Апитоксинотерапия при заболявания на ставния апарат – част 3

Приложение на лечението с фонофореза с пчел­на отрова при болни с шийна спондилоартроза с дистрофична симптоматика (периартрит на раменната става и епикондилит на раменната кост). По своята честота периартритите на ра­менната става (ПРС) заемат важно място в патологията на рамото. Те са в етиологична връзка с шийната спондилоартроза. Характерни за периартрита на раменната става са дистрофичните процеси в околоставните тъ­кани, явили се вследствие на невроциркулаторни процеси и съдови сму­щения. Тук често се натрупват калциеви соли под форма на калцификати с различна големина и плътност. От решаващо значение за оздрави­телния процес е разкъсването на патологичната рефлекторна дъга, вклю­чена на периферно или централно ниво. Това е възможно да се осъществи чрез блокиране на вегетативните ганглии в шийната област или чрез пре­махването на мускулния спазъм в периферията. Усилията за снемането на синдрома трябва да се насочат не към самите дегенеративни изменения еоиартикуларните тъкани, а към вегетативните ганглии и източника на възбуждението – вертебралния диск.

Подобни са взаимоотношенията и при епикондилитите на раменната кост (ЕРК). Аналогично на ПРС патологичните импулси, изхождащи от патологично изменения диск, „се привличат“ от поставената под напре­жение при натоварвания най-вече от професионален характер пакетна става.

На лечение с фонофореза с пчелна отрова по обичайната методика бяха подложени общо 95 болни, 77 от които с калцифициращ периартрит на раменната става и 18 с епикондилит на раменната кост. Всички болни ПРС бяха с доказани рентгенологично калциеви отлагания в меките тъ­кани на ставата. При всички беше установена съпътстваща, изразена клинично или протичаща субклинично, шийна остеохондроза.

Клиничната картина се владееше освен от дълбокия склеротомен болков синдром още и от прогресивното ограничаване на движенията в ставата. При рентгенологичното изследване се установяваше наличие на калцификати с различна големина и плътност в областта над раменната главичка или в областта над голямото и малкото възвишение.

За отчитане на терапевтичните резултати при ПРС бяха взети пред­вид динамиката на болковия синдром, обемът на възможно осъществимо­то движение, премахването на мускулната контрактура и негативизирането на симптомите на Даубарн и Йергасон. Най-обективен показател при оценката на ефекта от приложеното лечение бяха резултатите от рентгенографиите (по време на лечението и след него). При епикондилитите за постигнатите резултати се съди по изчезването на болковия синдром, по подобряването на динамометричните данни, по негативирането на теста на Елкин и на съпротивлението.

При ПРС субективните и обективните данни изчезнаха напълно при 55 болни (71,5 %). Още към 3 — 4 процедура болките намаляха. Мускул­ната контрактура се отпускаше, а с това обемът на движенията се увели­чаваше. Абдукцията се увеличи средно с 60°. Симптомите на Даубарн и Йергасон в хода на лечебната серия се подобряваха. Обратното развитие на калцификатите в меките тъкани бе проследено по време на лечението и след него при 40 болни. При 36 от тях (90 %) след приложеното лечение с пчелна отрова калцификатите бяха изчезнали напълно. Установихме, че успоредно с клиничното подобрение се резорбират и калциевите ядра, като в края на лечението се постига пълно анатомично възстановяване, доказано рентгенологично.

При 15 болни с ПРС (21 %) лечебните резултати се изразиха в стихва­ме на болковия синдром, останаха обаче известни по-големи или по-малки ограничения в движението и атрофии в мускулатурата. Това бяха главно болните, дошли за лечение в късните стадии на заболяването или провеж­дали преди това дълго време рентгено и физиотерапия, при които кал­циевите ядра бяха добили особено голяма плътност. При 7 от болните не се постигна положителен резултат.

При катамнезните проследявания на 55 болни с ПРС (направили общо 81 контролни прегледа за период от 1 до 3 години) се установи за­държане на благоприятните резултати при 77 прегледа, като при 4 от болните благоприятният ефект, получен към края на лечението със фонофореза се беше изчерпал. От 18 болни с епикондилит на раменната кост 16 завършиха лечението си с една серия, а 2 – проведоха втора с цел стабилизиране на получените резултати.

