Антимикробно действие на пчелния мед

med_6Народите много отдавна са забелязали противогнилостното действие на пчелния мед и са го използували в своето всеки­дневие. Старите гърци запазвали месото прясно и свежо, като го поставяли в мед. Телата на големия пълководец Ал. Маке­донски и на Юстиниан били запазени чрез потопяване в мед и билки. По този начин Александър Македонски е бил прене­сен след смъртта му от Индия в Македония, където е бил по­гребан. През 1958 год. в една египетска гробница било наме­рено съвършено запазено тялото на малко дете в съд с мед.

Действието на меда против гнойните процеси е било из­ползувано от египетските лечители още преди 5 хиляди години за лекуване на вонящи, мъчно заздравяващи рани. По-късно за същата цел го употребява и Хипократ.

От всекидневен опит хората знаят, че медът, оставен в отво­рени съдове, при обикновена температура не се разваля. В него не се развиват бактерии и не поникват плесени.

В развалините на древния Вавилон и Тива при разкопките на някои гробници проф. Брюних открил съдове с мед, чиито вкусови качества и състав били съвършено запазени.

При лабораторните микробиологични изследвания е устано­вено, че медът има задръжно (бактериостатично) и убиващо (бактерицидно) действие. Той убива и спорите на плесените. Но тези противомикробни свойства лесно се нарушават, ако медът се разреди с вода или други течности. Слабо концен­трираните медени разтвори лесно прокисват. Такива наблюде­ния са дали основание да се мисли, че противомикробните свойства на меда се дължат на високата концентрация на за­харите в него и на киселата реакция, дължаща се на някои органични киселини.

По-новите изследвания в чужбина и у нас показват, че антибактерийните свойства на меда се дължат освен на горните причини и на присъствието в него на летливи и нелетливи антибиотични вещества. Тифните бактерии заги­ват в меда за 48 часа, паратифните — за 24 часа, дизентерий­ните— за 10 часа. Инфузориите, амебите и причинителят на бялото течение загиват в разреждане на меда от 40 до 80 пъти.

Различните сортове мед действуват спе­цифично и с различна сила на микроорганизмите. Най-силно действие спрямо Bacterium coli имат кестеновият и липовият мед, срещу стафилококите—детелиновият и липовият. Послед­ният запазва действието си при разреждане до 1 :160. Тютю­невият мед не им действува. Тези факти показват, че в меда има вещества с инхибиращо (потискащо) действие върху ра­стежа на бактериите.