Особените хранителни, лечебни и биологични свойства на меда се дължат на веществата, които влизат в неговия съ­став. Тези вещества зависят от източниците, от които се до­бива медът. В зависимост от това може да се получат раз­лични видове: едни с приятен аромат и вкус и с добро ле­чебно действие, други с лоша миризма, неприятен вкус и понякога с отровно действие. За добрите качества на меда се съди по неговия цвят, аромат, вкус и способност да криста­лизира. Според произхода пчеларите различават две основни групи мед: цветен — от цветовете на растенията, и манов — от сладката роса по някои растителни части или от насекоми. Освен това са познати: експресни сортове мед, получен с експериментална цел, и отровни сор­тове естествен пчелен мед. Цветният мед може да бъде от един вид цветове — монофлорен, и от много видове — полифлорен. Някои видове мед имат съвършено нежен и приятен аро­мат— цитрусов, акациев, липов. Най-често се срещат смесените видове мед — ливаден, пла­нински, степен. Това се дължи на разнообразния едновременен цъфтеж в природата на много видове растения. Обогатяването на меда с етеричните масла от различни растения не се отра­зява отрицателно на неговите качества. Познат е цветен мед с лоши ароматични и вкусови каче­ства, получен от цъфтящи кестени или тютюневи растения. Най-богати на нектар са растенията от семействата Усто­цветни, Пеперудоцветни, Кръстоцветни и Сложноцветни. В пчеларството най-много се ценят като силно медоносни липата, акацията, фацелията, асклепиас и др. Мед от медена роса и мана. Често при недоста­тъчна паша или през летните горещини вместо от нектар пче­лите правят мед от сладките капчици „медена роса“, които се образуват по листата и нежните части на някои растения. Медът от сладката роса е близък по състав до нектарния мед, но е по-гъст, по-тъмен на цвят и няма ароматични качества. Понякога пчелите правят мед от сладките вещества, които се съдържат в изпражненията на някои паразитни насекоми — листни и щитовидни въшки. Тези паразити смучат изобилно количество сокове от нежните части на дъба, липата, клена, бряста, върбата, тополата, елата, овощните дървета. Не успя­ват напълно да ги преработят в храносмилателната си система и ги изхвърлят във вид на капчици. Образуваният от тези материи мед е тъмнокафяв или тъмнозелен. Той има голяма гъстота и съдържа много минерални вещества, тръстена захар, декстрин, галактоза, азотисти вещества, манит и други захари. Маковият мед е вреден за пчелите. За човека е безвреден, макар да няма добри вкусови качества. Отровен, „пиян“ мед. Още в древността на много народи било известно, че има видове мед, които притежават отровни свойства. Поради симптомите, които давал от страна на нервната система, отровният мед бил наречен „пиян“ мед. Класическо описание на проявите на отравяне с такъв мед дава древногръцкият историк и военачалник Ксенофонт Атински преди 2350 години. При завръщането си от поход в Мала Азия войските на Сириус Млади се разположили в райо­на на Батум на Понтийския (Черноморския) бряг в приказната страна Колхида. В изоставените селища от избягалите местни жители те намерили много пчелни кошери. „... Всички войници, които яли мед от питите—пише Ксенофонт, — загубили ясно­тата на съзнанието си. Имали повръщане и диарии. Никой не можел да се държи на краката си. Тези, които яли много, били като луди, а някои изглеждали на умрели... Те лежали на земята, прострени, като след поражение... На другия ден вече не умрял никой.“ Отравянето с мед е известно в много страни — Персия, Мавритания, Северна Япония, Кавказ—Абхазия. Плиний също описва отравяне с мед. Максим Горки съобщава за отравяне с мед от цветовете на лаврата и азалията. На старите гърци бил известен мед, който предизвиквал жажда. Явленията на отравянето с мед произхождат от страна на централната нервна система и парасимпатикуса. Скоро след вземане на няколко лъжици отровен мед настъпва изпотяване със студена пот, повишена перисталтика на храносмилателния тракт, повръщане, диарии, нарушено равновесие (наподобяващо пиянстео), понякога лудуване или загуба на съзнание. Отровата бързо се разрушава, затова рядко е наблюдавана смърт. Из­глежда, че веществата, причиняващи отравяне, са от различно естество, тъй като картината не е еднородна. У нас пчеларите в Странджа са наблюдавали отравяне с мед, съпроводено със сухост в гърлото, двойно виждане на пред­метите вследствие нарушаване акомодацията на очите, състояние на замаяност, повръщане. Тези явления отговарят на ве­щества, парализиращи парасимпатикуса, от типа на атропина. Има сведения за отравяне с мед в района на Ахтопол и други места из Странджа, където расте вечнозеленият храст родо­дендрон. Отровните видове мед не се отличават по външен вид, аромат и вкус от обикновения мед. Те съдържат отровни ве­щества от растителен произход — алкалоиди (аконитин, атропин) и гликозиди (ериколин, андромедотоксин), които се намират в нектара на цветовете на различни растения: сама китка — Aconitum napellus, старо биле — Atropa belladonna, азалея — Azalea pontica (сем. Ericaceae), зеленика—Rhododendron, блатен розмарин—Ledum palustre L. и др. Пчелите, които постоянно се хранят с такъв мед, проявяват видова нечувствителност и не се отравят. Но на хората и на топлокръвните животни той може да причини тежко отравяне, понякога смърт. След загряване 1 час на 45 до 60°С медът губи част от отровните си свойства. Установено е, че не всички отровни растения имат отровен нектар. В меда от дигиталис, блен, зокум и др. не са доказани алкалоиди и гликозиди. Някои нови лечебни (експресни) видове мед. Разновидност на естествения мед, получаван чрез ак­тивната дейност на пчелите, са тъй наречените експресни или получените по ускорен начин видове мед. Вместо нектар пчелите се приучват, като се създава у тях условен рефлекс, да усвояват 50% захарен сироп, в който се съдържат извле­чения от най-различни билки, сокове от плодове и зеленчуци, белтъчни вещества, кръв, медикаменти, витамини и др. Тези видове мед може да намерят значително приложение като ме­дови препарати и при много заболявания. Н. П. Иойриш е успял да получи около 85 различни вида лекарствен мед от соковете на различни плодове и зеленчуци — морковен, ябълков, хематогенен (кръвен мед); млечен, жен- шенов, поливитаминен — съдържащ различни витамини — В1, В2, С; медикаментен — съдържащ фитин, какао, желязо, ато- фан, пирамидон. Пчелите били приучени дори да усвояват за­харен сироп, в който има хинин. Оправдано ли е създаването на такива видове мед? Оправ­дано е! При подходяща дозировка и определен хранително- диетичен режим те може да изиграят решителна роля в лечеб­ния или възстановителен процес на много болести — на обмяната, на нервната система, на ендокринния апарат, храносмилателната система и др. Идеята за медикаментните лечебно-диетични видове мед все още не е разширена. На практика би могло да се получи мед, действуващ апетитовъзбуждащо, успокояващо нервната си­стема, лаксативно, диуретично, сърдечно, усилващо и т. н.