Токсичност и реакция на свръхчувствителност към пчелната отрова

pchelna-otrova3Шкендеров проучва по експериментален път опасността от ток­сично увреждане на организма с пчелна отрова. В резултат той установява, че пчелната отрова, прилагана продължително време (6 месеца) в коли­чество, равняващо се два пъти на максималната терапевтична доза, не пре­дизвиква токсично увреждане на организма. За да се получат промени в някои биохимични показатели, свързани с фармакологичния ефект на отровата, са необходими количества, 1.100 пъти по-високи от максимална­та терапевтична доза. Тази разлика между терапевтичната и токсичната до­за, потвърдена експериментално, е достатъчно убедителен факт, за да се преодолее страхът от прилагане на лечението с пчелна отрова.

Установено е, че около 2 % от хората страдат от повишена чувстви­телност към пчелната отрова. Тя може да бъде вродена или придобита. Про­явява се с бурна реакция дори само при едно ужилване и бива местна и обща. На мястото на ужилването или внасянето на отровата се наблюдава широко зачервяване, подуване и дори посиняване с образуване на мехур­чета. Общата реакция се изразява със следните симптоми: стягане в гър­дите, силно главоболие, отоци по лигавиците, сърбеж и обриви по кожа­та, спазми на гладката мускулатура, придружени с гадене и повръщане, рязко спадане на кръвното налягане, сърдечна слабост, загуба на съзна­ние и пр.

Дългият контакт на човека с пчелите може да доведе до сенсибилизиране на организма, възможно е обаче да се получи и точно обратното привикване към отровата. В литературата, отразяваща опита на някои страни, се използва терминът имунитет на пчеларите. Той се обяснява с образуването в организма на пчеларите на антитела срещу високомолекул­ните белтъци на отровата. Вероятно важно значение имат имуноглобулините (IgG), които играят защитна роля срещу чуждия белтък в организ­ма. Алергизирането на организма от отровата се обуславя главно от на­личието в състава и на високомолекулни пептидиензимите и отчасти мелитина, към които се образуват антителата. Когато при изготвянето на Фармацевтични препарати бъдат отстранени посочените високомолекулни пептиди, опасността от алергизиране се снижава или отстранява напълно.

При ужилване на чувствителни към пчелна отрова хора е необходимо да се отстрани незабавно жилото и да се превърже, ако е възможно, край­никът, над мястото на ужилването. В мястото на ужилването се инжекти­ра бързо 0,5 мл. 0,1 % разтвор от адреналин, като 0,3 мл. от същия разтвор се инжектира другаде. Налага се и въвеждането на антихистаминови (димедрол и др.) и глюкокортикоидни препарати. Успоредно с тях при ниско кръвно налягане се инжектират допълнително адреналин, кофеин, коразол и други сърдечно-съдови средства. Прекаралите тежък анафилактичен шок следва да се наблюдават още 3-4 дни в болнична обстановка за предотвратяване на съществуващата опасност от късни усложнения (алергични миокардити, васкулити и пр.).

Лечението на повишената чувствителност към пчелна отрова се про­вежда чрез десенсибилизиране с препарати, съдържащи изолирани и пре­чистени онези фракции на пчелната отрова, за които се знае, че притежа­ват алергични свойства. Десенсибилизирането може да се извърши и с екстракт от тялото на пчелата. Провежда се своеобразна имунизация в продължение на две години.