Апамин – част 2

med_35Напоследък съветски и английски автори установиха, че апаминът по­тиска особен вид механизъм, проучен наскоро, на провеждане на нервните импулси — т. нар. пуринергична инервация — чрез действието на аденозинтрофосфорната киселина.

Този ефект на пептида е в резултат на селектив­ното потискане на преминаването на калия през мембраните на нервните клетки. Тъй като по този механизъм апаминът потиска задръжни процеси в централната нервна система, освободените от задържащото влияние въз­будни процеси се проявяват в поведението на животните като обща възбу­да и повишена двигателна активност.

Високата чувствителност на централната нервна система към действие­то на апамина ни насочи да изследваме влиянието му върху количеството в мозъка на биогенни амини — норадреналин, допамин и серотонин. Нор- адреналинът е медиатор, химичен посредник на възбудни процеси, които во­дят към увеличена рефлекторна активност, учестена сърдечна дейност, по­вишено кръвно налягане и емоционална възбуда. Той участвува и при регу­лиране на хормонната функция на хинофизата.

Допаминът е не само пред­шественик в биосинтезата на норадреналина, но е и медиатор на нервни процеси в много функционални звена на централната нервна система. Предполага се, че серотонинът участвува при провеждането на нервно- вегетативни процеси в някои подкорови центрове на мозъка. Нашите резул­тати показаха, че след ежедневно (в продължение на 16 дни) инжектиране на плъхове с по 20 pg/kg апамин количеството на трите биогенни амина в мозъка се увеличава неколкократно. Увеличението е в различна степен в изследваните две части на главния мозък, които означихме условно като „хгпоталамична“ и „останала корова част“.

Значителните и селективните промени на количеството на биогенните амини в двете части на мозъка потвърждават невро- тропния характер на апаминовото действие. Имаме основание да предполагаме, че биогенните амини участвуват в биохимич­ния механизъм на възбудните ефекти на апамина върху цен­тралната нервна система.

Когато изследвахме влиянието на компонентите на пчелната отрова върху хипофизно-надбъбречната система, установихме, че апаминът я активира най-силно. Малката доза — 0,1 pg/kg — на пептида проявява висока активност дори при подкожно при­ложение. Венозното инжектиране на котки с 10 M-g/kg апамин предизвиква бързо увеличаване в кръвта на количеството на двата надбъбречни хормона — кортизол и адреналин. Около 1 h след инжектирането на пептида равнището на кортизола беше 9, а на адреналина — 8 пъти по-високо от изходното. Ед­новременно се получиха и промени в сърдечно-съдовата систе­ма — пристъпно повишаване на кръвното налягане с 30—50%. Тези резултати дават основание да приемем, че апаминът дей­ствува като стимулатор на мезенцефалната ретикулна форма­ция в мозъка.

Необходимо е да се отбележи, че адреналинът потиска също и някои прояви на възпалителната реакция. С това той под­силва мощното антивъзпалително действие на кортизола. Уста­новихме, че подобно на мелитина апаминът намалява денатурацията на серумните белтъци, предизвикана от физични фак­тори. Под влияние на 0,5 fig апамин в 1 ml еднопроцентов раз­твор от албумин и 0,2%-ов разтвор от гамаглобулин топлинната денатурация на двата серумни белтъка намалява с около 50%.

Голяма част от нехормонните (нестероидните) антивъзпалителни средства също защищават серумните белтъци от денатурацня, но действието им се проявява при моларна концентра­ция, около 1000 пъти по-голяма от тази на апамина и мелитина.

За да проучим антивъзпалителното действие на апамина, из­следвахме влиянието му върху моделни възпалителни процеси. Подкожното инжектиране на 10—30 pg/kg пептид потиска с около 40% развитието на възпалителните отоци, причинени от подкожно приложени декстран, серотонин, кротоново масло и мъртви туберкулозни бактерии в маслен разтвор. Умерено ан­тивъзпалително действие пептидът проявява и върху адювантния артрит.

Апаминът не само потиска серотониновото възпаление, но намалява и предизвиканите от серотонина контракции на изо­лирана чревна бримка. Това го определя като вещество с анти- серотониново действие.

При изследване действието на апамина върху имунния отго­вор установихме, че той подобно на мелитина намалява значи­телно броя на клетките, които произвеждат противотела. У жи­вотните с отстранени по оперативен път надбъбречни жлези не се получи намаление на тези т. нар. имунокомпонентни клетки. Това показва, че потискането на имунния отговор от апамина е в резултат на отделянето на повече надбъбречни хормони.

Апаминът влияе върху имунните процеси и чрез потискане активността на серумния комплемент. Комплементът представ­лява комплекс, система от свързани по действие белтъци, чрез които се осъществява крайният етап на повечето имунни реак­ции. Напоследък изследванията показаха, че освен като фактор на защитните сили на организма срещу инфекциозни причини­тели, комплементната система участвува при възникването и развитието на различни болести. Ревматизмът се причислява към т. нар. имунокомплексни болести, в патогенетичния механизъм на които участвува комплементът.

Изследвахме компонентите на пчелната отрова за антиком- плементарно действие и установихме съществено намаление на комплементарната активност само под влияние на апамина.

След 21-дневно инжектиране на две групи бели плъхове с по 20 pg/kg респ. със 100 pg kg апамин първата доза причини намаление на активност­та на комплемента с около 15%, а втората, по-голяма доза — с около 60%. В сравнение с високата активност на апамина при проявяване на другите му фармакологични свойства антикомплементарната му активност е по- слабо изразена. При прилагане на пептида в предполагаемите терапевтични дози (20—50pg/kg1) тази активност ще бъде умерено проявена. Това може да се предени като благоприятен фактор, тъй като третираният организъм само би намалил възпалителната си реактивност, без да се лишава напълно от имунната си защита.

Перспективите за терапевтичното използуване на апамина произхождат от разнообразните му и все още недостатъчно проучени фармакологични свойства. Почти пълната липса на антигенни и алергизиращи свойства на пептида улеснява това използуване. Опитите на редица автори да получат антитела срещу апамина завършиха с неуспех. При морски свинчета не открихме анафилактогенна активност на пептида. Не се откри­ват признаци и лабораторни данни за свръхчувствителност към него и у почти всички алергични към пчелната отрова пациенти. Напоследък се съобщават единични случаи за наличие на нискотитърни антитела към апамина у алергично болни.