Фармакологични свойства на пчелния мед – част 1

med_15Пчелният мед не е регламентирано лекарствено средство, обаче хилядолетният опит на народната медицина и по-новите проучвания на съвременните клиницисти му отреждат място сред природните продукти с лечебно действие.

Свойствата, на които се основава лечебното му приложение, са много. На първо мя­сто трябва да се изтъкне антимикробната и антипротозойната му активност. Активният кислород, който се отделя от постоян­но образуващия се в разтворите на меда водороден прекис, дей­ствува смъртоносно върху много видове микроорганизми.

Из­между тях са и голяма част от микробите, които причиняват възпалителни процеси по лигавиците на устата, на горните дихателни пътища и по бронхите, както и причинителите на гнойни процеси по кожата. Важно свойство на меда е и спо­собността му да унищожава едноклетъчния паразит трихомонас вагиналис, който причинява упорити хронични възпаления във влагалището на жената и в пикочния канал на мъжа. За антимикробното действие на меда допринасят и летливите антибиотични вещества, установени от Младенов и др. (1978).

Получените от Младенов резултати при опити показват, че Грам-положителните бактерии са по-чувствителни към антими- кробното действие на меда, отколкото Грам-отрицателните. Болестотворната гъба Monilia albicans не се повлияла от нито една от пробите мед. Изследваните проби мед, взети от различни райони у нас, в разреждане 1:5, а някои от тях и до 1:40 и 1;80 потискали растежа на причинителите на гнойни процеси и на възпаление на горните дихателни пътища. Най-висока антибактерийна активност срещу чревните бактерии проявили кестеновият, планинският и ригановият мед. Златистият стафилокок се повлиял най-силно от балканския, лимоновия и мащерковия мед.

В опитите на Dustmann (1976) най-висока антистафилококова активност проявил мановият мед, в който образува­нето на водороден прекис било също най-силно изразено.

В пчелния мед са установени малки количества (около 0,1%) флавоноиди. Високата фармакологична активност на флавоноидите, която се изразява в намаляване пропускливостта на капи­лярите с потискане на възпалителната реакция на тъканите, до­ри и в тези малки концентрации може да допринесе за проявява­не на антивъзпалително действие от меда. Според Виноградов и Зайцев (1964) в меда се съдържа ацетилхолин, който може да намали кръвното налягане.

От пчелния мед не са изолирани вещества със специални биостимулиращи и трофични функции, обаче са известни опити с развиващи се части на растения, чийто растеж се усилвал от прибавяния към хранителната им среда мед. Емпирично изпол­зуваното свойство на меда да ускорява заздравяването и епителизацията на раните също подкрепя възможността в състава му да участвуват биостимулатори, които са вероятно от расти­телен произход.

Пчелният мед влияе върху секрецията и моториката на сто­маха и червата. Според повечето автори той регулира двигател­ната активност на стомашно-чревния канал и предпазва от за­държане на храна и на фекални маси. Пейчев и сътр. (1976) при опити със зайци, котки, плъхове и кучета са установили стимулиране на секретирането на чревен храносмилателен сок под влияние на малки и средни концентрации мед. Най-подхо­дящ дразнител на моторната и секреторната функция на чер­вата се е оказал 12,5%-овият разтвор от мед. Високите кон­центрации мед са проявили противоположен ефект — намалили са секреторната активност на червата.

В народната медицина пчелният мед се използува за леку­ване на гастрити и язви на стомаха и на дванадесетопръстника. Този емпиричен лечебен подход беше обоснован научно и опнтно от съветския физиолог Биков, който е установил, че кучета­та, хранени с мед, отделят стомашен сок с намалена ки­селинност.

Според Младенов (1978) ежедневното консумиране на 120 g мед в продължение на 20 дни довежда до намаляване на холе­стерина средно с около 20% и до увеличаване на фагоцитната активност на белите кръвни клетки с около 7%, на хемоглобина с 10—20% и на количеството на червените кръвни клетки и на тромбоцитите. Тези данни са изведени без статистическа обра­ботка и без съпоставка с контролна група, поставена при същи­те условия (с изключение на групата, на която е изследвана фагоцитната активност).

На втория симпозиум по апитерапия в Букурещ през 1976 г. Младенов докладва за неспецифичното десензибилизиращо (антиалергично) действие на меда. От сензибилизираните с конски серум морски свинчета 96% умрели от анафилактичен шок при инжектиране на разрешаващата (приложената след курса на сензибилизация) доза конски серум. Група морски свинчета по време на сензибилизирането били третирани и с ежедневни аерозолни инхалации с 30%-ов разтвор от мед. Смъртността от анафилактичен шок на животните от тази група след разреша­ващата инжекция конски серум била по-малка — 46%. Механизмът на това действие на меда не е ясен. Възможно е да се от­нася за стресово повлияване на опитните животни от аерозолннте процедури. Отделените при това въздействие глюкокортикоиди от кората на надбъбречните жлези могат да намалят ана- филактичната реакция.