Апитоксинотерапия при заболявания на ставния апарат – част 2

Дегенеративни ставни заболявания (артрози испондилоартрози). Болестите на ставния апарат от дегенеративен характер са често срещани в ежедневната практика и намаляват в значителна степен трудоспособността на хората. Народната медицина използва за лечението им пчелоужилвания, а съвременната — инжектиране на препарати от пчелна отрова в болестното огнище, а при заангажиране на нерв, и по неговия ход. Подходящо е използването на акупунктурните точки за внасяне на отровата чрез инжектиране, микроелектрофореза и микрофонофореза.

Тъй като Дегенеративните ставни заболявания имат предимно локален характер, физиотерапевтичните методи за внасяне на пчелната отрова са за предпочитане пред инжекционните.

  1. Лечение с фонофореза с пчелна отрова. Подходящ и ефективен метод при лечението на дегенеративните заболявания на ставния апарат. Тя съчетава лечебното действие на ултразвуковата енергия и на пчелната отрова. И двете средства се прилагат самостоятелно при лечението на артрозните заболявания. При тяхното комбиниране се получава синергично (ендопосочно) действие, което повишава ефекта от лечението. Методът е въведен през 1972 г. от Починкова след продължителни клинични и експериментални проучвания. Сега методът на фонофореза с пчелна отрова се прилага успешно и в други страни.

Резултатите от лечението с фонофореза с пчелна отрова са потвърждение на проведените експериментални проучвания. Установено бе, че пчелната отрова не губи от своята активност под влияние на ултразвуковата енергия. Тя навлиза в тъканите на мястото на апликацията, където предизвиква промени, благоприятни за оздравителния процес. Чрез значителното увеличаване броя на мастоцитите и метахроматичните дегранулации в тях, както и на количеството на киселите мукополизахариди в основното вещество на подложените на въздействие участъци се получава физиологично възстановяване на мукополизахаридния дефицит, характерен за дегенеративните ставни заболявания. При тези заболявания се снижават значително хидрофилните свойства на хрущяла, като се намалява водното съдържание в него. При фонофорезата с пчелна отрова се наблюдава значително хидратиране и дълбока хиперемия — важно звено за оздравителните процеси. Тези благоприятни промени са по-силно изразени при по-продължителните процедури и по-ниски дозировки по отношение на интензитета на ултразвуковата енергия и концентрацията на пчелната отрова.

Методът на фонофореза с пчелна отрова може да се прилага и за про­филактиката на дегенеративните ставни заболявания във връзка с дока­зания от Ван Вент и Рокитянски през 1961 г. профилактичен ефект на ултразвука и с установеното от Neumann и Stracke в експеримент на моделен артрит профилактично действие на пчелната отрова. Това се потвърждава и от факта, че пчеларите не боледуват или боледуват в съв­сем лека форма от ставни заболявания. Нашите експериментални изслед­вания, проведени във физиологичен аспект, установиха влиянието на пчел­ната отрова върху мукополизахаридния и водния обмен на третираните участъци. Този факт, както и дългосрочните наблюдения на болните след проведеното лечение позволяват с основание фонофорезата с пчелна отро­ва да се прилага като метод на лечение и профилактика на артрозната бо­лест.

Лечението се провежда под формата на курсове от 12 до 15 про­цедури. Използва се лабилна методика. Озвучаването се извършва в об­ластта на ангажирания участък, при нужда по хода на нерва и сегментарно. Времетраенето на процедурата е 5 — 12 минути. Интезитетът на ултразву­ковата енергия се дозира е съответствие с естеството и стадия на заболя­ването, като се използват предимно по-ниските дози. Концентрацията на пчелната отрова в контактния унгвент е 150 — 200 mg%.

За периода 1965 — 1975 г. бяха лекувани чрез фонофореза с пчелна 0трова над 2000 болни със спондилоартроза. През периода 1968- 1970 г. бяха извършени клинични и катамнезни наблюдения при 326 болни с това заболяване.

Основният симптом при всички болни — болката, бе ясно изразена в 100 % от случаите. Останалите субективни оплаквания и неврологична симптоматика мускулният тонус и сила, акроостеопатията, разстройството в сетивността, някои характерни тестове, както и вегетативните съдовите смущения бяха изразени в различна форма и степен. Всички болни бяха с доказани рентгенологични изменения: наличие на предни и задни остеофити на прешленните тела, изгладена шийна лордоза, стеснени дискови пространства, унковертебрална артроза, калцификати при периартритите и пр.