При 8 болките бяха изчезнали напълно, движенията в па­кетната става бяха свободни, тестът на Елкин беше отрицателен, екстензорите на лакътя при натоварване — неболезнени. Силата на лявата ръка бе­ше равна на силата на дясната. При 6 болни бе постигнато частично подо­брение, а 4 не се повлияха от лечението.

Болна –  С. А. Н., 58 г., учителка. От една година се оплаква от болки във врата, които се предават към дясното рамо. Болките са непостоянни, тъпи, усилващи се при прекомерна писмена работа. Една седмица след прекаран грип съществуващите болки в дясното рамо се засилват извънредно много и се разпространяват към вра­та и лакътя. Движенията в раменната става са ограничени до пълно обездвижване.

Обективни данни. Десният горен крайник е в принудително поло­жение. Съществува палпаторна болезненост под раменния израстък. В същата област се установява ,,островче“ на кожна хиперестезия. Движенията на раменната става осъществяват до 15°. Свободни махаловидни движения. Симптомът на Даубарн е положителен.

Параклиничните изследвания са в границата на нормалното. На рентгеногра­фия на раменната става се установява голяма плътна сянка в меките тъкани над го­лямото възвишение. Има данни за артрозни изменения. Рентгенографията на шийна­та област показва намаление на шийната лордоза, стеснение на диск С5—C6 и нали­чие на остеофити. Клинична диагноза: шийна остеохондроза, рамо-лопатъчен син­дром, калцифициращ периартрит на раменната става вдясно.

Лечение. Болната проведе курс на лечение (от 12 процедури) с пчелна отрова чрез прилагане на полуфонофоретична яка (интензитет на звука / =0,5 т 1 о W/cm2). Още към 5 — 6-ата процедура болките започнаха да стихват, a към12-ата почти напълно изчезнаха.

На контролния преглед 15 дни след завършване на лечението болната съобща­ва, че болките в рамото са изчезнали. Те се появяват само при прекомерно натовар­ване и умора, но са по-слаби. Три месеца след първата е проведена втора серия фоно­фореза с пчелна отрова с цел стабилизиране на получените резултати. Петнадесет дни след нея на контролната рентгенография се установява пълно разнасяне на калцификата. Болната е клинично здрава.

Болна –  М. Г., 50-годишна, продавачка. Изложена е на чести простудни влияния и професионално обременяване. Приложено е лечение с фонофореза с пчелна отрова след безуспешна физиотерапия.

Обективни данни. Цервикоартроза и периартрит на лявата раменна става. Рентгенологично: значителен калцификат в меките тъкани на лявата раменна става.

Лечение. Проведохме лечение в две серии, но още след първата серия на­стъпи субективно и обективно подобрение. На контролната ренгенография 15 дни след първата серия калцификатьт е с намалени размери и с не толкова плътна кон-систенция, както преди лечението. Месец и половина след първата серия е прило­жена втора, която наложи пълно изследване. От повторно направената рентгено­графия се вижда, че калцификатьт е напълно разнесен. Болната е проследена в про­дължение на 6 години, като оплакванията не се възобновяват.

Болен –  X. К., 32-годишен, шофьор. Оплаква се от силна болка в пакетната ста­ва на ограничен участък от предно-външната и повърхност в продължение на 4 — 5 седмици. Болката се явила постепенно и впоследствие се усилила. Движенията в ста­вата се затруднили.

Обективни данни. Силно изразена болезненост при натиск на външния епикондил . Пасивни движения — неболезнени. Характерна болка при изследване срещу съпротивление. На рентгенографията: артрозни изменения и лека сянка в ме­ките тъкани на ставата. Клинична диагноза: епикондилит на раменната кост.

