Апитоксинотерапия при бронхиална астма

Добрите клинични резултати, които някои автори съобщават при лече­нието на бронхиалната астма се дължат на стимулирането на хипофизо надбъбречната система, придружено с инкреция на кортизол, либериране на хистамин и с потискане на имунната реактивност на организма.

Инжектирането на препарати от пчелна отрова при болните от брон­хиална астма се провежда в областта между двете лопатки. Курсът на ле­чение е по-дълъг.

Алескер установява, че при наблюдаваните 140 болни с брон­хиална астма в 87,5 % от случаите се получават благоприятни резултати. Лечебният ефект се проявява постепенно и се задържа дълго време след завършването на лечението. Подобрява се общото състояние на болните и се преодолява лесната им раздразнителност. Астматичните пристъпи се разреждат, стават по-леки или се преустановяват напълно. Подобрява се виталният капацитет на белия дроб. Той се увеличава с 500 — 1000 cm3 при 28 % от болните, с 1000 – 2000 сmЗ при 25 % и с повече от 2000 сmЗ при 19 %.

За получаването на устойчиви резултати авторката препоръчва провеждането на 2 — 3 курса на лечение в продължение на 2 — 5 години. Между отделните курсове се предвижда поддържащо приемане на спазмолитици и антихистаминови препарати.

При сравняване на резултатите от лечението с пчелна отрова с тези при лечение със стероидни хормони и АКТХ или с резултатите от обичай­ната комплексна терапия Алескер стига до заключението, че с кортикотерапията се постига по-бърз и по-демонстративен ефект. Който обаче се изчерпва за по-кратко време и това налага прилагането на поддържаща кортикотерапия, довеждаща често до неприятни странични явления. На­стъпване на атрофия на над бъбреците и потискане на функцията им. От друга страна, апитоксинотерапията за разлика от кортикотерапията не предизвиква стомашно-чревни, кожни, метаболитни, очни, електролитни и други смущения. Ето защо тя може да се прилага дълго, ако е необхо­димо с години.

При своите наблюдения Алескер не установява по-голям процент на алергичните реакции при болните с бронхиална астма в сравнение с болни от други заболявания като например от ревматоиден артрит. От проследените 140 болни с бронхиална астма само при 1 тя е наблюдавала своеобразна алергична реакция.

Разбойников и др. наблюдават 42 болни с бронхиална астма, лекувани с препарата меливенон. Болните били лекувани преди това безуспешно чрез специфична и неспецифична десенсибилизация, как то и с обичайните средства. Лечението с пчелна отрова довело до благоприятни резултати при 81 % от болните, като при 43 % от тях пристъпите се разредили значително, при 38 % били по-слаби, а при 9% станали по-краткотрайни, 5 % от болните не се повлияли, а при 5 % състоянието се е влошило. При повечето болни се подобрили функционалните показатели на дишането, намалели хистаминът в урината, броят на левкоцитите и на еозинофилите в кръвта. Най-добре се повлияли екзогенните форми на заболяването в млада възраст и при неголяма давност на стра­данието. Не са наблюдавани данни за токсично увреждане на бъбреците и черния дроб. При двама е наблюдавана алергична реакция.

Добрият лечебен ефект от приложението на меливенона се е запазил при около 30 % от болните в продължение на около 1 година след завършва­нето на лечебния курс, а при останалите – в продължение на около 3 месе­ца. След това пристъпите се възстановили постепенно, но при голяма част от болните при намалена честота и продължителност.

Апитоксинотерапия при ендартерит, тромбофлебит и атеросклероза на периферните кръвоносни съдове.

Лечението на тези заболявания е свързано с големи трудности. Прило­жението на пчелната отрова се основава на блокиращия ефект на вегетативните ганглии, на съдоразширяващото, антикоагулантното, обезбо­ляващото и противовъзпалителното и действие.

Пчелната отрова се прилага както самостоятелно, така и в комплекс с други терапевтични методи. Прилага се чрез инжектиране и намазване с унгвенти, съдържащи пчелна отрова. Подходящо е комбинирането с прополисотерапия (вътрешно и външно), лечение с пчелно млечице, прашец и пчелен мед в обичайните дозировки.

Нашият опит в тази област се базира на наблюденията над 35 болни с повърхностни тромбофлебити, лекувани с електрофореза с пчелна отро­ва. Активният електрод, напоен с буфериран, прясно приготвен разтвор на пчелна отрова (рН 4,6), се поставя върху ангажирания участък и се включва към положителния полюс на апарата. Със същата цел може да се използва пчелна отрова, съхранена в мед. Индиферентният електрод се поставя противоположно или по хода на кръвоносния съд. Процедура­та се провежда по обичайната методика. В резултат на лечението получихме благоприятни резул­тати в 92 % от случаите.

В хирургическата клиника на Медицински институт в Москва от 182 болни с облитериращ ендартерит, в чийто комплекс на лечение е вли­зала и инжекционната апитоксинотерапия, при 75 са се получили много добри резултати, при 106 — удовлетворителни и само при един болен с много напреднал процес лечението се е оказало безуспешно.

Болен – Г. А. П., 60 г., служещ. От няколко дни болният има зачервяване и уплътнения по вътрешната повърхност на лявата си подбедрица. Диагноза: тром­бофлебит на лявата подбедрица.

Обективни данни. Зачервяване с големина на длан по хода на кожни­те вени на лявата подбедрица, разположено медиално. При палпация — няколко близко стоящи отделни, болезнени, плътни възела. Подобни, по-слабо изразени изменения се наблюдават и медиално в долната половина на бедрото.

Лечение. Приложена е апитоксинотерапия в комбинация с прополисотерапия (превръзки с 15 % прополисов унгвент, поставяни вечер). Размерите на уплът­нението постепенно намаляват; изчезват и възпалителните явления. Към края на ле­чението болният е без оплаквания.

В заключение може да се отбележи, че както в експериментални, така и в клинични условия пчелната отрова проявява изразено болкоуспокояващо въздействие,често пъти по-голямо, отколкото на обичайните ле­карствени средства. Лечебният ефект настъпва по-бавно и по-малко демонстративно в сравнение например с ефекта на глюкокортикоидите и аспи­риноподобните, но се задържа за по-дълго време. Благоприятни лечебни резултати се получават често и след изчерпване възможностите за лечение с обичайните препарати. Безспорно тежките, твърде напреднали заболявания се повлияват по-слабо, отколкото неусложнените. В мнозинства то от случаите се наблюдава добро повлияване, изразено с общо тонизиране и подобряване на съня.

Наблюдават се, макар и рядко (2 — 3 %), прояви на местни и общ алергични реакции независимо от обстоятелството, че предварителни биологични проби са били отрицателни. Появата на алергичните реакции налага прилагането на препарати с пречистена от компоненти с алергизиращи свойства пчелна отрова. Лечението с инжектиране трябва да се извършва с голямо умение от лекар, познаващ добре принципите на апитонсинотерапията. Само в този случай се получават добри лечебни резултати и опасността от алергизиране се снижава до минимум.