Зрелият мед е гъста полупрозрачна течност със силно сла­дък вкус и специфична приятна миризма. Той има относително тегло от 1,41 до 1,44 и на лакмус — кисела реакция. Цветът му се колебае от светъл като вода (акациев, люцернов), златистожълт (комонигов, ментов, еспарзетов), жълточервен янтарен (слънчогледов, от рапица) до тъмнокафяв (от гречиха). Цве­тът му зависи от растенията, от които е събран, от съдържа­нието на растителни багрила и минерални вещества. Ароматът зависи от етеричните масла на нектара на растенията. Съвсем пресният мед е сироповиден и прозрачен. Консистенцията му зависи от съдържанието на вода и температу­рата на средата. След 1—2 месеца доброкачественият мед на­малява прозрачността си. В него се появяват кристалчета, които постепенно се уедряват и увеличават. Медът добива дребно-, средно- или едрозърнеста структура. По химичен състав пчелният мед е твърде сложно веще­ство — смес от захари, декстрин, вода, минерални вещества, органични киселини, витамини, ферменти, багрила, незначителни количества белтъци, етерични масла и др. Негова основна част са лесно усвоимите въглеводи — гли­коза 34,8% и фруктоза 39,6%. Освен това в него има захароза (тръстена захар) 1,3% и декстрин 4,8%. Общо захарите са 75%. Присъствието на тръстена захар се дължи на нейното непълно инвертиране при образуването на меда от нектара. В последния тя стига до 12,3%. Водата в зрелия мед е от 18 до 20%. В меда се намират и витамини: рибофлавин; витамин В₁₂, влияещ на кожата и образуването на червени кръвни телца; антидерматиден фактор — витамин В6; биотин — витамин Н, влияещ на белтъчната и мастната обмяна; фолиева киселина — витамин Вс, действуващ на хемоглобина и червените кръвни телца; антихеморагичен фактор — витамин К. Някои видове мед съдържат провитамин А — каротин, влияеш укрепващо на лигавите ципи. По мнението на акад. Филатов в меда има „био­генни стимулатори“. В меда се съдържат вещества, усил­ващи растежа на растенията. От съдържащите се в меда органични киселини по-важни са ябълчната, лимонената, млечната и оксаловата. Минералните вещества в меда са около 0,2%. По-важни от тях са солите на калций, фосфор и натрий. В него има още желязо, хлор, сяра, следи от йод и радий. При спектрал­ния анализ на меда Е. С. Пржевалски открива и следните ми­кроелементи — манган, силиций, алуминий, антимон, хром, мед, цинк, никел, литий, телур и осмий. Минералните вещества, които влизат в състава на меда, въпреки че са в малки количества, при продължителна упо­треба имат значение за организма на човека и за оздравител­ните процеси, защото са в благоприятно съчетание. В меда се съдържат ферменти, които произхождат главно от секрета на слюнчените жлези на пчелите, който се излива в нектара по време на неговата преработка. Ферментите пови­шават ценността на меда. Те се унищожават при загряване над 65° С; освен това и количеството на витамините намалява.