По време на лечението и след завършването му бяха проследени промените в субективните оплаквания и следните обективни неврологични показатели: динамика на болковия синдром, функционална подвижнос на гръбначния стълб чрез подобрение на мускулната контрактура и мускулната сила, негативизиране на акроостеопатията, изравняване на сетивните смущения, а при част от болните — понижение на кожното електро – съпротивление и изтеглянето му към трофотропната асимилационна фаза.

От наблюдаваните 326 болни, 165 бяха с шийна локализация на болестния процес. С възбудна симптоматика (коренчева и вегетативна): бяха общо 70 болни, а останалите 95 бяха с дистрофична симптоматика, изразена като калцифициращ периартрит на раменната става.

Приложение на лечението с фонофореза с пчел­на отрова при болни с шийна спондилоартроза с цервикалгична и коренчева симптоматика. При шийната спондилоартроза (остеохондроза) с коренчева и цервикалгична имптоматика клиничната картина се владее от болевия синдром. При ервикалгичните форми (45 болни) болките са постоянни, спонтанни, с пристъпни изостряния. Те имат различна локализация, съответна на раз­личните клинични форми (рамо-лопатъчен синдром, остра и хронична цер­викалгия, вертебро-базиларен и скаленов синдром). Болката е дълбоко в костта – дифузна, трудно локализираща се и обикновено проксимално закрепена в широки зони.

Коренчевите болки са ясно изразени при 25 болни. Те започват от шийната или шийно-раменната област и се разпространяват по ръката, следвайки лентовидно съответния дерматом. Болките са остри, режещи, повърхностни, отличават се със своите симптоми „на разтегляне“ и „на компресионно напрежение“. Те са съчетани често с парестезии в съответ­ните на коренчето пръсти.

В резултат на проведеното лечение от обхванатите 70 болни с корен­чева и цервикалгична симптоматика при 32 (45,7 %) се стигна до значител­но или пълно подобрение, при 31 (44,3%) състоянието се подобри, бол­ките намаляха по сила и обхват, като само някои от обективните показа­тели (до 50 %) се негативизираха. При 7 болни (10 %) не се стигна до промяна в състоянието.

Болна –  Г. И. П., 41 г., служеща от няколко години се оплаква от тъпи болки и схващане на врата. След прекаран грип болките се усилили, придобили пристъпен характер и преминали от врата към лявата раменна област и надолу по цялата ръка до пръстите. Усеща слабост и изразено изтръпване на ръката си, поради което изтървава предметите. Изтръпванията са особено силни нощем. При кашлица и киха­не болките в ръката се засилват. Сутрин се забелязва оток на засегнатата ръка с про­мяна в цвета на кожата. Болната е професионално обременена. Съпътстващи за­болявания — колит.

Обективни данни. Болната държи главата си леко наклонена вляво. Болезнени активни и пасивни движения на врата. Феномен на стеснен интервертебрален форамен. Паравертебрална болезненост на ниво C5 — С7 и на границата между горната и средната трета на раменницата. Движения в раменната става — напълно сво­бодни и в пълен обем. Слабост при вдигане на лявата ръка. Рефлексът на трицепса липсва вляво. Сетивността, изследвана по клиничния и електросетивния метод, е намалена за четвъртия и пети пръст на лявата ръка. Динамометрията вляво е 15, вдясно — 24. Лек оток и слабо изразена цианоза на лявата ръка.

Данните от изследването на урината са в границата на нормата. РУЕ — 20/40 mm, левкоцити — 8,9.10 – Рентгенография: шийните прешлени са с макаровидна форма, с уплътнени и заострени ставни ръбове, на места окончаващи с остеофити.

Клинична диагноза:цервикална спондилоартроза, радикуларен синдром, брахиалгия парестетика.

Лечение. Приложена е ултразвукова фонофореза с пчелна отрова по пара­вертебрална и супрастеларна методика (12 процедури по 5 — 12 минути с интензитет на ултразвуковата енергия от 0,3 – 0,5 W/cm2, провеждани през ден), редуваща се с йонофореза с пчелна отрова.

На контролния преглед 30 дни след завършване на лечението болната съобща­ва за пълно изчезване на оплакванията. Болки и изтръпвания в лявата ръка няма. Феномен на компресия — отрицателен.

Динамометрия: – силата на лявата ръка е равна на силата на дясната. Промени в кръвните показатели не са установени. Рент­генография — без промяна.

Шест месеца след завършване на лечението благоприятният терапевтичен ефект се задържа.