Лечение. Първоначално бе приложено лечение с микровълни, което обаче завърши безуспешно. Петнадесет дни след това болният бе лекуван чрез фонофоре­за с пчелна отрова — 12 процедури по 5 — 12 мин при / на звука 0,3 — 0,5 W/cm2. Курсът завърши успешно. Един месец след първата серия на контролния преглед болният няма никакви болки. Два месеца след първата бе проведена втора серия с цел стабилизиране на получените резултати.

Болният е проследен в продължение на 5 години, като през това време благо­приятният резултат се задържа.

Приложение на лечението с фонофореза с пчел­на отрова при болни с гръдна спондилоартроза. Че­стотата и клиничната изява на гръдната локализация е сравнително по-ряд­ка и се дължи на факта, че остеофитите в тези случаи са насочени напред и рядко се съпровождат с артроза на ребренопрешленните стави, което всъщност обуславя стеснението на интервертебралния отвор.

Клинично при всички болни с дорзоартроза тя се проявяваше с болков синдром от типа на дорзалгията или междуребрената невралгия. При локализация на дегенеративния процес във високите отдели на гръбначния стълб (Д3 — Д5) наблюдавахме висцералгии от типа на псевдокардичните кризи. При поражение на долните гръдни отдели (Д8 — Д10) освен локалните болки в гърба трима от болните имаха също оплаквания от страна на стомаха и червата, изразени като висцералгии и дискинезии.

Всички болни (общо 38 на брой) бяха с рентгенологично потвърдени диагнози. При 10 от болните, лечението с фонофорезата бе комбинирано с ултравиолетови еритеми, при трима — с електрофореза с пчелна отрова, а при други трима — с инжектиране в областта на гръбначния стълб на препарата меливенон на база пчелна отрова. При 24 от болните лечението завърши напълно успешно, при 10 с подобрение, а при 4 (10,6 %) — без ефект. Лечебните резултати преценявахме по изчезването на вегетативния или коренчевия синдром, по заличаването на акроостеопатията, нормализирането на мускулния тонус и по одобряването на подвижността на гръбначния стълб, обективизирано чрез теста на От. Може със сигурност да се твърди, че вегетативната болка се повлиява много по-рано и по-пълно, отколкото радикулерната. Болните със абдоминални висцералгии се повлияваха по-слабо, отколкото тези c стенокардии. Постепенно още по време на лечението, а понякога 10 — 15 дни след завършването му стяганията и болките в сърдечната област намаляваха по сила и се разреждаха. Сагиталната подвижност на гръбначния стълб се подобри. Резултатите от теста на От се увеличиха средно от 1,7 cm преди лечението до 2,8 cm след него. Промени в контролните рентгенографии след приключване на процедурите не се установиха.

При катамнезните наблюдения, проведени при 24 болни, направили общо 39 контролни прегледа за срок от 6 месеца до 3 години, се установи задържане на благоприятните резултати при 21 болни и изчерпване — при 3 болни.

Болен –  Н. К., 58-годишен, служещ. В продължение на 1 месец се оплаква от остри болки в гърба, започнали внезапно при физическо натоварване. Те са двустранни, силни, с парещ характер. Болният чувства стягане отпред в гръдния кош.

Обективни данни. Болезнена контрактура на тръбната мускулатура. Палпаторна болка паравертебрално на 1,5 — 2,0 cm странично от гръбначния стълб, на височина Д5 — Д6. Болезнена ротация. Ограничено сгъване, установено по От (2,3 cm). Рентгенография: изразена торакална спондилоза. Клинична диагноза: торакална спондилоартроза, хипертонична болест, кардиалгия, диабет.

Лечение. Паравертебрално е приложена фонофореза с пчелна отрова — 12 процедури по 5 — 12 минути при / не звука 0,5 W/cm2 В края на лечението болките намаляват значително. На контролния преглед 20 дни след завършване на курса бол­ният съобщава, че постоянните силни болки и пристяганията е гръдния кош изчез­нали постепенно. Понякога се появяват слаби краткотрайни болки. Два месеца след първата серия на лечение бе проведена втора, при завършването на която болките из­чезват напълно. Болният е проследен в продължение на 3 години. В този срок липсват оплаквания от подобен характер.