Видове пчелен мед. Биологичен произход на меда – част 2

med_11В някои видове нектар трите вида захари са в приблизително ед­накво количество (сем. Fabaceae). Съотношението между фруктозата и глюкозата също се изменя в широки граници, като обикновено е по-голямо от 1,0 и достига 28. Такова е съотно­шението и между фруктозата и глюкозата в нектара на ака­цията, кестена, детелината и много други растения от сем. Lamiaceae. Много рядко — при глухарчето, репицата и круша­та — количеството на глюкозата е по-голямо от фруктозата. Някои видове нектар съдържат в малки количества олигоза- харидите малтоза, рафиноза, мелибиоза, мелецитоза и др.

Докато флоемният сок е богат главно със захароза, но не съдържа монозахариди, нектарът съдържа предимно глюкоза и фруктоза. Освен това в прясно събрания нектар, който съ­държа само монозахариди, след съхранение се появяват и дру­ги захари с по-висока относителна молекулна маса. Всички те­зи промени се дължат на действието на ензима инвертаза, от­деляща се от нектарниците. Този ензим не само разгражда захарозата на прости захари (глюкоза и фруктоза), но също така чрез реакции от типа на пренасяне на групи катализира син­тезирането и на по-висши захари. Под действие на инвертазата в нектара протичат трансглюкозидазни и трансфруктозидазни реакции.

Обстоятелството, че нектарът съдържа предимно смес от захари, има голямо практическо значение, тъй като пчелите предпочитат тази смес от различни захари пред разтвор на един от компонентите със същата концентрация. Медоносните пчели събират с най-голямо желание нектар с концентрация около 50%, но не събират нектар с по-малко от 5% захари.

Освен захари нектарът съдържа и неголеми количества азотни и фосфорни съединения, органични киселини, витамини (осо­бено витамин С), пигменти, ароматични вещества, минерални соли, ензими (инвертаза, амилаза, кисела фосфатаза) и амино­киселини. Пепелното съдържание варира от 0,023 до 0,45%. Обикновено нектарът има кисела реакция (pH 2,7—6,4) и мно­го рядко алкална (pH до 9,1). Някои видове нектар съдържат отровни за пчелите и за човека субстанции (андромедотоксин или ацетиландромедол).

Маната е сладка течност, която се отделя като екскременти от листните и щитоносните въшки, хранещи се с флоем- ния сок на растенията. Въшките отделят маната под форма на малки капчици, които полепват по листата и по другите ча­сти на растенията, откъдето се събират и се преработват от пчелите в мед. Прясно отделената мана е безцветна, но на въз­духа бързо потъмнява и се сгъстява. Доскоро се смяташе, че въшките усвояват само азотните съединения (аминокиселини­те, белтъците) от флоемния сок и екскретират въглехидратите непроменени. Напоследък се установи, че азотното съдържание в маната е почти колкото във флоемния сок, а въглехидрат­ният спектър се изменя при преминаване на сока през храно­смилателната система на въшките под действие на отделящите се ензими.

Маната съдържа 5—18% сухо вещество, относителната й плътност е 1,0—1,3, a pH — 5,1—7,9. Въглехидратите състав­ляват 90—95% от сухото вещество и са представени от захаро­за, глюкоза, фруктоза, малтоза, трехалоза, мелецитоза, ерлоза, рафиноза, маноза, рамноза и стахиоза. Повечето олигозахариди се синтезират под действието на ензимите, отделящи се от въшките, при същите трансферни реакции, както при нектара. Съотношението между захарите зависи от вида на въшките и на растенията. Захарният спектър на маната е по-комплексен и съдържа повече олигозахариди, отколкото нектарът. Ня­кои видове мана съдържат захарни алкохоли — дулцит, сорбит, рибит и инозит.

В маната винаги има известно количество ен­зими — инвертаза, диастаза и протеази. Азотното съдържание е от 0,2 до 1,8% по отношение на сухото вещество. Установено е наличие на 22 аминокиселини и на амиди, някои от които не се откриват във флоемния сок. Съдържат се някои органич­ни киселини и значително количество минерални вещества, кои­то попадат в мановия мед. С минералните вещества се свързва токсичността на маната и на мановия мед по отношение на пчелите. Някои олигозахариди и захарни алкохоли също са вредни или трудноусвоими от пчелите. Количеството на отде­лената мана по листата зависи ог броя и от продължителност­та на развитието на въшките и от климатичните условия.

Друг източник на мед е т. нар. медена роса. Това е сла­дък сок, който се отделя от листата на широколистните и игло­листните дървета и от някои треви. При отделянето й не уча­ствуват нектарните жлези и листните въшки. Тъй като произ­хожда направо от флоемния сок на растенията, по състав е по-близка до нектара и често се нарича мана с растителен про­изход. Отделя се само при определени благоприятни условия. Някои изследователи смятат, че няма медена роса и че изобщо растенията не могат да секретират флоемен сок без участие­то на листните и щитоносните въшки или на нектарниците.