Болна –  Е. П., 56 г., фармацевт-пенсионер. Заболяването датира от няколко години с появата на силни болки във врата, над лопатъчната област, отзад между лопатките и отпред над двете ключици. Болките са постоянни, дълбоки, като периодически се засилват, особено при промяна на времето, грип или преумора.

При обостряне стават извънредно интензивни, пулсиращи. В момента на прегледа болната се на­мира в подобна криза, продължила 20 дни, болките са нетърпими, пристъпообразно усилващи се, с парещ характер, разпространяващи се вляво странично по врата до­към слепоочието. Областта около окото е отекла значително. Има смущения в зре­нието — тъмни петна и болки зад очната ябълка, сърцебиене и главоболие. Съпътстващи заболявания: хроничен колит и високо кръвно налягане 24/13,5кРа – (180/100 mm Hg), обикновено проявяващо се при изостряне на шийните болки.

Обективни данни. Изглаждане на шийната лордоза, повишен тонус на е мускулатура, принудително положение на главата наведена наляво. Болезненост високо на вътре от ргосс. mastoidei и на изходните места на малкия оксипитален нерв. Болезненост на мястото на прикрепване на делтовидния мускул, в точката на Бирбрайер вляво на височината на лявата темпорална артерия. Болезненост в точката на Ерб и над нея. При пасивно рязко завъртане на главата встрани се появява световъртеж и се засилват болките. Оток на лявата лицева половина, особено изразен около очната ябълка. Кръвно налягане – вляво 24/13,9 кРа (180/100 mm Hg), вдясно К°21 9/11 кРа (165/85 mm Hg). На рентгенографията на шийния отдел – данни за изразена спондилоза, особено на ниво Сз – Се, и шийна ункоартроза.

Л е ч е н и е. С оглед на по-бързото облекчаване състоянието на болната бе прило­жено лечение по интензивна схема: подкожно инжектиране на препарата меливенон в областта на врата (5 сеанса) в комбинация с фонофореза с пчелна отрова (12 процедури от 5 до 12 минути, при интензитет на звука 0,2 — 0,5 W/cm2). След края на лечението състоянието на болната е значително подобрено. Болките са изчезнали както в мускулатурата на врата, така и в лявата половина на лицето. Отокът около око­то е изчезнал напълно. В продължение на една година няма никакви оплаквания. Постепенно се появяват наново болки, които се изострят. Лечението е повторено със същия комплекс, като са включени и няколко екстензии. Болната и този път полу­чава пълно подобрение. Случаят е проследен две години след края на лечението, през това време благоприятният ефект се задържа.

Болен – 39-годишен, учител по физическо възпитание. В продължение на 5 — 6 месеца има силни болки във врата — странично и двустранно отзад, придружени с постоянен шум в ушите и замаяност. Появата на страданието се свързва с голямото натоварване на шийните прешлени при прекомерни физически усилия. Клинична диагноза: шийна спондилоартроза със синдром на поражение на вертебралната ар­терия.

Обективни данни. При палпация се установява спазъм и болезненост на шийната мускулатура, изразена болезненост в точките на вертебралната артерия и изходния пункт на оксипиталния нерв. Паравертебрална болезненост на ниво С4 — С5. При отологичния преглед не се установяват промени в ушите. При рентгеногра­фията на шийната област се установяват данни за цервико-ункоартроза, която обясня­ва синдрома на поражение на вертебралната артерия.

Лечение. Приложена е фонофореза с пчелна отрова, като са осъществени общо 12 процедури, при интензивност на звука 0,5 W/cm2, Курсът е завършен с ча­стично подобрение — болките във врата и плешките намаляват значително. Шумът в ушите обаче персистира и на контролния преглед 2 месеца след завършване на лече­нието състоянието на болния в това отношение е непроменено. Започната е втора серия на лечение с фонофореза с пчелна отрова, но в комбинация с шийна екстензия. В резултат шумът в ушите намалява и почти напълно изчезва, болки във врата липсват, движенията са напълно възстановени.

Случаят е интересен като синдром на поражение на артерия вертебралис, въз­никнал на базата на дегенеративни изменения на междупрешленните дискове и ста­ви вследствие на неестествено пренатоварване на шийния сегмент. От значение е също фактът, че при първата серия на лечението се повлияват само болките, а шумът в ушите остава непроменен. При втората серия състоянието на болния е подобрено на­пълно след приложената екстензия, по което се съди, че е извършено едно патогенетично лечение при евентуална сублуксация или функционално блокиране на между­прешленните стави в шийната област.