в организма, секретариата дейност на стомаха и червата, улесняват усвояването на хранителните вещества. Ако за за­куска се изяде филия хляб, намазана с мед, то тогава освен нашите собствени ензими върху разграждането на сложните хранителни вещества действат и ензимите на пчелния мед. Както вече споменахме, за подпомагане на храносмилането от голямо значение е инвертазата, тъй като тя се образува малко в човешкия организъм, и то особено при децата и ста­рите хора. Инвертазата може да се набавя чрез меда. Физиологът проф. В. Букин (ОНД) пише, че без ензими организмът не може да съществува. Той би загинал сред изобилието от храна, тъй като без ензими тя не би могла да се усвои от него. По съдържанието на ензими, както казахме, медът заема едно от първите места между хранителните продукти. Съдържащите се в меда ефирни и смолисти вещества оказват на организма леко възбуждащо действие и особено на кръвоносната и на нервната система. Медът е много поле­зен за хората на физическия и умствения труд, за слабите и възстановяващите се след тежко боледуване. Органичните киселини в меда оказват благоприятно вли­яние върху храносмилането. Те подпомагат процесите на ус­вояване на хранителните вещества, като възбуждат апетита, засилват секреторната функция на стомашната лигавица. Хранителната стойност на меда се повишава от намира­щите се в него витамини, съчетани с други необходими за организма вещества, като захари, минерални соли, ензими и др. Поради това са лесно усвоими, подпомагат обмяната на веществата и други важни за организма жизнени процеси. Използван като храна, пчелният мед се усвоява от орга­низма 100 %. Че той е пълноценна храна, показва опитът, проведен в Медицинския институт в Минесота (САЩ), където главният лекар се е подложил в продължение на 4 месеца на диета, състояща се само от мед и мляко, и се е чувствал превъзходно. Дневната хранителна доза за възрастен човек е от 60 до 100 г, разделена на няколко приема (сутрин, обед и вечер). Като храна медът може да се употребява в съчетание с други хранителни продукти, без да се подлага на термична обработка. Намира приложение и в сладкарската индустрия за направа на медени хлебчета, курабийки, торти, рола, пасти и др. С мед могат да се консервират компоти, плодове, кон­фитюри, мармалади, пюрета, сокове, сиропи, медено-плодо­ви лимонади. Медът може да се използва за приготвяне на алкохолни питиета - медовина, медени вина с френско гроз­де, боровинки, ябълки, круши, череши, медени ликьори с яго­ди, кайсии, лимони, портокали и т. н. Най-големи успехи в приложението на меда в кулинарната промишленост и в при­готвянето на безалкохолни и алкохолни напитки е постигна­ла Румъния. В Букурещ е изграден модерен медопреработващ комбинат, който произвежда за населението изброените по- горе хранителни продукти. Въпреки изключително голямото значение на меда за организма на човека, в световен мащаб неговото място в рационалното хранене е слабо изявено. Това се дължи на все още недостатъчното познаване на значението му за организ­ма, на ограниченото му производство и на високата му цена в сравнение с тази на пазарната захар.