Апитоксин и апитоксинотерапия

Handmade Software, Inc. Image Alchemy v1.12.2

Пчелната отрова е използвана с лечебна цел в течение на хилядолетия. Доскоро практическото й приложение нямаше достатъчна научна обоснов­ка и се базираше главно на емпириката и на опита на народната медицина. Трябваше да се изясни механизмът на нейното действие. Възникна необхо­димостта от фармакологична характеристика както на самия пчелен про­дукт, така и на компонентите му.

Необходимо бе и създаването на препа­рати, позволяващи да се разработят рационални показания и методики на приложение. Така в много страни апитоксинотерапията се подложи на екс­периментално и клинично проучване, което потвърди високата биологична активност на пчелната отрова.

Колектив от научни сътрудници (С. Шкендеров и др.) в Държавния институт за контрол на лекарствени средства работи дълги години вър­ху фракционирането на отделните съставки на пчелната отрова и изслед­ва техните фармакобиологични свойства. Проучени са противовъзпалител­ните свойства на различните компоненти на отровата и е създаден метод за фракционирането им. Установено е, че ниско молекулните фракции на пчелната отрова (фракциите Оа, Ор, мелитин, протеазен инхибитор и апамин) имат по-голяма биологична активност, отколкото високомоле­кулните.

Производство и съхранение на апитоксина

От една пчела може да се получи 0,4 — 0,8 mg пчелна отрова. Това коли­чество зависи от възрастта на пчелата, годишното време и пашата. Млади­те пчели все още не продуцират пчелна отрова или тя е в съвсем малко количество. Към 14 — 16 ден тя достига своя максимум, но с напредване на възрастта им количеството на отровата намалява. През пролетта и ля­тото и при добра паша пчелите изработват най-голямо количество отрова.

Доскоро методите за получаване на отрова предизвикваха гибелта на пчелите. По най-стария начин за добиването й пчелите, захванати с пинсета, се поставят върху животинска мембрана, опъната на гърлото на стъклена банка, напълнена догоре с вода. След ужилваното на мембраната те отлитат, откъсвайки жилото си, а отровата попада в банката. По-късно водата се изпарява и се получава натурална пчелна отрова. Този начин за получаване на пчелна отрова сега е заменен с много no-рационален, чрез който се осигуряват значително по-големи количества, без пчелите да за­гинат.

Днес за получаване на пчелна отрова се използва методът на електро възбуждане на пчелите. Той е удобен за получаване на значителни коли­чества отрова без вреда за семейството. При това тя се събира от хиляди пчели за относително кратко време („доене на пчелите“). Трябва да се обработят средно 20 кошера или 1 млн. пчели еднократно, за да се полу­чи 1 g отрова. Електро стимулаторът се поставя на прелката на кошера. Той се състои от проводници, свързани с източник на прав пулсиращ ток. Отдолу под стимулатора се поставя стъкло или огледало. При преминава­не на пчелите през уреда те попадат под действието на електрически им­пулс, в резултат на което отделят отровата си и тя пада на стъклото. На­прежението на тока не трябва да бъде по-високо от 20 V, тъй като съще­ствува опасност пчелите да загинат и да се понижат качествата на отровата. Най-подходящо се оказва напрежение 10 — 12 V. Необходимо условие е пчелната отрова да се събира от здрави и силни семейства в слънчеви и топли дни два пъти месечно през активния период (май — юли), кога­то цъфтежът е в разгара си. Електро стимулаторът работи дневно по 6 ча­са, като се прави почивка след първия и третия час.

Правени са наблюдения, за да се установи дали подобно производ­ство на отрова не влияе отрицателно на производството на пчелните продук­ти и на състоянието на семейството. Установено е, че майката снася по-ин­тензивно яйца, което води до увеличаване на силата и продуктивността на семейството. Механизмът, по който се осъществява това, не е напълно уточнен. Най-вероятно възбудените от тока пчели на свой ред предават възбуждението си на майката чрез системата феромони. Опитно е устано­вено, че със слаби импулси освен продуктивността на майката се повиша­ва и восъкоотделянето. Електро възбуждането не се отразява неблагопри­ятно върху продължителността на живота на пчелите. Те бързо се успокоя­ват след спиране на възбуждането и скоро се връщат в нормалното си съ­стояние.

Пчелната отрова е биологичен продукт, чувствителен към външните условия. Тя трябва да се съхранява в херметизирани съдове и на ниска температура (0°С).

Химичен състав на апитоксина

Пчелната отрова е безцветна, прозрачна, гъста течност с характерна мириз­ма като тази на би горчив вкус.Тя има кисела реакция (рН 4,5 — 5,5) и относително тегло 1,131. Съдържанието на сухо вещество е между 30 и 45 %, от което основната (около 80 %) част са белтъци и пептиди.

Пчелната отрова е биологичен комплекс от вещества с различна структура и разнообразни свойства. Използвайки гел-филтрационна и йонообразна техника, през последните години бе постигнато сепариране на отделните и съставки, носители на специфични свойства и на свойства, характерни за комплексната пчелна отрова. Чрез форсдиализа и гел-филтрация на колона със Sephadex (разделяне на веществата по относителната им молекулна маса) се постигна сепарирането и на високо и ниско моле­кулни фракции.

Гел-филтрация на пчелна отрова на Sephadex G50 (по [74]) I — първа фракция с алфа-глюкозида за „(РЛ)“и кисела фосфомоноестераза (КФ); X — хиалуронидаза; ЛФ — лизофосфолипаза; Ф — фосфолипаза А; Оа – фракция с пептида адолапин; М — мелитин; ПИ — протеазен инхибитор; Ор — фракция с МСД-пептид; АП — апамин; Р – фракция с пептидите секапин, терциапин и мелитин F. Двойно прекъснатата линия разделя нискомолекулните от високомолекулните ком­поненти. Отделените с прекъсната линия фракции съдържат най-голяма концентра­ция на съответните компоненти.